Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 514 от 06.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9152/2024
Вид
Решение № 514
Подписан
06.02.2026
В сила
06.02.2026
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330109152 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда (КТ).

Ищецът, заемал длъжността „****“ , оспорва законосъобразността на ****, извършено със Заповед № ***** г. на **** на учебното заведение .

В исковата си молба ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена в грубо нарушение на процедурните правила и материалния закон. Основният му довод е свързан с нарушение на чл. 193, ал.

1 от КТ, тъй като работодателят не му е дал реална възможност да представи своите обяснения преди налагане на наказанието. Ищецът посочва, че е бил поканен да даде обяснения с покана от **** г., но на същата дата той се е намирал в **** в гр. П. Задържането му е продължило от 27.03.2024 г. до 04.04.2024г., като след освобождаването му работодателят не е направил нов опит да го изслуша или да изиска писмени обяснения. На следващо място ищецът поддържа, че е нарушен преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като в мотивите на заповедта се визират случаи от м. ноември 2023 г., за които е изтекъл 2-месечният срок от узнаването им. Оспорват се и фактическите основания за ****, като се твърди, че обвиненията за 1 непристойни действия и **** намеци са неконкретизирани и неверни.

Ответната страна – Основно училище „Д-р Петър Берон” – гр. Пловдив, оспорва исковете, като поддържа, че **** е законосъобразно предвид тежестта на нарушенията, изразяващи се в нецензурни думи и непристойни действия спрямо ученици.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира предявените искове за основателни. При извършената проверка за законосъобразност на **** се установи, че работодателят е допуснал съществено нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. Тази разпоредба задължава работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, освен ако те не са били дадени по вина на работника. От представените писмени доказателства е видно, че към датата на насроченото изслушване – **** г. – ищецът е бил обективно възпрепятстван да се яви в училището, тъй като е бил задържан под стража. Това обстоятелство е било известно на работодателя, но въпреки това след освобождаването на служителя на **** г. и преди издаването на заповедта на **** г. , същият не е поканен повторно да даде обяснения. Неизпълнението на това императивно задължение съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ е самостоятелно основание за отмяна на ****, без съдът да дължи разглеждане на спора по същество.

Допълнително, съдът констатира, че атакуваната заповед не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивираност. В нея липсва конкретизация по време, място и обстоятелства на твърдените нарушения.

Позоваването на общи оплаквания и на случаи от м. ноември 2023 г. и м. март 2024 г. без точни дати прави заповедта неясна и препятства правото на защита на ищеца. Налице е и нарушение на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ по отношение на част от описаните прояви, тъй като към 22.05.2024 г. е бил изтекъл законовият срок от узнаване на нарушенията, твърдени като извършени през ноември 2023 г.. Поради незаконосъобразността на основната заповед за ****, основателни се явяват и исковете за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за периода от 22.5.2024г до 22.11.2024г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

2

Отменя като незаконосъобразна Заповед № ***** г. на **** на Основно училище „Д-р Петър Берон” – гр. Пловдив, с която на Л. М. У. е наложено дисциплинарно наказание „****” на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ.

Възстановява Л. М. У. на заеманата преди **** длъжност „****” в Основно училище „Д-р Петър Берон” – гр. Пловдив.

Осъжда Основно училище „Д-р Петър Берон” – гр. Пловдив да заплати на Л. М. У. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа поради незаконното ****, а именно за периода от 22.5.2024г до 22.11.2024г в размер на 5880 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3