Определение № 69 от 31.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Кюстендил, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500009 по описа за 2025 година

Производството е по ред на чл. 274-чл. 279 от ГПК, вр. с чл. 413, ал.

2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 4771/30.12.2024 г. на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, чрез адв. З. Ц. от САК, насочена против разпореждане от 09.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2945/2024 г., по описа на РС-Кюстендил, с което е отхвърлено заявление №14027/06.12.2024 г. на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.

410 от ГПК, срещу Н. И. М., ЕГН **********, в частта, с която се претендира заплащане на следните суми: 121,77 лева остатък от неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер ********** в размер на 3 месечни абонаментни такси; 211,43 лева остатък от неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер ********** в размер на 3 месечни абонаментни такси; 325,83 лева неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за мобилен номер ********** и 238,03 лева неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер **********.

Жалбата се основава на оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното разпореждане, в посочената част. Заявява се становище, че изводите за нищожност на уговорката за неустойка, до които решаващият състав на заповедния съд е стигнал, са неправилни. Излагат се подробни съображения за всеки един от трите компонента, формиращи неустойката за предсрочно прекратяване на договорите, като се поддържа, че същата не противоречи на добрите нрави и не нарушава принципа на справедливостта, а била съобразена с всички присъщи й функции, с оглед на което не била нищожна, в това число и неравноправна. Същата била насочена към 1 компенсиране на заявителя за пропуснатите ползи от неосъщественото правно и сигурно очакване за получаване на определени месечни плащания от неизправния абонат, на предварително определяема стойност. Подчертава се, че съдържанието на неустоечните клаузи и начинът на тяхното формиране, били утвърдени в спогодба с КЗП. Намира за неоснователно твърдението на съда, че липсвала уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор. Такава претенция възниквала за потребителя по общия гражданско-правен ред, тъй като със сключването на типовия договор не можело да се предвиди размера на вредите за потребителя, които биха могли да настъпят при неизпълнение на задълженията по договора от страна на мобилния оператор. Сочи се, че заявителят е упражнил надлежно правото си да развали договорите по реда на чл. 87 ЗЗД, чрез отправяне на покана за доброволно плащане от 05.10.2022 г., като ефектът на развалянето е настъпил автоматично с неизпълнение на задължението в предоставения срок за това. В заключение се настоява, разпореждането в обжалваната част да бъде отменено, като в полза на заявителя се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и за сумата в общ размер на 897,06 лева, представляваща сбор от вземания за неустойка поради предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, както и съответната част от сторените от заявителя разноски за инициираното заповедно производство. Претендира се присъждане на разноски за заплатена държавна такса.

Съгласно указанията на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Кюстендилският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран на 06.12.2024 г. от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. И. М., ЕГН **********, с което /наред с други претендирани вземания/ заявителят е претендирал заплащане на неустойки в общ размер на 897,06 лева, начислени както следва:

-121,77 лева, представляваща незаплатен остатък от неустойка, начислена еднократно за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер **********,

-211,43 лева, представляваща остатък от неустойка, начислена еднократно, за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер **********,

-325,83 лева, представляваща неустойка, начислена еднократно, поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за мобилен номер **********,

-238,03 лева, представляваща неустойка, начислена еднократно поради 2 предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер **********.

Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т. 12 от заявлението се сочи, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените услуги, лизинговите вноски за предоставените устройства и задълженията си за неустойки, възникнали в следствие на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по негова вина, поради изпадането му в забава, начислени в издадени от мобилния оператор фактури.

Видно от разясненията, дадени в т. 12 на процесното заявление досежно процесните неустойки, твърди се, че всяка неустойка била формирана като размер от следните компоненти: 1 – три стандартни месечни абонаментни такси за номера, без вкл. ДДС, както и 2 – част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора, в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните, както и 3 – част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок на договора, в случай, че такива устройства били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой.

С обжалваното разпореждане, сезираният съд, като е намерил, че претенциите за неустойка имат за източник нищожна и неравноправна договорна клауза, по смисъла възприет от законодателя в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.

3 ГПК, е отхвърлил заявлението в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 897,06 лв.

Предмет на частната жалба е съдебен акт, обжалването на който е изрично предвидено в нормата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, което право на обжалване е упражнено в 1-седмичен срок, отброяван от момента, когато разпореждането за частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК е било връчено на заявителя.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Разпоредбите на чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, основавайки се на вторичното общностно право и практиката на СЕС, задължават заповедния съд служебно да извърши проверка дали искането по чл.410 от ГПК не противоречи на закона и на добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

От посоченото в процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се установява, че претендираните вземания се основават на договори за мобилни услуги, по силата на които на длъжника е предоставена услуга по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП. Следователно, последният има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което при преценката на заявлението и представените към него 3 доказателства, съдът следва да спази императивните правила на закона и да осигури потребителската защита, предвидена в разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Според представените към заявлението договори за предоставяне на мобилни услуги, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. Посочено е, че месечният абонамент, приложим за нуждите на изчисляване на неустойката, е най-високият според условията на плана.

Уговорено е също така, че в случай на отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, абонатът дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване, абонатът дължи в допълнение и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Това изложение според състава на въззивния съд е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение, т.к. е налице обоснована вероятност неустоечната клауза да е неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП . От една страна, макар да е предвиден максимален размер на дължимата неустойка равен на три месечни абонаментни такси, то база за неговото изчисляване не е уговорения в договора месечен абонамент, а най-високият такъв според условията на плана.

От друга страна, ограничен е само размерът на първия компонент на неустойката, но не и този на вторият /стойността на отстъпките от МАТ/ и третият компонент /стойността на отстъпките от цената на предоставено мобилно устройство/, който е уговорен за периода до изтичане на срока на договора, независимо от предсрочното му прекратяване. При това положение, следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно оператора не осигурява при един прекратен договор, като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител. Вредата не може да се съизмерява и с отстъпките от цената на услугата, която няма да се доставя до изтичане на срока на договора, доколкото отпадането на договора осуетява само очакваните от 4 доставчика приходи в размера, без уговорените отстъпки. Извод в обратния смисъл не следва и от изтъкнатите в частната жалба доводи, че договорената преференциална цена на устройството била съобразена с целия срок на договора, а неговото прекратяване рефлектира върху очакваната от оператора печалба, което обусловило необходимостта от въвеждането на този трети компонент. Изтъкнатите причини са част от риска, който носи търговецът при упражняване на своята стопанска дейност. Неговото елиминиране не може да бъде основание за последващо едностранно увеличение на цената на устройството, до което на практика се стига чрез договарянето на неустойка под формата на извършената отстъпка, тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със сключване на договора. Последното би могло да се тълкува като заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП. И като се има предвид характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, което е и сторено от състава на районния съд, като са изложени обосновани съображения, които се споделят от настоящата инстанция.

Наред с това, споделят се и изводите на заповедния съд, че в процесните договори не са уредени реципрочни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка, което от своя страна поставя страните по него в неравностойно положение. Въззивният съд намира също така,че договорната клауза възпрепятства потребителя под страх от заплащането на неустойка, предвиждаща няколко различни и едновременно дължими санкции, да прекрати договорната връзка, въз основа на взето от него решение за това , преди изтичането на крайния срок, което несъмнено противоречи на добросъвестността.