Протокол № 606 от 14.10.2026, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 606 гр. Смолян, 14.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова

Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20265440100110 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:40 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ С. В. У., редовно призован, не се явява. От процесуалния им представител адв. Д. М. е постъпило писмено становище с вх. № 5476/01.07.2026 г., в която сочи, че е служебно ангажиран и не може да се яви в съдебно заседание. Моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа изцяло исковата молба и приложените с нея доказателства. Представя се списък с разноски по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Оспорва отговора на исковата молба, моля предявените искова да бъдат уважени като основателни и доказани. Иска се присъждане на направените разноски, като се прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

ЗА ОТВЕТНИКА „***“ ЕООД, редовно призован, не се явява процесуален представител в съдебно заседание. Чрез юриск. Д. Р. е постъпило становище от 01.07.2026 г., в което не възразява делото да бъде гледано в нейно отсъствие.

Поддържа подадения писмен отговор на исковата молба и наведените в него твърдения. Представят се доказателства за наличие на друго висящо производство с предмет вземанията, които са предмет на настоящото дело, във връзка с което поддържа искането за спиране на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДОКЛАДВА се делото.

Предявен е иск с правното основание на чл. 124, ал.1 и чл. 113 от ГПК, с който се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че С. В. У. не дължи на "***" ЕООД сумата от 613.49 евро представляваща, парично задължение по Договор за паричен заем кредирект № 404586, сключен на 07.03.2020 г. сключен със „**“ ООД, като сумата се претендира неоснователно спрямо и е изцяло погасена по давност.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за паричен заем кредирект № 404586, сключен на 07.03.2020 г. сключен със „**“ ООД. Съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 800.00 лева, а Кредитополучателят /доверителят ми/ се задължава да върне сумата от 1250 лева, съгласно условията на договора. Съгласно Договор за паричен заем кредирект № 404586, сключен на 07.03.2020 г., ГПР по кредита е в размер на 48.62 %, а ГЛП в размер също на 40.05% , при срок на кредита от 1 вноска.

В чл.3.10 от договора е предвидено, доверителят ми следва да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 409.95 лева. От средата на 2025г. доверителят ми получа обаждания от служители на "***" ЕООД в който му заявяват, че задължението му по Договор за паричен заем кредирект № 404586 е прехвърлено към тях и те вече са новият кредитор на вземанията. На 12.01.2026г., доверителят ми получава „Покана за доброволно изпълнение“ с която е поканен да заплати посочената сума от 613.49 евро, като е посочена банкова сметка, основание и т.н Посочено е също, че ще бъдат предприети действие по осъждане и предаване на ЧСИ, където задължението му ще нарасне, в следствие на съдебни такси, адвокатски хонорари, лихви и др.

Оспорва се дължимостта от страна на ищеца към "***" ЕООД за сумата от 613.49 евро по основание и размер. Претендираната от "***" ЕООД сума от 613.49 евро не е дължима от подзащитният ми, защото същата е погасена по давност. Прави се възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на претендираната към подзащитният ми сума в размер на 613.49 евро защото същата, дори и да е дължима, касае погасен по давност период, по смисъла на чл.110 от ЗЗД.

Осъществяването на фактическия състав на давността - бездействие на титуляра на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за погасителна давност от носителя на задължението, винаги са свързани със защитата на конкретно субективно материално право по отношение, на което се погасява правото на иск или на принудително изпълнение. Общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД е приложим в случаите когато законът не е определил друг специален давностен срок (арг. от Решение №102 от 23.07.2014г. по търг. д. №2680/2013г. на Върховен касационен съд). Най-важната последица от изтеклата погасителна давност и възражението на длъжника в този смисъл е, че кредиторът загубва възможността 2 принудително да осъществи вземането си по съдебен ред или чрез съдия-изпълнител (арг. от Решение №505 от 01.07.2004г. по гр. д. №97/2004г. на Върховен касационен съд, I г.о.). В случая сумата, претендирана от "***" ЕООД е погасена по давност, тъй като процесния Договор за паричен заем кредирект № 404586, сключен на 07.03.2020 г. е сключен с период на действие от един месец, т.е давността започва да тече на 07.04.2020г. и петгодишния давностен срок е изтекъл на 07.04.2025г. и в тази връзка сумата от 613.49 евро претендирана от доверителят ми е изцяло недължима и е погасена по давност.

Въз основа на гореизложеното е налице правен интерес от воденето на иск по чл.124 ал.1 от ГПК, тъй като за него това е единственият път за защита. В тази насока е и приетото в Решение №35/01.09.2015г. по дело №407/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., съгласно което в съдебната практика и правната доктрина не съществува спор, че със санкционирания с чл.124 ал.1 от ГПК иск може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, т.е. да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението, по който, тази несигурност в правото ще бъде отстранена. От правната същност на правоотношението като нормирано от правото обществено отношение, което винаги се резюмира в права и съответни задължения следва, че предмет на установителния иск по чл.124 ал.1 ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения, възникнали по силата на фактически състави, регулирани от отделните клонове на гражданското право. Що се касае до правния интерес, като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по чл.124 ал.1 от ГПК, то практиката на ВКС и правната доктрина са последователни, че този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил "разумна субективна преценка". Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото на ищеца или когато си присвоява едно право спрямо последния /както е в настоящия случай/, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна. В конкретния случай, не разполага с друг вид иск, включително и с осъдителен, за да защити правата си. Съгласно приетото с Определение №288/16.06.2010г. по ч.гр.д.

№108/2010г. на I г.о. на ВКС, изискването за интерес от установителен иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право, като в първия случай е положителен, а във втория - отрицателен. Един и същ правен спор може да бъде повод било за положителен или отрицателен установителен иск - зависи която от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. С 3 разрешаването на спора със сила на присъдено нещо ще се внасе яснота и определеност в материалноправните отношения между страните, изключва се възможността за бъдеща защита на правото на кредитора пред правозащитни органи/Решение № 331 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/201 1 г., II г. о., ГК, и Определение № 662 от 21.1 1.2014 г. на ВКС по т. д. № 407/2014 г., 11 т. о., ТК/. Като с депозирането на настоящия иск подзащитният ми цели да се защити от бъдещи действия от страна на ответника с цел събиране на претендираното към него вземане по съдебен ред, в които производства /предимно по чл.410 и чл.417 ГПК/ рискува да не бъде уведомена надлежно, да изпусне срок за възражение и така ответникът в един бъдещ момент да се снабди с изпълнителен лист и да заведе изпълнително дело срещу нея. Именно и въз основа на изложеното е налице правен интерес от воденето на иск почл.124 ал.1 от ГПК. На последно място смятам, че компетентен да разгледа настоящия спор, спрямо разпоредбата на чл.113 от ГПК е Районен съд Смолян Следва да се посочи, че в своята трайна практика в последните години, ВКС налага именно това тълкуване на чл. 113 от ГПК. Изключително много е практиката по дела, заведени срещу застрахователни дружества, където Върховният съд приема, че лицата по различни застраховки, са потребители на застрахователна услуга и затова исковете срещу тези дружества могат да бъдат предявени и по местожителството на ищеца.

Многобройни са делата на потребителите на електрически ток, по заведени отрицателни установителни искове срещу търговските дружества за недължима начислена ел.енергия,включително и отрицателни установителни искове срещу колекторски фирми за недължимост на задължения от страна на длъжниците. Всички тези искове са разгледани от съдилищата по постоянното местоживеене на ищците, независимо, че ответниците са имали седалище в други населени места. В този смисъл Определение № 257 от 6.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 4184 от 12.12. 2015 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 1767/2015 г., Определение № 4186 от 12.12. 2015 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 1801/2015 г., Определение № 105 от 12.01. 2017 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 1594/2016 г., Определение № 242 от 23.10. 2015 г. на ОС - Търговище по в. ч. т. д. № 127/2015 г., Определение от 20.05. 2010 г. на ОС - Търговище по в. ч. гр. д. № 144/2010 г., Определение № 166 от 7.07. 2015 г. на ОС - Търговище по в. ч. т. д. № 81/2015 г., Определение № 123 от 1.06. 2015 г. на ОС - Търговище по в. ч. т. д. № 71/2015 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „***“ ЕООД, с който се оспорва като неоснователен предявения от С. В. У., чрез адв. Д. В.

М., иск, с който се иска да се отхвърли претенцията на „***“ ЕООД по Договор за кредит № 404586/07.03.2020 г., поради изтекла погасителна давност на вземанията.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност се прави възражение, че същото е неоснователно, тъй като съгласно сключения Договор за кредит № 404586/07.03.2020 г. в него е упоменат падежа на последната вноска, която 4 се явява единствена и същата е с падеж 21.04.2020 г., като давността следа да тече от тази дата. Видно от образуваното на 10.04.2025 г. чгд № 6687/2025 г. по описа на РС Пловдив, заповедното производство е образувано въз основа заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е депозирано на 09.04.2025 г., като приложимата 5годишна давност се прекъсва, поради което считаме, че вземането не се е погасило по давност.

Иска се да бъде спряно настоящото производство, тъй като за вземането по същия Договор за кредит № 404586/07.03.202 г. срещу С. В. У., се води производство по установяване на вземането пред РС Пловдив – ГД № 1301/2026 г., по което все още няма влязло в сила Решение.

В случай, че по описаното производство пред РС Пловдив бъде отхвърлен иска, настоящото дело би било безпредметно.

С отговора се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се иска да бъде намалено до предвидения размер в Наредба № 1/2004 на Висшия адвокатски съвет, тъй като настоящото производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, която да налага определянето му в размер по-голям от минималния.

Тежестта на доказване пада върху ответната страна, която следва да установи основанието и размера на процесната сума.

Съдът намира делото неизяснено от фактическа страна.