Решение № 994 от 11.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. Варна, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110205105 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на K.

Н. М., ЕГН ********** , депозирана чрез процесуален представител - адвокат Г. А., против Наказателно постановление № 24-0433-001195/26.09.2024 г. издадено от Началника на Първо РУ - ОД МВР-Варна, с което на жалбоподателя са наложени: 1 административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ и 2 административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и се оспорва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Твърди се, че на процесната дата в действителност жалбоподателят е управлявал за трети път МПС, собственост на друго лице, като автомобилните гуми на процесното МПС са били износени.Твърди се също, че при маневра ляв завой въз.М. е подал малко повече газ , автомобилът се е поднесъл, но е успял своевременно да го овладее без да бъде предизвикана опасност на пътя.Приема се, че в хода на АНП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да се конкретизират същите и се иска отмяна на НП и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в част от съдебните заседания и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител -адв.А.. Процесуалният представител поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено с аргументи, идентични с изложените в жалбата срещу НП и да бъдат присъдени 1 направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в с. з., депозирани са писмени бележки с молба НП да бъде потвърдено, като се излагат аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2024 г., около 05:47 часа, въз.М., управлявайки л. а. "Шевролет Корвет" с рег. №В 8262ТК се движел в гр. Варна, по ул. "Стефан Караджа" в посока бул. "Цар Освободител". По същото време, на установъчен пункт на бул.”Приморски” с бул.”Цар Освободител” служебните си задължения изпълнявал екип на Първо РУ-ОД на МВР-Варна, в който участвали свидетелите Х. и С..Управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил доста шумен.Непосредствено преди включването на автомобила в платното на бул.”Цар Освободител”, пътуващият в автомобила свидетел А. слязъл от него и продължил да върви пеш.Преди да се включи в платното за движение на бул.”Цар Освободител” въззивникът форсирал леко автомобила и при маневра завой задната част на автомобила се занесла леко в двете посоки, след което въз.М. овладял автомобила и спрял пред намиращата се в близост светофарна уредба.Полицейските служители ,посочени по-горе, възприели ситуацията и го последвали, като на светофарната уредба, светеща на червен сигнал извършили проверка на водача на автомобила.

При тези констатации на место св.Х. съставила срещу въззивника АУАН за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В него посочил, че възз. като водач на лек автомобил използва път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.Извършва резки маневри и преднамерено извежда МПС извън контрол ,чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на задните му гуми / Дрифт/.

Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който отказал да го подпише.В законоустановения срок били депозирани възражения срещу съставения АУАН, макар и при липса на доказателства същият да е бил връчен на жалбоподателя.

Въпреки депозираните възражения, на 26.09.2024г. срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на въззивника на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Видно от докладна записка от 17.12.2024г. , до тази дата НП не е било връчено на жалбоподателя, тъй като не се е явил, за да го получи, като жалбата срещу процесното НП е била входирана на 23.12.2024г., т.е. в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите Х. и С., които би следвало да са възприели действията на въззивника и извършили проверка на същия. По 2 искане на защитата бе разпитана и св. А., очевидец на случилото се на процесната дата.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, заповеди за компетентност, справка за нарушител/водач и др., както и от приобщения по делото диск, съдържащ видеозапис.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Х. и С. единствено в частта, в която същите сочат, че преднамерено автомобилът е бил изведен извън контрол, след което посоката на движение е била овладяна от водача, т.к. видно от приобщения по делото запис, след извършване на маневра завой има леко занасяне на задната част на автомобила.В останалата им част съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват.

Съдът напълно кредитира показанията на св. А., тъй като същите са искрени, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с приобщения по делото видеозапис, а и по делото не се събраха никакви доказателства за някаква заинтересованост от изхода на делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок/ предвид липсата на доказателства за реална дата на връчване и изготвянето на докладната записка, че до 17.12.2024г. не е било връчено/, от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приобщената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. Поради това съдът счита, че цитираното нарушение не е съществено и не опорочава издадения АУАН.АУАН не е бил подписан от жалбоподателя, но отказът да подпише акта е бил удостоверен с подпис на свидетел, независимо дали актът е бил връчен или не, възражения срещу същия са били подадени в законоустановения срок, очевидно нарушителят е бил запознат със съдържанието на АУАН, поради което и тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не 3 констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението, прието за установено. В акта формално е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е привлечен към отговорност за това, че използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, фактическото описание на нарушението напълно кореспондира с описанието на нарушението от правна страна и с посочената като нарушена норма, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

Въззивникът е наказан с административно наказание административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди /лева и административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл. 175а, ал.

1, пр. 3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Следователно, за да бъде осъществен съставът на това административно нарушение е необходимо да се докаже, че на датата, часа и мястото посочени в АУАН и НП възз. е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, съгласно възведеното административно обвинение.

Към настоящия момент в българското законодателство липсва легално определение на понятието "дрифт". В буквален превод от английски език това понятие означава "плъзгане, пързаляне". Съдебната практика безпротиворечиво приема, че дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство /най-често автомобил/ извън контрол, чрез презавиване и форсиране, довеждайки по този начин до загуба на сцеплението на част от колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол обосновава високата 4 обществена опасност на това деяние. Такъв вид шофиране се възприема в съдебната практика като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен превозването на хора и товари, и е основание за налагане на административно наказание.

В случая от ангажираните пред настоящия съд гласни доказателства и приобщеният видеозапис не се установява с необходимата категоричност, че водачът на процесния автомобил умишлено е форсирал автомобила и контролирано е поднасял задната му част наляво и на дясно, довело до загуба на сцепление на задните гуми. В противовес на показания на свидетелите Х. и С. са показанията на св.А., според който въззивникът е управлявал шумен автомобил, с износени гуми и при леко форсиране при маневра завой задната част на автомобила се е занесла, след което водачът е овладял управляваното МПС.

Безспорни доказателства за умишлено форсиране на автомобила и контролирано поднасяне задната му част наляво и на дясно, което да е довело до загуба на сцепление на задните гуми, каквото обвинение от фактическа страна е предявено на жалбоподателя, не се събраха и такива действия не се установяват и на приобщения запис.