Решение № 821 от 12.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Варна, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20223110116747 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Юрконсулт“ ООД, ЕИК 200331618 със седалище и адрес аа управление гр. Варна, ул.

Софроний Врачански № 6, ет.2, офис 2, П. Ц. П., ЕГН ********** с адрес гр.

В., Р. О., гражданин на У., роден на **********г. и И. О., гражданин на У., родена на *****, двамата с адрес гр. В., О. Н. Б., гражданин на У., роден на *****, с адрес гр. ********, Т. О. Б., ****** с адрес гр. *****, А. В. И., гражданин на Р., роден на **********г. и Л.А. Р., гражданин на Р., двамата с адрес с адрес гр. *********, ап. 16, Т. Л. Я., ЕГН ********** с адрес гр.

*********, ет.1, ап. 7, Ю. Н. Д., ЕГН ********** с адрес с адрес гр.

*********, ет.3, ап. 22, „Инхо- арх“ ЕООД , ЕИК 107567328 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Ал. Дякович № 18, Г. Н. И., ЕГН ********** с адрес гр. ***** и Б. Л. Т., ЕГН ********** с адрес гр. ***** срещу Етажната собственост с административен адрес гр. Варна, кк Св.Св.

Константин и Елена, ул. 57 № 3, представлявана от М. Е.ов К., в качеството му на управител на етажната собственост, за отмяна на решения на Общото събрание на етажната собственост, взети на 10.10.2022г., както следва: № 1за избор на управител, касиер и контрольор на етажната собственост; № 2- за упълномощаване на управителя на ЕС да извърши необходимото за търсене на гражданска

/имуществена и неимуществена отговорност/, административно- наказателна и наказателна отговорност на лица извършващи самоуправни действия в сградата, водещи до занемаряване на комплекса, неглижиране на фасадата, възпрепятстване работата на съоръженията за поддръжка; № 4- за упълномощаване на управителя на ЕС по своя преценка и при необходимост за предприеме нужните действия за отстраняване на сегашната фирма по поддръжка на асансьора и възлагане на поддръжката на фирмата, която е осъществявала до 06.09.2022г.; № 6- за упълномощаване на управителя да предприеме необходимото пред Банка ДСК АД по отношение на три конкретно посочени банкови сметки и поиска да бъде вписано като лице правоимащо да се разпорежда с тях управителя на 1

ЕС; № 7- за упълномощаване управителя на ЕС да декларира в писмена форма с нот. заверка какви задължения за поддръжка на ЕС има всеки от собствениците, както и да заведе дело пред надлежния съд, като упълномощи за това адвокат, чрез което дело да установи по категоричен начин кой протокол от ОС с дата 25.02.2019г. е истински; № 8- за задължаване управителя да проучи и установи дали в сградата се полага труд от непълнолетни в нарушение на трудовото законодателство, като при положителен резултат да сигнализира съответните държавна служби.

Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения: Всеки от тях е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС, находяща се на административен адрес гр. Варна, кк Св.Св.

Константин и Елена, ул. 57 № 3. На 21.11.2022г. в рамките на проведено съдебно заседание по в.гр.д. № 1565/2022г. на ВОС, адв. К. като процесуален представител на „Макси консулт“ ЕООД- етажен собственик, е представил протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици от дата 10.10.2022г. Твърди се, че в същото съдебно заседание е направено от адв. К. изявление, че „до етажните собственици не е изпращано по ел. поща съобщение по чл. 16, ал.7 ЗУЕС, нито такова съобщение е поставяно на видно и общодостъпно място на входа на сградата и в тази връзка е оспорил съдържанието на съобщение за изготвен протокол от проведено ОС от 17.10.2022г.“. Предвид така изложеното, твърди се, че настоящата искова молба е подадена в срока по чл. 40 ЗУЕС, доколкото едва на 21.11.2022г. ищците са узнали за проведено ОС от 10.10.2022г., на което са били взети и решенията, чиято законосъобразност е предмет на настоящия спор. Твърди се, че така взетите решения са незаконосъобразни поради допуснати нарушения в процедурата по свикване и провеждане на ОС, както и противоречащи на императивни материалноправни норми на закона.

Изложените доводи за незаконосъобразност на решенията се свеждат до следното: Събранието е проведено в нарушение на чл. 13 ЗУЕС- без покана подписана от лицата, които свикват ОС, поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по- късно от 7дни преди датата на събранието.

Дата и час на поставянето й не са били отбелязани върху поканата, нито за това обстоятелство е бил съставен протокол. ОС не е било насрочено и проведено най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата.

Покана не е била залепвана нито на входовете на сградата, нито тя е довеждана до знанието на всички етажни собственици. Твърди се, че обичайно всички ОС през последните 4години са били свиквани, освен чрез залепване на поканата по входовете, но и чрез изпращане на покана по имейл до всички етажни собственици, доколкото не всички живеят в сградата.

Затова се оспорва удостовереното в протокола от ОС обстоятелство, че е установено разгласяване поканата съгласно чл. 13 ЗУЕС.

Твърди, че ОС не е свикано от управител или лице, което има право по ЗУЕС да свиква ОС. Твърди, че лицето свикало събранието посочено като управител- Виктор Недялков Христов е с прекратени правомощия считано от 25.02.2019г., когато е взето решение от ОС за това. Затова считат, че правомощия да свика ОС е имал Управителният съвет. Оспорва във фоайето на процесната сграда да е провеждано ОС на 10.10.2022г. от 19ч., етажните собственици да са се събирали в 18ч. и същото да е било отлагано за 19ч.

Оспорва, решенията обективирани в протокола да са били вземани и твърди, че ако и на събранието да се били вземани решения, то те са различни от дневния ред на поканата, ако такава изобщо е била изготвяна. Оспорва и събранието да е проведено при наличие на изискуемия за това кворум по чл.

14 и чл.15 ЗУЕС. Твърди, че решенията са взети без да е спазен кворума от 2 над 33% ид.ч., както и че не са били спазени изискванията на чл. 15, ал.2 и ал.

3 ЗУЕС. Твърди, че на събранието не е съставен присъствен лист и в противоречие с чл.14, ал. 5 ЗУЕС участието на пълномощниците не е отразено изрично в протокола, а копия от присъствения лист и пълномощните не са приложени към него /чл. 14, ал.5 и чл. 16, ал.5 ЗУЕС/.

Оспорва протокола и относно отразените в табличен вид проценти ид.части от общите части на сградата на всички етажни собственици, като твърди те да не са вярно отразени в протокола. Твърди, че не са били взети съответните ид.части от общите части на присъствалите и представляваните и че посоченият в протокола кворум е неверен. Оспорва решенията да са били взети при посочения кворум- 39,893% ид.ч. от общите части на сградата и 39,545% от всички подземни ид.ч. Твърди, че сборът от процентите на ид.ч. от общите части на собствениците посочен в табличен вид не прави 100%.

Твърди, че по отношение на представляваните етажни собственици няма валидни упълномощителни сделки, тъй като не са сключени в надлежната форма по чл. 14 ЗУЕС- нито е спазена нотариалната форма, нито писмената такава за пълнолетни членове на домакинствата вписани в книгата на етажните собственици или др. етажни собственици. В противоречие на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС се сочи и че няма отразяване в протокола участието на пълномощници, нито към него са били приложени копия от пълномощните. С тези аргументи отправя искане до съда за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЕС с административен адрес гр.

Варна, кк Св.Св. Константин и Елена, ул. 57 № 3, представлявана от управителя М. К. депозира писмен отговор на исковата молба, с който я оспорва като недопустима, евентуално неоснователна. Твърди молбата да е депозирана извън срока по чл. 40 ЗУЕС. По този повод излага следните доводи: Поканата за провеждане на ОС е била залепена на двата входа на 30.09.2022г., за което била направена на 17.10.2022г. снимка. Изготвени са били и протоколи за обявяване на поканата за свикване на ОС, както и за обявяване на съобщение за изготвен протокол от проведено ОС. Предвид датата на подаване на исковата молба, срокът по чл. 40 ЗУЕС е изтекъл.

Основателността на исковата претенция се оспорва при следните съображения: Оспорват се твърденията за допуснати нарушения при свикване, провеждане и вземане на атакуваните решения. Твърди, че поканата и протокола от проведеното събрание са били обявени. Оспорва В.Х. да не е разполагал с право да свиква общо събрание и твърди, че от 22.02.2021г. и до отмяната му по съдебен ред В.Х. е управител на ЕС. Искането е за прекратяване на производството по делото като недопустимо, респ. отхвърляне на претенцията като неоснователна.

В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищците поддържа становището си за спазване на преклузивния срок за подаване на исковата молба. Депозират писмена защита, в която поддържат доводите си за допустимост на производството и незаконосъобразност на взетите решения.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на ответната етажна собственост се позовава на съдебно решение, с което се установявало, че обезпечителна заповед е съобщена на обслужващата банка на Игор Ткаченко на 10.11, респективно на 11.11.2022 г. най-късно ищците чрез трето лице са били уведомени, че взетото от тях на 02.09 решение не поражда действие. В представена писмена защита излага становището си за недопустимост на производството, поради неспазване на преклузивния срок по чл. 40 от ЗУЕС.

3

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени конститутивни искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.

Спорен между страните, а и подлежащ на служебна проверка, се явява именно въпросът относно спазването на преклузивния срок по 40, ал. 3 от ЗУЕС. Началото на течене на същия е предпоставено от надлежно изпълнение на процедурата по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, предвиждаща, че председателят на управителния съвет (управителят) в едноседмичен срок от съобщението оставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.

Представеното на л. 17 по делото съобщение за изготвен протокол от проведено Общо събрание на ответната ЕС не съдържа нормативно изискуемите реквизити на протокола, предвидени в цитираната разпоредба, тъй като не съдържа отбелязване на датата, часа и мястото на поставяне на съобщението. Същият е подписан единствено от В.Х., за който се твърди, че е имал качеството на управител към посочената дата, но не и от собственик, ползвател или обитател на етажната собственост. Гореизложеното обуславя извод, че не е спазена процедурата за обявяване на оспорените решения и срокът за оспорването им по съдебен ред тече от датата на тяхното узнаване, подлежаща на доказване от ищците, които се позовават на този изгоден за тях положителен факт, като в този смисъл е и Определение № 451 от 17.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2536/2015 г., I г. о., ГК.

Нещо повече, дори и само за целите на доказването да се приеме, че посоченото съобщение /протокол/ удовлетворява изискванията на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС относно минимално изискуемото съдържание и реквизити, то следва да се вземе предвид, че в съдебната практика, обективирана например в Определение №312 от 23.09.2014 г. по ч.гр.д.№4061/2014 г., II г. о., ГК, на ВКС, която съдът напълно споделя, когато е налице оспорване на факта на поставяне на протокола изобщо, или поставянето му не на посочената дата и час, на оспорващата страна следва да се предостави възможност да докаже твърденията си. Установяване на факта, че протоколът по чл.16, ал.7 ЗУЕС не е бил залепен на посочената дата и на указаното в него място, е допустимо с гласни доказателствени средства, тъй като твърденият отрицателен факт не попада в нито една от хипотезите на чл. 164, ал. 1, т. 1 - т. 6 ГПК.