Решение № 1399 от 27.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1399 гр. Варна, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. М.а К. Семова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233100501383 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3287/19.05.2023 г. от М. Г. М., чрез назначения особен представител адв. М. А. от ВАК, против Решение № 74/02.05.2023 г., постановено по гр.д. № 778/2022 г. по описа на РС – Девня, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът М. Г. М., ЕГН:********** с адрес: ****** дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 379.24 лева /триста седемдесет и девет лева и 26 ст./, представляваща общ сбор на дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 10.10.2018 г. до 09.03.2022 г. и сумата от 41.30 лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 14.12.2018г. до 29.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 06.04.2022г. до окончателното плащане, на основание чл.

422, вр. чл. 415 ГПК, като за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №191/11.04.2022 г. по ч.гр.д.№ 307/2022г. по описа на ДРС.

Във въззивната жалба се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно. На първо място посочва неправилен извода на съда, че ответникът е редовно призован на основание чл. 41, ал. 2 ГПК – чрез неговата майка. Счита, че неоснователно в решението съдът е приел, че в срока по чл.

131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, след като с проектодоклада по чл. 140, ал. 3 ГПК е зачетено обратното. За неправилно се сочи 1 приетите от съда за безспорни обстоятелства, че процесният имот, находящ се в гр. Девня, ул. „Преслав“ № 10, е присъединен към водопреносната и канализационна мрежа на ищцовото дружество, както и че е налице облигационната връзка между ищеца и ответника и съответно, че последният има качеството на „потребител“, поради липсата на доказателства за това.

Оспорват се констатациите, направени от вещото лице по ССчЕ относно потребителското качество на ответника. За неправилен се счита и изводът на ДРС, че справката за недобора на съответния абонатен номер не е оспорена, каквото оспорване било направено с отговора на исковата молба. Отделно от това се сочи, че процесният период на претенцията е неправилно посочен.

Оспорва посочените доказателства за отчитане на потребените количества вода, представени в открито съдебно заседание предДРС – 2 бр. карнети, които не били коментирани от съда. Счита, че служебно начисляваното количество вода е незаконосъобразно извършено, което не било отчетено от решаващия съд. Поради изложеното, моли за решение, с което да бъде отменено изцяло решението на първоинстанционния съд и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на особения представител на въззивника.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а постановеното Решение на ДРС - законосъобразно и правилно, поради което моли за неговото потвърждаване. Посочва се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за процесния период като собственик на водоснабдения имот с абонатен № 2241695, както и че е налице валидно облигационно правоотношение между страните, по силата, на което ответникът-въззивник като обитател на процесния имот е потребител на ВиК услуги и се е задължил да заплаща потребеното количество ВиК услуги.

Изразява становище, че съгласно писмените доказателства по делото, ангажирани пред ДРС – копия от карнетни листи било установено количеството вода, изразходвано за процесния период. Посочва се, че ответникът е уведомен, че монтираното средство за търговско измерване е с изтекла метрологична годност. Поради неизпълнението на потребителя да извърши подмяна в срок на водомера в обитавания от него обект, за ВиК оператора е възникнало задължение да начислява консумация по компесаторен механизъм съгласно ОУ на дружеството - по 6 куб. метра при топлофицирано жилище и по 5 куб. метра при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които на всяко тримесечие се завишавали с по 1 куб.м.

Въззиваемата страна отбелязва, че потребителят е имал задължение при несъгласие с отчетено количество вода да сезира оператора за корекция или изравняване, каквото възражение липсвало. С оглед изложеното, се моли за решение, с което да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание въззивната жалба и отговорът се поддържат.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 2

ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Производството пред РС – Девня е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД от “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253, против М. Г. М., ЕГН:********** с адрес: ******, за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение №191/11.04.2022 г. по ч.гр.д.№ 307/2022г. по описа на ДРС, а именно вземане за главница за ВиК услуги в размер от 379.24лв. за периода 08.03.2019г. до 09.03.2022г. и вземане за обезщетение за забава в размер от 45.16лв. за периода 10.05.2019г. до 29.03.2022г.

Видно е от гореизложеното, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум по отношение на заявените от ищеца периоди на задълженията, тъй като е установил с решението задължение за главница за период 10.10.2018г. до 09.03.2022г. и задължение за лихва за забава за период 14.12.2018г. до 29.03.2022г. Поради това, обжалваното решение следва да бъде обезсилено от въззивната инстанция в частта, с която са установени задължения за главница и лихва за период, който не е предявен с исковата молба, а именно в частта, с която е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца вземане за главница за периода 10.10.2018г. – 07.03.2019г. и вземане за обезщетение за забава за периода 14.12.2018г. – 09.05.2019г.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение в останалата му обжалвана част, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи възражения.

В отговора на исковата молба и във въззивната жалба особеният представител на ответника е оспорил качеството потребител на ответника М.

М..

Съобразно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, задължено лице за 3 заплащане на ползваните ВиК услуги е потребителят.

Понятието потребител на водоснабдителни и канализационни услуги се извежда от дефинициите на пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а също така и от влезлите в сила Общи условия на дружеството – ищец. Разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и клаузата на чл.4 ОУ придават качеството потребител на собственици или титуляри на вещно право на ползване или строеж за съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

В първоинстанционното производство с доклада по делото са дадени указания на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на твърдението си, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния обект. В резултат на тези указания, ищецът е отправил искане да се снабди със съдебни удостоверения, които да му послужат пред община Девня да установи адресно регистрираните лица за обекта, както и с копие от данъчната декларация по партидата на ответника. Удостоверенията са издадени, като в рамките на производството ищецът е представил само справки за лицата, които имат адресна регистрация, от които е видно, че на административен адрес гр. Девня, ул. Преслав №10 са регистирани още две лица освен ответникът. Данъчна декларация не е представена. Същевременно, вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че при ищеца партидата се води на М. Г. М., но документи на основание на които партидата е заведена на името на ответника от страна на „ВиК – Варна” ООД, не са били представени на вещото лице. Такива документи не са представени и като писмени доказателства по делото.

При горецитираната уредба и ангажирани доказателства, липсва провеждане на пълно и главно доказване на качеството „потребител” на ответника на ВиК услуги. Само фактът, че ответникът има адресна регистрация на адреса на потребление, не е достатъчен, тъй като следва да се установи, че е титуляр на право на собственост, или вещно право на ползване или строеж за имота, каквито доказателства не са представени.

Поради липса на изискуема положителна предпоставка, а именно качеството потребител на ВиК услуги на ответника, предявените искове за установяване на задължения за главница – стойност на потребени ВиК услуги и акцесорна претенция за обезщетение за забава, са неоснователни.

Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е прието за установено, че ответникът М. Г. М. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253 сумата от 379.24 лева /триста седемдесет и девет лева и 26 ст./, представляваща общ сбор на дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 08.03.2019 г. до 09.03.2022 г. и сумата от 41.30 лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 10.05.2019г. до 29.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 06.04.2022г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №191/11.04.2022 г. по 4 ч.гр.д.№ 307/2022г. по описа на ДРС, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца с първоинстанционното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени в тази част.