Решение № 1466 от 20.10.2023, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1466 гр. Русе, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Д.а при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Д.а Гражданско дело № 20224520102155 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Маяк М“АД, ЕИК 201205106, със седалище гр. Бургас, представлявано от управителя Валентин Вълчев Вълчев, чрез адв. Ф. М., с която е предявен осъдителен иск против „Трансис“ ЕООД, ЕИК 117613233, със седалище гр. Русе, представлявано от управителя Жан Левонович Хорасанджян, с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 19 673,19 лв., представляваща половината от заплатената от ищеца сума в общ размер 39346,38 лв. разходи по изграждане на ограда между съседни имоти с идентификатори *** и ***, собственост съответно на ищеца и на ответника, ведно със законната лихва върху претендирА.та сума от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане, както се моли за присъждане на разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че поради промяна на границата в КККР на гр. Русе между съседни имоти на страните с идентификатори *** и ***, собственост съответно на ищеца и на ответника, съгласно влезли в сила решения по гр.д. 2984/2020 г. на РРС, с което ищецът е признат за собственик на 16 кв.м. и по гр.д.

6095/2021 г. на РРС, с което ищецът е признат за собственик на реална част с площ от 46 кв.м. и е осъден ответника да предаде владението върху тази част, изграждането на нова ограда е било задължително, тъй като старата такава вече не отговаряла на имотните граници. Твърди се, че за изграждането на оградата извършено в периода 25.10.21 г. – 18.02.2022 г. са платени следните суми: 1/ за СМР по бетонните части на оградата от „Интис“ООД - 31645,10 лв.; 2/ за металните платна на оградата от „НовотехПром“ООД – 4023,28 лв.; 3/ за монтажа на металната част на оградата от „Арсенал“ЕООД за 3678 лв. Общо платената сума била в размер на 39 346,38 лв. и счита, че на осн. чл. 61 ал. 1 от ЗЗД следва да му се заплати половината, тъй като направените разноски се явявали подобрение и на имота на ответника, доколкото оградата, макар и изградена в собствен имот при условията на чл. 43 ал. 4 от ЗУТ 1 обслужва и съседния и води до увеличение на стойността му, като счита, че разноските са от категорията на полезните. Счита, че би било налице неоснователно обогатяване, ако не се заплатят разноските, защото работата, макар и водена въпреки волята на ответника, е довела до обогатяването му за чужда сметка.

В срока за отговор ответното дружество, чрез управителя си, оспорва иска изцяло като неоснователен, по следните съображения:

1/ Възразява, че дори и да заплати половината от разходите за изграждане на оградата, тя по силата на чл. 92 от ЗЗД като строеж, остава изцяло собственост на ищеца и така както признава, че е построена в неговия имот, той може да се разпорежда с нея, както намери за добре, а ответникът няма право да му пречи.

2/ Възразява срещу претенцията на осн. чл. 61 ал. 1 от ЗЗД да му бъдат присъдени половината от разходите, тъй като ищецът сам признава, че е изградил оградата въпреки волята на ответника и без съгласието му, както и в собствен интерес, за да огради собствения си недвижим имот. Счита, че в тези хипотези се прилага чл. 61, ал. 2 или ал. 3 във вр. с чл. 59 от ЗЗД като отговорността е само до размера на обогатяването по ал. 2 или до размера на обедняването по ал. 3. Счита, че в хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД ответникът не се е обогатил, защото оградата изцяло принадлежи към неговия имот и по никакъв начин не придава стойност към поземления имот на ответника. А ако ищецът пожелае да продаде имота, ще го продаде изцяло и с оградата. В хипотезата на чл. 61, ал. 3 във връзка с чл. 59 от ЗЗД, счита, че с построената ограда ищецът не е обеднял, защото всички вложени от него средства са за направата на ограда, която е изцяло в неговия имот, която е изключително негова собственост /чл.92 от ЗС/ и същият може да се разпорежда с нея /да я събаря, надгражда, демонтира и др./ без да е задължен по закон да се съобразява с ответника, защото се намира изцяло в неговия имот и не е в режим на съсобственост с ответника. Счита, че вложените парични средства, собственост на ищеца, са преобразувани в ограда също изцяло негова собственост.

3/ Възразява, че ищецът е изградил ограда освен без съгласието на ответника, но и влагайки такива средства в нея, които според ответника са ненужни. Същият е подменял съществуваща между двете дружества ограда, която е нямало нужда да бъде премахвА. и изпълнявА. отново. Старата ограда е била също с ламаринени пА., които не са използвани при изграждането на новата ограда, а са закупувани нови материали.

В приложения акт образец 19, № 5 счита, че са включени дейности, които не са съвместими с изграждането на нова ограда. В този смисъл оспорва позиции 1 римско от №1 до № 18. Счита, че са налице позиции, които са изцяло неотносими към изграждането на ограда – например „разбиване с хидравличен чук на стена на съществуваща ограда“. Счита, че това доказва, твърдението, че ищецът е разбивал съществуващата ограда, за да изгради нова на мястото й. Също и демонтаж на стълб на улично осветление, рязане на стара армирА. бетонова настилка с фугорез и др.

А.логично оспорва позиции 11 римско от № 1 до № 17 от приложения акт образец 19, № 5. Възразява, че реално са описани едни и същи дейности и в двете части на протокола, част от които нямат нищо общо с изграждане на нова ограда, а установява премахване на старата.

4/ Възразява, че в исковата молба не е уточнено колко метра от новата ограда е изградена по съществуващата стара ограда и колко метра от нея изцяло наново.

Твърди, че от точка 3 до т. 5 на скицата ищецът е съборил старата съществуваща ограда и е изградил на нейно място нова такава, без да използва старите пА. от съществуващата ограда. Т.е. в тази част оградата е съществувала и е изпълнявала 2 функциите си. Нова ограда по границите установени с решение по гр.д. № 2984/2020 г. е реално изграждА. само между точки 5, 9 и 7, а в остА.лата си част ищецът е съборил съществуващата ограда, изградил е нова и сега иска заплащане на 1/2 от целия му разход. С приключване на гр. дело 2984/2020 г. на РРС между точки 11 и 2 по коментирА.та скица, ответното дружество поставило ограда тип „телена мрежа", която изпълнявала функциите си да обозначава границата между двата имота и да разделя същите. Твърди, че в тази част оградата е съществувала и е изпълнявала функциите си.

Възразява, че ответникът не следва да носи отговорност за сторените от ищеца разходи във връзка с премахване на съществуваща ограда по границите между двата имота и заменянето и с друга на значително по-висока стойност. Възразява, че претенцията на ищеца не следва да бъде изцяло за изградената ограда по границите на имотите, а само по линията от т. 5, т. 9 и т. 7 от скицата, защото само там между имотите не е имало съществуваща ограда. Оспорва стойностите на фактурите 110718 и 0434, с които са доставени ламаринени профили и е изработена и монтирА. метална ограда. Счита, че ищецът е могъл да използва пА.та на старата ограда, която е демонтирал и тази, която е остА.ла в неговия имот след приключване на делото от 2020 г. по описа на РРС.

5/ Ищецът не е представил строителни книжа за изградената ограда, поради което оспорва законността на същата, съобразно разпоредбите на ЗУТ. Възразява, че не може да се претендират разходи за строеж, за който не са представени доказателства за неговата законност още повече, че ответникът не е дал съгласие за изграждането му.

Твърди, че изградената от ищеца ограда е над 2,2 метра, което я прави с височина над допустимото по чл.48, ал.5 от 3УТ.

6/ Заявява, че многократно е заявявал пред ищеца, че не желае да бъде изграждА. нова ограда между имотите, защото старата изпълнява функциите си, както и се е противопоставял на предложените от него разходи за оградата, защото винаги са считали, че същите не са необходими с оглед размера им. Счита, че е достатъчна ограда и от телена мрежа, за да разделя имотите. Въпреки това ищецът разрушил съществуващата масивна ограда и изпълнил нова, разходите за която ответника никога не е одобрявал.

Възразява, че оградата в частта между т. 5, 6 и 7 е можело да бъде преместена, а не да се поръчва и изгражда нова такава, което е довело до значителни разходи. В този смисъл разноските по изпълнение на оградата по границата между имотите където е нямало ограда, счита, че не са необходими, нито полезни по смисъла на чл. 60 от 33Д.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител прави изменение на твърденията си, като твърди, че работата е била предприета и в собствен интерес по смисъла на чл. 61 ал. 2 от ЗЗД, като въпреки липсата на съгласие на ответника за построяване на оградата, същата е изградена в общ интерес тъй като ползва както него, така и ответника, тъй като има идентични функции, поради което претендира 50 % от стойността.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа стрА.:

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 117, том V, рег. № 11534, дело № 666 от 17.12.2020 г. на нот. Румяна Падалска с РД РРС „Маяк М“АД е придобил правото на собственост на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, кв. Източна промишлена зона, ул. „Тракция, с площ от 5309 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид 3 производствен, складов обект, заедно с построените в имота сгради.

Не е спорно между страните, че ответникът е собственик на съседен имот, видно от представеното Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.06.2016 г.на ЧСИ Венцислав Маринов, с което е възложен върху „Трансис“ЕООД и той е придобил собствеността върху Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, кв. Източна промишлена зона:ул. „ПетрА. Стрелковска, с площ от 2361 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг обществен комплекс, ведно с построената в него сграда.

Видно от приложеното гр.д № 2984/2020 г. на РРС, с влязло в сила съдебно решение, постановено на 05.01.2021 г. ищцовото дружество е признато за собственик на 16 кв.м. представляваща част от Поземлен имот с идентификатор *** в гр.

Русе, кв. Източна промишлена зона, ул. „Тракция“, като съдът е осъдил „Трансис“ЕООД - настоящ ответник, да предаде на „Маяк М“АД владението върху реална част от земя, оцветена в зелен цвят и заключена между точки 1,2,3 и 4 от Скица - Приложение 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза по делото.

Видно от приложеното гр.д. 6095/2021 г. на РРС, ищецът„Маяк М“АД е поискал да бъде признат за собственик на реална част с площ от 46 кв.м. Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, кв. Източна промишлена зона, ул.

„Тракция, която се ползвала от ответника „Трансис“ЕООД, като не е спорно между страните, че след завеждане на делото е постигнато съгласие за доброволно предаване на тази площ и делото е прекратено. В исковта молба от 09.11.2021 г. ищеца твърди, че съществуващата ограда между двата имота – *** и *** е опасна.

Металната част е от силно ръждясали, разкривени и опасно наклонени платна. При опит за поправка е установено, че и бетонните основи са извършени от некачествен материал без никаква армировка. Оградата не отговаряла и на кадастралните граници, което е установено от геодезически измервания по предходното гр.д № 2984/2020 г. на РРС. Ищецът предприел ремонт и възстановяване, но ответникът отказвал съдействие, не осигурявал достъп.

Не се спори и по това, че между двата имота е изградена ограда, която е изградена през периода 25.10.2021 г. – 18.02.2022 г., изцяло от ищеца, като според ответника оградата е изградена изцяло в имота на ищеца, без негово съгласие, поради което не дължи заплащане на припадащата му се част от разходите за изграждането й.

Видно от приложеният на л. 23 Протокол обр. 19 № 5 от 13.01.2022 г. между Изпълнител „Интис“ ООД и Възложител „Маяк-М“АД за обект: ограда в имот на „Маяк М“АД, при граница с фирма „Трансис“ЕООД – гр. Русе, ***, се установява от представители на двете страни, след проверка на място, че са извършени и подлежат на заплащане въз основа на този Протокол описаните в него видове СМР за изграждане на ограда бетонова част долно ниво на стойност 8662,70 лв. и горно ниво на стойност 17 708,22 лв., всичко без ДДС 26 370,92 лв. или 31 645,10 лв. с ДДС, за която сума е издадена фактура № 7000000075 от 13.01.2022 г., заплатена по банков път чрез Райфайзен банк България АД.