Решение № 765 от 15.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110156226 по описа за 2023 година

Предмет на делото е предявеният от С. Б. Д., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ за осъждане да заплати сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с продължило извън разумен срок досъдебно производство № 913/2011 г. по описа на СРП.

Ищецът основава иска си с твърденията, че неимуществените вреди са му причинени в следствие на продължило в неразумен прекалено дълъг срок досъдебно производство № 913/2011 г. за извършено спрямо ищеца престъпление на 18.02.2011 г. Обосновава, че се чувства отчаян и в безизходица и е загубил доверие, че извършителят ще бъде открит.

Ответникът Прокуратура на Република България в законоустановения срок е представила писмен отговор на исковата молба, с който оспорва искът като недопустим и неоснователен. Оспорва и размера като прекомерен.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищцата е да установи, че е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, техния размер и причинно-следствената връзка между претърпените вреди и срока, в 1 който е продължило досъдебното производство.

Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че e образувано досъдебно производство № 913/2011 г. по описа на СРП за извършено срещу ищеца престъпление на 18.02.2011 г.

От приетата по делото справка се установява, че досъдебно производство № 913/2011 г. по описа на 07 РУ –СДВР, пр.пр. № 13587/2011 г. по описа на СРП се счита за образувано при условията на чл. 212, ал. 2 НПК – със съставянето на протокол за разпит на свидетел от 18.02.2011 г. и водено срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 14:30 ч. до 16:00 ч. на 18.02.2011 г. в гр. София, бул. „Ц.” чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – нарушаване целостта на стъкло на предната дясно врата на лек автомобил „(авт. марка)” с ДК № ** **** **, паркиран пред магазин „Т.” и отнел чужди движими вещи: един брой чанта, съдържаща две връзки ключове, парична сума в размер на 450 лв., флаш-памет 4 G B и документи /собственост на С. Б. Д./ и един брой чанта, съдържаща слънчеви очила „К. к.”, печат и един брой парфюм „А.” от владението на С. Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр.чл. 194, ал. 1 НК.

С постановление на СРП от 17.05.2011 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т.2 НПК – поради неразкриване на извършителя на деянието от органите на МВР. Същото не е обжалвано.

Относно възражението на ответника за недопустимост на настоящото производство, доколкото не е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди съдът намира, че допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл.

8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.

В този смисъл е и решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. Предхождащо административно производство е задължителна предпоставка за допустимост на исковото производство за обезщетение за вреди по чл. 2б ЗОДОВ, настъпили от приключили вече производства.

Страните не спорят и се установява от изисканата от съда справка, че 2 досъдебно производство № 913/2011 г. по описа на СРП е спряно, т.е. същото е висящо.

Относно възражението на Прокуратурата относно факта, че процесното досъдебно производство е образувано през 2011 г., преди влизане в сила на чл.

2б ЗОДОВ, съдът намира следното:

Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица. Разпоредбата е в глава I "Основни начала" на Конституцията на Република България. Това означава, че е сред нормите, които върховният законодател е преценил като основополагащи за постигане на целите, поставени в преамбюла на Конституцията на Република България.

Поставила в преамбюла на своя върховен закон създаването на демократична и правова държава и издигането във върховен принцип на правата на личността, нейното достойнство и сигурност, Република България ратифицира със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ бр.

66/1992 г., Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, От влизането на закона в сила Конвенцията е част от вътрешното право на страната (чл. 5, ал. 4 К.).

Всеки национален съд на всички държави - страни по Конвенцията, е национален съд по смисъла на чл. 13 и като такъв е длъжен да разгледа всяко дело в защита на право, което Конвенцията признава, включително и на българските граждани. Разглеждането и решаването на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд е такова право (чл. 6, § 1). Неговото нарушаване от правораздавателните органи покрива изискванията на чл. 7 и предоставя на българския гражданин право на защита, която осъществяват системата на българските съдилища (чл. 117 и чл. 119). Следователно от влизане в сила на закона за ратифициране на Конвенцията, българският съд има задължението да допусне и разгледа всеки иск на основание чл. 6, § 1. А българската държава е задължена да обезщети вредите, настъпили вследствие на нарушено право на неин граждани за разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

До датата на влизане в сила на ЗИД на З ОДОВ с ДВ бр. 98/11.12.2012 г. този иск се основава на прякото действие на Конституцията и на Конвенцията (чл. 5, ал. 2 и 4) и се разглежда по общия исков ред. С включването на чл. 2б в 3 обхвата на ЗОДОВ този иск се основава на специалния закон и се разглежда по особения ред, предвиден в него. ЗИД на ЗОДОВ с ДВ (бр. 98/2012 г) е проява на стремежа на законодателя да предостави ефикасно вътрешноправно средство на защита на правата, признати с Конвенцията (чл. 13 от Конвенцията).

Изложеното, както и разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и § 8 и § 9 от ПЗР на ЗОДОВ (ДВ бр. 98/2012 г.), налага и други изводи. Искът за обезщетение за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на висящо дело в разумен срок по чл. 6, § 1 от Конвенцията е с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ и отговорността на държавата следва да се реализира по особения ред на ЗОДОВ, когато: 1) делото, по което е допуснато нарушението, е висящо към датата на влизане в сила на Закона и 2) делото, по което е допуснато нарушението е образувано след датата на влизане в сила на ЗОДОВ (ДВ бр.

98/2012 г). В този смисъл е Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о., ГК.

Налице е оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрия начин работата, така че резултатът от престъпното деяние да бъде овъзмезден.

Процесното досъдебно наказателно производство е образувано през 2011 г. и продължава да се развива извън рамките на всякакъв разумен срок, за което отговорност носят разследващите органи и ответната ПРБ, осъществяваща контрол за законност върху техните действия Съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на съответното производство

(гражданско, административно, наказателно, съдебно такова и/или в досъдебната му фаза) причинява неимуществени вреди, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, пострадало от престъплението, какъвто е ищецът, когато производството е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие, накърняване на чувството 4 за справедливост и на доверието в държавността поради забавянето на делото, и други подобни.

В случая в исковата молба по делото се твърди настъпването именно на такива вреди за ищеца – отчаяние, безиходица, накърнено чувство за справедливост, неоправдаване на очакванията му, разочарование загуба на доверие в институциите и чувство на безсилие и безпомощност от тяхното бездействие и конкретно - на прокуратурата. Събраните по делото доказателства не оборват посочената по-горе презумпция. Обратно – свидетелските показания, които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, удостоверяват наличието на претърпени неимуществени вреди от ищеца. От свидетелските показание се установява, че ищецът е очаквал развитие на процеса, имал е желание да се информира за динамиката на процесуалните действия, проявявал е голяма активност, негодувал е и е чувствал разочарование, възмущавал се е, че не се извършват процесуално-следствени действия, имал е нарушения в съня и продължилото извън разумен срок досъдебно производство е повлияло на ищеца и в професионално отношение с оглед специалното му качество на адвокат. Не е спорно между страните по делото, че ищецът се е интересувал от развитието на производството и е изпращал множество молби до Прокуратурата за предприемане на по-нататъшни действия по приключване на разследването.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

При определянето на обезщетението следва да бъдат взети предвид и всички обективни фактори, които имат значение за да бъде присъдено справедливо обезщетение (чл. 52 ЗЗД). Установено бе по делото, че ищецът е изпитвал чувство на разочарование, безсилие, загуба на доверие в 5 институциите, накърнено чувство за справедливост, нарушен сън и негативно отражение в професионален план с оглед специалното му качество на адвокат.

Тези неимуществени вреди са търпени от ищеца в един изключително продължителен период от време от приблизително четиринадесет години. С оглед установеното по делото, настоящият съдебен състав намира за справедливи обезщетения, които биха репарирали процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост), то на ищеца следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 4 000 лв., тъй като предназначението му е да поправи конкретно установените по делото неимуществени вреди. При определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната страна да заплати това обезщетение има основно репариращо действие предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.

Поради изложеното съдът намира предявения иск за основателен за сумата от 4 000 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за горницата да се отхвърли като неоснователен. Така определеното обезщетение следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.10.2023 г. до окончателното й изплащане.