Решение № 193 от 17.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235000500510 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 194, постановено на 27.06.2023 г. по гр.д.

779/2022 г. на Окръжен съд-Х., в неговите части, с които е осъдено З.“АДгр.С. да заплати на К. В. В., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г. Н. сумата над 10 000 лв. до 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилото на 12.05.2020 г. застрахователно събитие –ПТП между К. В. В. като велосипедист и Ж.М.К. като водач на лек автомобил марка и моде „П.“ с рег. № *** в гр. С., ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и е отхвърлен искът за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер 40 000 лв., както и в частта му за разноските, с която З.“АД-гр.С. е осъдено да заплати на адвокат Я. С. сумата 1 443,75 лв. за адвокатско възнаграждение за защитата по делото на ищеца К.

В. и да заплати по сметката на ОС-Х. сумата 600 лв. за ДТ и сумата 400 лв. за възнаграждение на вещи лица, и е осъден К. В. В., действащ чрез своята майка и законен представител В. Г. Н. сумата 550 лв. за направени разноски по делото.

1

Жалбоподателят К. В. В., действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител В. Г. Н., моли решението да бъде отменено в частта му, с която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 10.06.20228 г., а също и в частта му за разноските, като неправилно по съображения, изложени в жалбата от 21.07.2023 г., като бъде уважен предявеният от него иск и за посочената разлика ведно с лихви и разноски. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 29.12.2022 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника З.“АД-гр.С. да му заплати сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на телесни увреждания, описани в исковата молба, настъпили при и в резултат на ПТП на 12.05.2020 г. в гр.С. по вина на водача Ж.М.К. при управлението от нея на лек автомобил „П.“ с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от ищеца като увредено (пострадало) лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяването на искането за обезщетяване пред застрахователното дружество 10.03.2022 г. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба, подадена от З.“АД-гр.С.. Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателят З.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено в неговите части, с които дружеството е осъдено да заплати на К. В. В., действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител В. Г. Н., сумата над 10 000 лв. до 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на телесни увреждания, описани в исковата молба, настъпили при и в резултат на ПТП на 12.05.2020 г. в гр.С. по вина на водача Ж.М.К. при управлението от нея на лек автомобил „П.“ с рег.

№ ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от ищеца като увредено (пострадало) лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко 2 от застрахователя, ведно със законната лихва върху тази разлика от 10.06.2022 г., а също и в частта му за разноските, като неправилно по съображения, изложени в жалбата от 9.08.2023 г., като бъде отхвърлен предявеният срещу дружеството иск и в тази негова част, евентуално да бъде намален присъденият размер на обезщетението, ведно с лихвите и разноските. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Оспорва като неоснователна въззивната жалба, подадена от К.

В. В., действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител В.

Г. Н.. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 12.05.2020 г. в гр. С. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „П.“, управляван от Ж.М.К., и на велосипедиста К. В. В., роден на 12.07.2010 г., тогава на 9 години и 10 месеца, при което е пострадал ищецът К. В.. Не се спори понастоящем между страните, че водачът на лекия автомобил Ж.К. е виновна за настъпването на това ПТП, тъй като е нарушила правила за движение по пътищата и е причинила по непредпазливост телесни увреждания на ищеца В.. Няма спор между страните, че за водача на този лек автомобил К. е имало застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е и че от ищеца е отправено до ответното застрахователно дружество искане за предявяване на претенция, получено в дружеството на 9.03.2022 г., с което е претендирано за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и че преди датата на подаване на исковата молба не е било изплатено на ищеца от застрахователя обезщетение.

Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че при ПТП той е получил телесни повреди – счупване на големия пищял на левия крак, дълбоки охлузвания по лицето и лявата ръка, кръвонасядане на клепачите на лявото око и контузия на тялото, - вследствие на които е търпял болки, страдания и неудобства. Твърди, че след ПТП е закаран в болница в Х., 3 където са наместили счупването на левия му крак и са поставили гипсова имобилизация, след което лечението му продължило в домашни условия.

Твърди, че е изпитвал силни болки и е приемал болкоуспокояващи лекарства.

Твърди, че за него са се грижили близките му, като първоначално не е можел да става от леглото. Твърди, че имобилизацията е била свалена след 2 месеца, след което не можел да се придвижва нормално, тъй като левият му крак бил отслабнал физически, придвижвал се с чужда помощ и с 2 патерици. Твърди, че заради обездвижването и болките преживял огромен стрес, емоционалното му състояние се влошило, плачел. Твърди, че и две години след увреждането още не може да се съвземе от травмите и емоционалния срив, не може да кара велосипед по улиците от страх да не го удари автомобил. Твърди, че все още изпитва болки, особено при влошаване на времето и при продължително натоварване. Затова претендира за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпените неимуществени вреди.

С отговора на исковата молба от 13.03.2023 г. ответното застрахователно дружество оспорва исковете като неоснователни, включително по размер. Възразява, че е налице значително съпричиняване от ищеца по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД за процесното застрахователно събитие и настъпилите в резултат на него последици. Твърди, че ищецът като велосипедист не е спрял и изчакал на знака „Б2“ преминаването през кръстовището на лекия автомобил, движещ се по пътя с предимство, и не е направил никакъв опит да намали скоростта, като за него е съществувала обективна възможност да забележи автомобила и да спре преди да премине през кръстовището. Твърди, че малолетното дете е управлявало велосипеда си по градска улица, движението по която се регулира от правилата на ЗДвП.

Твърди, че ищецът, който към момента на ПТП е бил на 9 години, изобщо не е трябвало да се движи по платното за движение без надзора на родителите си. Твърди, че съгласно ЗДвП велосипедът се явява ППС, а малолетното дете е водач на това превозно средство, който с неотговорното си поведение е нарушил императивните изисквания на чл. 20 от ЗДвП и чл. 164 от ЗДвП, като е станал причина за вредоносния резултат. Твърди, че е налице съпричиняване и от страна на законния представител на ищеца, неговата майка, която не е упражнила достатъчно родителски контрол, като е допуснала малолетното й дете само да управлява велосипед по градските улици, с което е нарушила разпоредбите на чл.125,ал.3 от СК и чл. 8,ал.8 от 4

Закона за закрила на детето. Оспорва като завишен, несъобразен с нормата на чл. 52 от ЗЗД, размера на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с оглед вида и характера на телесните увреждания, респективно обемът, продължителността и интензивността на болките и страданията, както и търпените неудобства. Твърди, че ищецът се е възстановил напълно и без усложнения.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице основания за присъждане на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, като искът е частично основателен. Съдът преценява, че водачът на лекия автомобил К. се е движела по път с предимство, но това не я освобождава от установените за водачите на МПС правила за повишено внимание, бдителност и съобразяване скоростта на движение с всички фактори на конкретната пътна обстановка, като според заключението на САТЕ една от причините за процесното ПТП е закъснялата реакция от нейна страна в момента на появата на велосипедиста в полезрението й, тъй като тя е могла да осуети сблъсъка с малолетния велосипедист, чиято поява освен това не е била изключително непредвидима, защото преди ищеца още докато лекият автомобил е бил на безопасно разстояние през кръстовището е преминало друго дете с велосипед. Изводът на окръжния съд е, че причина за ПТП е поведението на водача К., която е нарушила правилата за движение по пътищата – разпоредбите на чл. 5,ал.2,т.1 и чл. 117 от ЗДвП. Съдът преценява, че в случая водачът на лекия автомобил е бил длъжен да прояви по-голяма бдителност и при появата на велосипедиста в полезренията му да предотврати вредоносния резултат чрез предприемане на съответните действия, адекватни на ситуацията и правилата за движение по пътищата – незабавно спиране движението на автомобила чрез навременно задействане на спирачната система. При определяне на размера на обезщетението на 30 000 лв. окръжният съд отчита получените телесни увреждания счупване на големия пищял на левия крак, дълбоки охлузвания по лицето и лявата ръка, кръвонасядане на клепачите на лявото око, като счупването на големия пищял се определя като трайно (за повече от 30 дни) затрудняване в движението на левия крак по смисъла на чл. 129 от НК, интензитетът на търпените болки и страдания – силни в началния период с последващ спад и постепенно затихване до настоящия момент, когато се проявяват единствено при физическо натоварване, изпитваните от малолетния ищец неудобства в 5 ежедневието, тъй като не е можел да се самообслужва и е имал нужда от чужда помощ, необходимостта ищецът да се придвижва с помощни средства в продължение на 3 месеца, обездвижването за продължителен период от време, търпените битови и социални ограничения, наложената промяна на жизнените активности, продължителният период на пълно възстановяване от около 6 месеца, емоционалното и психическо състояние, причинени от сблъсъка с МПС, и обществено икономическите условия на живот към момента на ПТП, а също и че към този размер на обезщетението за аналогични травми е ориентирана и съдебната практика на съдилищата в страната. Във връзка със заявеното от ответника възражение за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат съдът преценява, че то е основателно. Съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на детето и този резултат, тъй като преди и при навлизане в кръстовището ищецът не е отчел поставения пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, последвал е своя приятел, преминал кръстовището с колело малко преди него, и без да спре и да се увери в липсата на ППС по улицата с предимство, запазвайки скоростта си на движение от 10 км./ч. е навлязъл в кръстовището. Съдът преценява, че ПТП е настъпило не само вследствие противоправното поведение на водача на лекия автомобил, допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 5,ал.2,т.1, предл.2 и чл. 117 от ЗДвП, но за него е способствало и поведението на пострадалия, защото водачът на МПС е имал възможност да избегне удара, но до такъв не би се достигнало и ако велосипедистът не е предприел посочената маневра, с която се е поставил в положение на пряк риск. Относно твърдяното съпричиняване и с оглед неупражнения от майката на ищеца родителски надзор съдът приема, че такова не е налице, тъй като нейните действия и бездействия не са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, а такава е налице с действията на самия пострадал, като съпричиняването винаги се изразява в конкретно поведение на самото пострадало лице, което обективно е допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Затова съдът приема, че двамата участници в ПТП са допринесли в равна степен за настъпването на вредоносния резултат, поради което определеното обезщетение от 30 000 лв. следва да бъде намалено наполовина, при което дължимата от ответника сума е 15 000 лв. Съдът присъжда е законна лихва върху обезщетението, начиная от 10.06.2022 г., три 6 месеца след датата на предявяване на застрахователната претенция (9.03.2022 г.).