Решение № 518 от 02.12.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Плевен, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря М. СЛ. Й. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20224400500761 по описа за 2022 година Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №1292 от 13.09.2022г., постановено по гр.д.№3014/2022г.по описа на същия съд Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“към МВР гр.София е осъдена да заплати на Г. Г. С.,ЕГН ********** от гр.П.,ж.к.“Д.“,бл.*, вх.*, ап.* сумата:536,84лв.,главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 03.10.2019г.до 10.07.2020г.,съгласно възникнало между страните служебно правоотношение,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба -31.05.2022г.до окончателното изплащане на сумата.С решението на ПРС ГД“ПБЗН“ към МВР София е осъдена да заплати на Г. Г. С. сумата 112,93лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода 01.02.2020г.31.05.2022г. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.София е осъдена да заплати по сметка ПРС държавна такса в размер на 100лв.върху уважените претенции.Със същото решение на ПРС на основание чл.38 от ЗА ГД“ПБЗН“към МВР София 1 е осъдена да заплати на адвокат В. Н.-П. от ПАК като процесуален представител на Г. Г. С. от гр.Плевен сумата 300лв.адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София ,представлявана от главен комисар Н. Н.-директор чрез старши юрисконсулт С. Н.,като в жалбата са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.Твърди се,че ПРС неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба , уреждаща прилагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР.

Въззивникът счита,че основния порок на обжалваното решение е в това,че съдът е допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ,че приложението на общите правила по ЗДСл.и по КТ е отклонено с чл.187 , ал.9 ЗМВР,която делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се,че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държ. служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР,че нито в ЗДСл.,нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ,че във всички случаи , в които законодателят е счел,че материята следва да се уреди от КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретни правни норми,които са цитирани.Въззивникът счита,че в процесния период на осн.чл.179 ал.2 ЗМВР и чл.187 ал.9 ЗМВР са действали издадените от министъра на вътрешните работи две наредби:Наредба №8121з -776 от 29.07.2016г.и сега действащата Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г.,в които е уреден реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време ,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Посочено е,че тези две наредби, НСОРЗ,както и Наредбата за заплатите на служителите в държ. администрация имат еднакъв предмет на регламентация.Изложени са доводи,че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР и неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и издадените въз основа него наредби,които са специални спрямо ЗДСл. и спрямо КТ.Твърди се,че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно,такова ограничение не е 2 предвидено в ЗМВР,в който нормалната продължителност на работното време през деня, съвпада с продължителността на работното време през нощта-8 часа,като е направено разграничение между разпоредбите на чл.143 ал.2 КТ относно извънредния труд и тези на чл.187ал.7 ЗМВР при държавните служители в МВР. Въззивникът счита,че тези различия не обуславят извода за неравностойно третиране на държавните служители по ЗМВР спрямо работниците и служителите по КТ,както неправилно е приел ПРС. Изложени са подробни съображения ,че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.Твърди се,че неправилно ЧРС е приел,че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба,че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба,относима към служебното правоотношение на ищеца, чийто елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба.За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно, не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. На следващо място, съдът не мотивира извода си, че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл.187 ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи 3 на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.Изложени са доводи,че въззивникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Твърди се,че ПРС не е мотивирал извода си,че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен,на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд,че след като е установено,че ищецът е полагал нощен труд , съдът е постановил решение че му се дължи извънреден труд.В жалбата въззивникът се позовава на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022г. по дело С-262/20г., образувано по преюдициално запитване от Районен съд Луковит.

В заключение моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС като неправилно. Претендират се и направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В съдебното заседание на 16.11.2022г.не се яви представител на въззивника. От ГД“ПБЗН“към МВР София чрез ст.юрисконсулт С. Н. е депозирано становище за разглеждане на делото в отсъствие на представител на въззивника,в което са изложени подробни доводи и съображения по съществото на спора.

Въззиваемият Г. Г. С. чрез своя пълномощник адвокат В. П. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба,като се твърди,че за процесния период е действала Наредба №8121з776/29. 07. 2016г.на министъра на вътрешните работи за организацията и разпределяне на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно време в сила от 02.08.2016 г., като в тази Наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.Посочено е,че цитираната наредба е отменена изцяло с решение на ВАС №16766/10. 12. 2019г. по адм. д.

№8601/2019г.,петчленен състав,1 колегия,като в мотивите на решението ВАС е констатирал толкова нарушения и несъответствия с европейското законодателство,че е отменил изцяло наредбата,което обуславя извод за приложимост на нормите,въз основа на които е предявен иска. Изложени са доводи,че чл.9,ал.2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните служители в МВР,че липсва забрана за преобразуване на часовете положен 4 нощен труд с коефициент 1,143 по отношение на полицейските служители ,а и би била противоконституционна ,тъй като би поставила служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от др. държавни служители.Твърди се,че в разпоредбата на чл.187 ал.3,изр.последно ЗМВР не е указана нормалната продължителност на нощния труд ,а е въведена възможност за полагане на нощен труд в часовете между 22.00часа и 06.00часа.Изложени са доводи,че празнотата в наредбите от 2015г.и 2016г. относно нормата на чл.31 ал.2 от Наредбата от 2014г./отм./обуславя субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 , равен на отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Въззиваемият се позовава и на чл.46 ЗНА.

Изложени са доводи,че по отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2 НСОРЗ,че в противен случай, служителите на МВР ще бъдат поставени в понеблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители, досежно заплащането на допълнителни възнаграждения,като се излагат доводи,че международно-правните актове по които РБ е страна,също не допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение правото им на труд.В тази насока са изложени подробни съображения.В писмения отговор е цитирано постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022г.по дело С-262/2020г., като въззиваемият счита ,че в контекста на европейското съдебно решение , разликата в третирането на работниците от публичния и частния сектор е допустима,ако се основава на обективен и разумен критерий,тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.Според СЕС такава цел,обективен и разумен критерий липсва ,тъй като не са приети аргументите ,изложени от ГД“ПБЗН“и съдът се е мотивирал защо не приема тези аргументи. Изложени са доводи,че претенцията на ищеца е съобразена с изменението на ЗМВР /ДВ бр.60/07.07.2020г.,в сила от 11.07.2020г.и до този период е изчислено дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд , вследствие на преобразуването на нощен към дневен труд.В заключение моли Окръжния съд да постанови решение,с което обжалваното решение на Плевенски

РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение 5 в полза на адвокат В. П. от ПАК на основание чл.38 ал.2 ЗА за осъществената безплатна правна помощ на въззиваемия пред въззивната инстанция. В съдебното заседание на 16.11.2022г. въззиваемият чрез своя пълномощник адвокат В. П. от ПАК взема становище,че въззивната жалба е неоснователна по изложените в писмения отговор съображения.Подробни доводи в тази насока са посочени и в депозираните от пълномощника писмени бележки.

Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Безспорно между страните е,че за посочения в ИМ период 31.05.2019г.10.07.2020г. ищецът Г. Г. С. е заемал длъжността „Водач на специален автомобил “ в

Разпечатката съдържа 19 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50c7433f-28c0-4dcb-97c3-882ef61b563d