Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 25.05.2023, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 311/2023
Вид
Решение № 209
Подписан
25.05.2023
В сила
25.05.2023
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 330, ал. 1, б. "д" · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 428 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.1, изр.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.1, изр.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 78 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.79 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.79 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Плевен, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20234400500311 по описа за 2023 година Производството е по чл.435 ал.2, т.7 ГПК.

Постъпила е жалба от длъжниците А. Н. С. с ЕГН **********, гр.Плевен, ул."***"5, ап.1, ет.1, Н. Н. С. с ЕГН **********, гр.Плевен, ул."***"***, ап.5, ет.2, Т. Г. С. с ЕГН ********** гр.Плевен, ул."***"***, ап.5, ет.2, Е. Н. С. с ЕГН **********, гр.Плевен, ул."***"***, ап.5, ет.2 срещу действията на ЧСИ, с които са определени Такси и разноски по изпълнението по ИД *** по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег. № *** и район на действие района на Окръжен съд Плевен.

Твърдят, че и четиримата през 2015 година са получили от *** ЕАД с ЕИК *** Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 172/07.05.2015г. на Районен съд Плевен, IX граждански състав, издадена по заявление от *** ЕАД с ЕИК ***, по което е образувано ч.гр.д. 1833/2015г. по описа на РС Плевен. Съгласно тази заповед четиримата са били задължени да заплатят на *** ЕАД с ЕИК *** сума в размер на 1 540,14 лв. главница за потребена топлинна енергия в периода 01.01.2012г. - 28.02.2015г., 288,46 лв. лихви за забава за периода от 02.03.2012г. до 02.04.2015г., законна лихва от датата на подаване на заявлението - 23.04.2015г. до окончателното плащане 1 на вземането, както и направените деловодни разноски за д.такса в размер на 36,58 лв. и адв. възнаграждение в размер на 120лв. За тези задължения, както и за други задължения, възникнали в периода след 28.02.2015г. (датата до която е периода по заповедта) - до 30.10.2015г. с „***“ЕАД с ЕИК *** са подписали Договор № 9730/25.11.2015г. за разсрочено плащане на стари задължения към *** ЕАД с ЕИК ***. Заявяват, че всички суми са платени предсрочно, за което прилагат към жалбата платежни документи.

Навеждат се доводи, че до 31.03.2023г. , на която дата длъжниците са получили както следва: „Уведомление за дължими такси по ЗЧСИ" с изх.№ ***/28.03.2023г. - до А. Н. С.; с изх.№***/28.03.2023г. - до Н. Н. С.; с изх.

№***/ 28.03.2023г. до Т. Г. С.; с изх.№ ***/28.03.2023г. до Е. Н. С., те не са уведомявани за образувано изпълнително дело *** към ЧСИ Ц.Н. с рег.*** при КЧСИ с район на действие, района на Окръжен съд Плевен.

Жалбоподателите твърдят, че към момента на получаване на уведомленията за плащане на такси, на тях им става известен факта за образувано изпълнително дело, по което те са длъжници със суми по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, оспорват основателност и законосъобразност на определените суми.

Също така твърдят, че съдебния изпълнител не ги е уведомил за образуваното пред него изпълнително дело в продължение на 8 години от образуването през 2015г. до получаването на съобщенията за такси и разноски през 2023г.

Жалбоподателите смятат, че съдебния изпълнител е извършил незаконосъобразни действия, като без да извърши необходимите действия в изпълнителното производство, съгласно ГПК е наложил с документ „уведомление за дължими такси по ЗЧСИ" запори върху трудовите им възнаграждения и банкови сметки, както и със същия документ претендира за плащане суми, формирани на основание действия извършвани в изпълнително производство за които не са били изпратени покани за плащане по реда на ГПК, което според жалбоподателите представлява първото действие след образуване на изпълнително производство.

Навеждат се доводи за настъпила перемпция и съобразяване с мотивите по т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с които са дадени разяснения, че 2 каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право.

Твърдят, че вземането за такси и разноски по ЗЧСИ не е установено със съдебно решение и не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява и е приложима 3 годишната погасителна давност.

Отправя се особено искане до съда за спиране на изпълнението на основание чл.438 от ГПК да бъде постановен съдебен акт по силата на който и на основание данните по изпълнителното дело това да бъде постановено незабавно.

Молят съда да постанови решение, с което да отмени съобщенията за плащане, обективирани в Уведомления за дължими такси по ЗЧСИ" с с изх.№ ***/28.03.2023г. - до А. Н. С.; с изх.№***/28.03.2023г. - до Н. Н. С.; с изх.

№***/ 28.03.2023г. до Т. Г. С.; с изх.№ ***/28.03.2023г. до Е. Н. С. за такси на основание и в размер както следва: по т.26 от ТТР към ЗЧСИ – 252,43 лв.; по т.9 от ТТР към ЗЧСИ - 252лв.; по т.5 от ТТР към ЗЧСИ - 120лв.; по т.4 от ТТР към ЗЧСИ - 156лв. - всички претендирани за плащане по сметка на името на ГДЧСИ П.-Н.. Също така и суми за държавни такси в размер на 40лв., претендирани за плащане по сметка на името на ЧСИ Ц.Н..

Ответникът по жалбата „***"АД гр. Плевен, ЕИК *** седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***" №***, представлявано от изпълнителния директор

Й.В.В., чрез юрк. С.С.– взискател по изпълнителното дело – изразява становище, че жалбата е неоснователна – л.20 – л.21 от настоящото дело.

С писмените възражения срещу постъпилата жалба, взискателят по изпълнителното дело изразява становище, че след запознаване с всички документи по ИД № *** по описа на ЧСИ Ц.Н. се установява, че длъжниците са заплатили указаните им такси и разноски по уведомления за дължими такси по ЗЧСИ с изх. № ***/28.03.2023г. - до А. Н. С.; изх. № ***/28.03.2023г.

- до Н. Н. С.; изх.№ ***/28.03.2023г. - до Т. Г. С.); изх.№ ***/28.03.2023г. - до Е. Н. С.. Следователно, същите са извършили плащания на тези разноски и такси, които са предмет на тяхната жалба с вх. № ***/05.04.2023г. по ИД № *** по описа на ЧСИ Ц.Н..

Навеждат доводи, че с извършеното плащане е направено признание на 3 дължимите разноски и такси по ЗЧСИ, с което е безпредметен въпросът за погасителната давност за разноските, сторени в изпълнителното дело.

Твърдят също така, че с поведението си, а именно с извършеното плащане на дължимите такси и разноски по ЗЧСИ, длъжниците показват, че не са нарушени правата и интересите им, а същевременно не са нарушени и правата и интересите на взискателя.

Поради това и изразените по-горе доводи, взискателят намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави без уважение жалба с вх. № ***/05.04.2023г. по описа на ЧСИ Ц.Н. на А. Н. С.

По делото са постъпили писмени мотиви по допустимостта и основателността на жалбата от ЧСИ по заместване В.П., при ЧСИ Ц.Н., рег.№ *** с район на действие ОС Плевен.

Възразява срещу твърденията на жалбоподателите, че изпълнителните действия на съдебния изпълнител са незаконосъобразни поради факта, че същите не са уведомявани за образуваното изпълнително производство. Тези твърдения са неверни, тъй като видно от материалите по делото, на адрес: гр.Плевен, п.к. 5800. ул.“***" № ***, ап.5 е открито лицето Т. Г. С., с ЕГН **********, като последната отказва да приеме Съобщение, с изх. № ***/23.10.2015 г., ведно с приложения изпълнителен лист. Отказът на последната да получи поканата се удостоверява служебно от връчителя. В тези случаи отказът не е необходимо да се установява с подписа на свидетел.

А съгласно разпоредбата на чл. 47 ал.1, изр.6 от ГПК: „отказът па получателя не засяга редовността на връчването". Следва да се счита, че жалбоподателите са редовно уведомени за образуваното изпълнително дело на дата 16.12.2015г., при отказ за получаване на книжата от връчителя (призовкаря), което е отбелязано в разписката и удостоверено с подписа на връчителя, съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1, изр.5 от ГПК.

На следващо място, жалбоподателите твърдят, че не са спазени разпоредбите на чл. 428 и сл. от ГПК. т.к. не е даден двуседмичен срок. в който длъжниците да изпълнят доброволно задължението си. Видно от представените доказателства, от страна на жалбоподателите, последните са се запознали със Заповед за изпълнение № 172/07.05.2015г. на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Районен съд Плевен, IX граждански състав, по ч. гр. д. № 1833/2015г., което навежда доводи, че 4 съдебният изпълнител е действал в разпореждане на закона т.к. на жалбоподателите е бил даден двуседмичен доброволен срок, при връчване за запознаване с горепосочената заповед.

Съдебният изпълнител оборва твърдението на жалбоподателите, че не са уведомявани за дължими такси към съдебния изпълнител, което обстоятелство се опровергава от факта, че със Съобщение за такси, с изх. № ***/09.11.2017г. (на стр.135), изпратено по пощата до длъжниците по изпълнителното дело и видно от обратната разписка, посоченото съобщение е редовно връчено на 10.11.2017г., от което следва, че същите са били уведомени за дължимите, към онзи момент такси и разноски по изпълнителното дело.

Относно искането в Жалбата за вдигане на наложените обезпечителни мерки следва да се има предвид, че с оглед Постановление от дата 06.04.2023г., с което изпълнителното производство по изпълнително дело № ***, е прекратено, на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, наложените обезпечителни мерки следва да бъдат вдигнати след влизане в сила на същото – т.е. същото е безпредметно.

По отношение на въпроса за прилагане на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК съдебният изпълнител счита, че жалбоподателите нямат право да се възползват от благоприятните тълкувания на законодателя по отношение на т.нар. „перемпция". С оглед факта, че вземането на взискателя е било изцяло удовлетворено отпада нуждата, последният да ангажира задължението на съдебния изпълнител, за предприемане на действия по изпълнителното дело.

Съдебният изпънител навежда доводи, че таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като разноските се определят с Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. За събирането им се изготвя сметка, арг. от чл. 78 ал.1 и чл.79 ал.1 от ЗЧСИ. На осн. чл.19 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело като по време на същото, длъжникът е погасил дължимото към взискателя – „***" АД поради което възниква необходимост, дължимите от взискателя авансови такси, които може да не са заплатени предварително, както и други такси и разноски, да бъдат заплатени на съдебния изпълнител.

Навеждат се доводи, че след депозираната молба за прекратяване на 5 изпълнителното производство, частният съдебен изпълнител е узнал, че дължимото към взискателя е платено, поради което по изпълнителното дело е издадено Съобщение за такси, с изх. № ***/09.11.2017 г. като същото е изпратено по пощата до длъжниците по изпълнителното дело. Видно от обратната разписка. посоченото съобщение е редовно връчено на 10.11.2017г.

Съдебния изпълнител твърди, че е било налице възпрепятстване за събиране на дължимото към нето той е предприел действия за обезпечаване на същото. Наложени са запори върху банкови сметки на длъжниците, както и запор върху трудовите възнаграждение, получавани от част от длъжниците, а след датата на постъпване на жалбата, дължимите към него такси и разноски по каузалните по спора уведомления са изплатени доброволно от един от длъжниците в пълен размер и по посочената сметка съгласно ГПК.

Във връзка с отправеното към съда особено искане, съдебният изпълнител счита, че особеното искане на жалбоподателите относно спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ Ц.Н., е без правно основание, т. к. същото вече е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съдът като съобрази доводите на жалбоподателя, представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност и по реда на чл.235 ГПК, намира за установено следното:

Предвид конкретното развитие на изпълнителното производство, видно от приложеното Постановление от дата 05.04.2023г. за свършване на изпълнителното дело № *** на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК, влязло в сила на 21.04.2023г. – лист 217 от изпълнителното дело, на длъжниците А. Н.

С. с ЕГН **********, гр. Плевен, ул."***"5, ап.1, ет.1, Н. Н. С. с ЕГН**********, гр.Плевен, ул."***"***, ап.5, ет.2, Т. Г. С. с ЕГН********** гр. Плевен, ул."***"***, ап.5, ет.2 и Е. Н. С. с ЕГН**********, гр.Плевен, ул."***"***, ап.5, ет.2 е съобщено, за възможността да бъде подадена жалба срещу така постановеното постановление пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от съобщаването му.