Решение № 1878 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1878 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330113285 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК.

В исковата молба от Т. С. У. против „Профи Кредит България“ ЕООД се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 09.09.2024г., по силата на който била предоставена сумата от 500 лв. Според договора поискани били от клиента допълнителни услуги при възнаграждение от 225 лв. за услуга „Фаст“ и 275 лв. за услуга „Флекси“. Счита, че е налице заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. В договора не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Възнаграждението за двете услуги не било включено в ГПР, следователно размерът му бил неправилно изчислен. Предвидено било да се кумулират към погасителните вноски, като по този начин водили до скрито оскъпяване на кредита. Поради това е направено искане за прогласяване на нищожността на сключения между страните договор, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, т.9 и 10 ЗПК. При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на посочените клаузи за допълнителни услуги. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Страните се съгласили да сключат договора при посочения лихвен процент. Същият бил фиксиран, не било необходимо изготвяне на методика за определянето му. Допълнителните услуги не следвало да се включват в ГПР. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.09.2024г. между ответното дружество в качеството на кредитор и ищцата в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт при следните параметри: сума на кредита –500 лв.; срок на кредита 11 месеца, размер на вноска по кредита – 55.02 лв., ГПР – 48.27 % и ГЛП – 40.90 %, лихвен процент на ден 0,11 и обща дължима сума по кредита от 605.28 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни услуги са следните: 225 лв.- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и 275 лв. – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“. Приет е по делото подписан от клиента погасителен план, в който са отразени дата на плащане на вноската, като са индивидуализирани вноските, както следва: размер на главница, размер на лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска. Падежът на последната погасителна вноска е 10.08.2025г.

Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като ищцата има качеството на потребител и съответно спрямо договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

В исковата молба се твърди, че сключеният между страните договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави, както и поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК.

Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.27 %, а възнаградителната лихва – 40.90 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 7 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Освен това, от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че допълнителната услуга „Фаст“ предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а допълнителната услуга „Флекси“ предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит.

2

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай, услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват действия по усвояване на кредита във времево отношение и управление на кредита. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни плащания се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тези суми, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите от 40.90 % не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Следователно договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е недействителен. Поради това съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен. С оглед уважаване на главния иск, не са налице предпоставки за произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск.

При този изход на делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25.56 евро. В производството ищцата е била представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. В случая делото не представлява фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, в което пълномощник на ищцата не се е явил, събирани са само писмени доказателства, поради което намира, че справедливият размер на дължимия адвокатски хонорар, който следва да се определи за адв. Д. М. за оказана правна защита и съдействие на ищцата възлиза на сумата от 153.39 евро с включен ДДС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Т. С. У., ЕГН ********** от *** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № *** от 09.09.2024 г. е недействителен, на основание чл.

22 ЗПК.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на 3 управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на Т. С. У., ЕГН ********** от *** сумата от 25.56 евро направени по делото разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на адв.Д. М. от *** сумата в размер на 153.39 евро с включен ДДС адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4