Решение № 85 от 21.10.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Раднево, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО, III-ТИ СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200192 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от "МАКСИМА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 131324923, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от управителя С.Н., чрез юрисконсулт С. Т., против Наказателно постановление № 24-2600136 от 30.06.2026г., издадено от и.д.

Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Стара Загора, с което за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството, е наложено административно наказание – "имуществена санкция" в размер на 800 евро /с левова равностойност 1564.66 лева/.

Санкционираното дружество моли съда за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се посочва, че същото е издадено при допуснати съществени и неотстраними нарушения на процесуалния и материалния закон. По изложените в жалбата съображения се иска неговата отмяна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовани, не изпращат представител.

Въззиваемата страна – Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Стара Загора, редовно призовани, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Д.Л. редовно упълномощена, която оспорва депозираната жалба. Счита обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и 1 моли съдът да го потвърди. Претендира разноски.

В хода на съдебното следствие съдът установи следната фактическа обстановка:

При извършена на 08.05.2026г. проверка по спазване на трудовото законодателство от контролни органи при Дирекция "Инспекция по труда" – Стара Загора в магазин „Т маркет“, находящ се в *************, било установено, че вратата на аварийния изход която извежда извън търговския обект е заключена и не се отваря отвътре навън безпрепятствено, съгласно изискванията на чл. 64, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, с което дружеството не е изпълнило в срок до 31.03.2026 г. задължително предписание №4 дадено с протокол за извършена проверка № ПР2608514 от 16.03.2026 г., като същият бил връчен на дружеството - жалбоподател на 20.03.2026 г. чрез „Български пощи“ с известие за доставяне. На 08.05.2026 г. е извършена последваща проверка за контрол по изпълнение на предписания, за което е съставен протокол № ПР2617704 от 26.05.2026 г. При извършената последваща проверка било установено, че предписанията, дадени през месец март 2026 г. не са изпълнени, като в конкретния случай вратата на аварийния изход отново била заключена.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 24-2600136 при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН от Б. Н. Ш. – ********** в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора и в присъствието на свидетеля К. П. П.

– ********** в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора. Въз основа на горепосочения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 24-2600136 на 30.06.2026г., с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на "МАКСИМА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро за извършено нарушение на чл.

415, ал. 1 от КТ за неизпълнение на задължително предписание № 4, обективирано в протокол за извършена проверка № ПР2608514 от 16.03.2026г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви, а именно - разпитите на свидетелите, както и от съставения АУАН, протокол за извършена проверка №ПР2608514/16.03.2026 г. и протокол за извършена проверка №ПР2617704/26.05.2026 г., приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Б. Н. Ш. и свидетелката при установяване на нарушението и съставяне на АУАН – К. П. П., които потвърждават изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като в показанията си заявяват, че към момента на 2 извършване на първоначалната проверка, така и при последващата такава са установили, че не е изпълнено даденото на дружеството предписание под № 4 в протокол за извършена проверка №ПР2608514/16.03.2026 г., като отново не било осигурено безпрепятствено отваряне на аварийния изход.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. И двата процесуални акта са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно, конкретно и подробно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. С оглед възраженията в жалбата, следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно магазин „Тмаркет“, находящ се в ****** и с посочен административен адрес, което място е в достатъчна степен индивидуализирано и не ограничава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, като за съда не възниква съмнение и относно неговото коректно посочване, предвид характера на неизпълненото предписание, за което е санкционирано дружеството.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства съдът счита, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие, се извежда от естеството на предписанието. В случая нарушението е констатирано в хода на последваща проверка. Касае се за бездействие, тъй като не е изпълнено задължително предписание, дадено с протокол за извършена проверка № ПР 2608514/16.03.2026 г. под № 4 в указания срок до 31.03.2026 г. Поради неизпълнението на това предписание в предоставения срок, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна (безвиновна), субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана.

Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се осъществява от 3 обективна страна с неизпълнение на задължително предписание на контролния орган за спазване на трудовото законодателство. Субект на нарушението е всяко лице - носител на задължението, възложено с предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК – чл. 405, изр. 1 от КТ. По делото няма данни предписанието да е обжалвано и респективно отменено по административен и/или съдебен ред. С влизане в сила на предписанието се преклудира и възможността да се релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правнозначим и подлежащ на изследване е фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание, което е правнорелевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ на адресата на предписанието, без да е необходимо да се разглежда по същество доколко даденото предписание е законосъобразно, с оглед предвидения за това друг ред на оспорване. Съгласно трайната съдебна практика пределите на инцидентния контрол върху предписанието се разпростират само до преценка за евентуалната му нищожност, като в случая то не страда от пороци, които да обусловят подобен извод. Отрицателна предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност би била отмяната на предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като само тогава изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не е налице.

Безспорно дружеството-жалбоподател се явява работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ, поради което е адресат на предписанието и затова при негово неизпълнение е субект на нарушението. Административното нарушение се осъществява чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на предписанието да не допуска вратата на аварийния изход да бъде затворена по начин, който да не позволява да се отваря отвътре навън безпрепятствено.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради непосочване на материалноправната разпоредба, във връзка с която е издадено задължителното предписание.В случая административнонаказателната отговорност е ангажирана за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган на Инспекцията по труда, като нарушението е квалифицирано по чл. 415, ал. 1 КТ. Вмененото нарушение се изразява в неизпълнение на задължителното предписание, а не в първоначалното нарушение на трудовото законодателство, послужило като основание за неговото издаване. Поради това непосочването на материалноправната разпоредба, във връзка с която е издадено предписанието, само по себе си не обуславя извод за съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на защита на 4 привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

По отношение прилагане специалната норма на чл. 415в от КТ за отговорност за маловажно нарушение съдът счита, че същата не следва да се приложи в настоящия случай, тъй като не е налице първата от двете задължителни предпоставки за прилагането й, посочени в ал. 1 от посочената разпоредба, а именно нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс.

Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП е нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН, поради което е ограничено правото на защита на санкционираното дружество. АУАН е съставен на осн. чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя. Поканата за съставяне на АУАН е изпратена пощата като видно от приложеното по делото известие за доставяне /л.25/ не е връчена на представляващия дружеството или на упълномощено от него лице, поради което съдът намира че с това административнонаказващият орган е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените.

На следващо място - редът за връчване на АУАН е регламентиран в чл.

416, ал. 3 от КТ и се явява специален по отношение на уредбата в ЗАНН. С разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ е разписано, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи - се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, като ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на поС.ния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.

Специалният ред за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис. Разпоредбата от специалния закон следва да се тълкува през призмата на основния принцип, че актосъставителят следва да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в отсъствието на нарушителя. Така и в разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, която действително се явява неприложим в случая, но изисква предявяване и подписване на съставен АУАН и в отсъствието на нарушителя.