Решение № 33 от 01.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Бургас, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора З. М. М. като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100601417 по описа за 2022 година С присъда 11 от 2.11.2022 г., постановена по НОХД №297/2022 год., Районен съд Айтос признал В. А. С. за невиновен в това, че на 12 март 2022 г. в с. Ч., община Айтос, в дома си, се съвкупил с лице женски пол – ненавършилата 14 годишна възраст З. Д. Р., като извършеното не съставлява престъпление по чл.

152 и го оправдал по обвинението в престъпление по чл. 151 ал.1 НК.

Прокурорът атакува присъдата като иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която С. да бъде признат за виновен. Неправилен е извода на съда за липсата на субективната страна на деянието. Пострадалата не е присъствала в съдебна зала, липсва обективна информация за външния и вид. Външните белези на Р. могат да бъдат подвеждащи за дееца. Краткото време, в което подсъдимият и пострадалата в рамките на един ден са контактували помежду си, не изключва формирането на съзнание за извършване на престъплението по чл. 151 ал.1 НК.

Позоваването на незадължителна съдебна практика по подобни дела е довело до порочно тълкуване и интерпретиране на установени фактически обстоятелства, част от обективния състав на деянието по чл. 151 ал.1 НК. С това се създава прецедент за избягване на наказателна отговорност.

Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.

Прокурорът не поддържа протеста. Според него присъдата е правилно обоснована и законосъобразна. Взети са под внимание всички 1 обстоятелства, характеризиращи дееца и деянието. Няма основания за промяна на първостепенния съдебен акт и поиска присъдата да бъде потвърдена.

Защитата на С. поиска присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият пледира за потвърждаване на присъдата. Имал намерение да създаде семейство с това момиче и не допускал на колко години е в действителност.

След цялостна оценка на събраните по делото доказателства, независимо от основанията в протеста, в пределите на своята компетентност по чл. 313 и чл. 314 НПК, Бургаски Окръжен съд намира за установено следното:

Производството пред районния съд протекло по реда на глава ХХVІІ чл.

371, т. 2 от НПК. Съдът приложил точно и пълно правилата на процесуалния закон при провеждането на съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция. Подсъдимият С. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. В мотивите на присъдата съдът приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

В началото на месец март 2022 год. З. Р. и В. С. се запознали чрез социална мрежа Фейсбук и контактували активно. На 8 март с.г. подсъдимият пристигнал с автомобил в с. Трояново, област Бургас, където З. живеела с майка си, останалите членове на семейството били на работа в Германия.

Запознали се на живо и се харесали, като се уговорили да заживеят като мъж и жена. На 12 март свид. Осман с колата си през деня откарал подсъдимия в с.

Трояново. Момчето и момичето се срещнали и разговаряли и след известно време двамата се качили в колата и заявили, че ще се прибират заедно в с.Черноград. Свидетелят разпитал момичето дали по собствено желание тръгва и след утвърдителен отговор, потеглили за дома на подсъдимия. Там били посрещнати от майката на С.. Била изненадана от заявеното, че с това момиче ще се женят. Приготвила стаята според техните традиции и младите влезли вътре. По късно ходили до гр. Айтос да купят дрехи за момичето.

Майката на пострадалата Р. се притеснила, че дъщеря и не се прибрала дълго време. От хора в селото научила, че дъщеря и отишла в с. Черноград.

Посетила дома на подсъдимия, двете майки разговаряли помежду си, след което свид. Р. се върнала в с. Трояново. По късно уведомила полицията, която от своя страна посетила дома на С. и отвела обратно в с. Трояново З. Р..

В аналитичната си дейност първостепенният съд правилно оценил наличната доказателствена съвкупност. Изложените в обвинителния акт обстоятелства се подкрепят от събраните по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия напълно съответства на тях. Показанията на свид. О., Р. К., Д. Р. в съчетание с показанията на пострадалата и другите доказателства, както и самопризнанията на подсъдимия още от предварителното производство, разкриват фактическите обстоятелствата на разследваното събитие.

Първостепенният съд достигнал до извод, че поведението на С. не е 2 съставомерно като престъпление по чл. 151 ал.1 НК. Обект на охрана на престъпните посегателства по раздел VIII глава втора НК е половата неприкосновеност- в конкретния случай свързана с осъществяване на полов акт с малолетно лице. От субективна страна С., обективирано и в неговите действия, не е имал подобни намерения, а се стремял да заживее на съпружески начала с ненавършилата 16 годишна възраст З. Р..

Протеста на прокурора е процесуално допустим, но разгледан по същество неоснователен. В с.з. не бе подкрепен от държавния обвинител. В него се съдържат две основни възражения – липсата на пострадалата в процеса е пречка за изводи относно нейната възраст и второ – разследваното поведение е за много кратък период от време.

Настоящата инстанция не споделя тези възражения. Преди да имат физически контакт помежду си, С. и З. Р. са общували по социална мрежа и изразили симпатиите си един на друг, както и намеренията в отношенията им.

При първата им среща на живо те потвърдили отношенията си и намеренията да заживеят заедно като семейство. Дни по късно познат на подсъдимия го откарал до с. Трояново, а по късно и върнал в дома му. О. е зрял човек, разговарял със З. Р. и пред него тя е декларирала желанието и намерението си да заживее заедно с В. като семейство. По късно през деня това е повторено и пред майката на подсъдимия, която от своя страна подготвила стая според традициите и разбиранията. Демонстрация на намеренията на подсъдимия и неговото семейство е закупуването на дрехи на З.. По късно през деня двете майки разговаряли за тези отношения и не прекъснали развитието им. Извода на първостепенния съд, че от обективна страна не е налице престъпление по чл. 151 ал.1 НК е правилен и обоснован.

Що се отнася до преценката на възрастта на З. Р. е свързано само с подсъдимия. В процеса на общуването им той е демонстрирал своето отношение и цел в диалога с момичето. Той е млад човек и е искал да се задоми, с чието съдържание е изпълнено неговото поведение и отношение. В нито един момент З. не се е възпротивила или възразила на тези планове, напротив, тя е била част от тях. В диалога им те не са обсъждали възрастта на никого от тях, а само общата цел, към която се насочили. У него не е имало съмнение относно възрастта като пречка на това общуване. Той не е имал субективна представа за нейната възраст, а е бил завладян да заживеят като семейство. Част от тази лична преценка е и образованието на подсъдимия, социалния му опит, начина на запознанство, продължителността на общуването и съдържанието му. Реакцията на майките на двете страни са еднопосочни с действията и намеренията на младите. З., макар и малолетна към процесните събития, видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, е имала опит в интимното общуване. Това се потвърждава и от самата нея.

При разглеждане на делото в първа инстанция, правилно са приложени процесуалните правила, осигурена е възможност на страните да развият своите процесуални права, в упражняването на които не са били ограничени или нарушени. Мотивите отговарят на изискванията на закона с посочените забележки по тях. Няма основание за отмяна или изменение на присъдата.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, Бургаският окръжен съд

3

РЕШИ:

Потвърждава присъда 11 от 2 ноември 2022 г. по НОХД 297/2022 год. на Районен съд Айтос.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 НПК да се уведомят страните, че решението е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4