Определение № 876 от 29.10.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 876 гр. Враца, 29.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500663 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Х. М. от Адвокатско дружество „Н., У., М.“, против Определение № 727/02.07.2026 г., постановено по гр.д. № 498/2025 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 63/09.03.2026 г. в частта за разноските, относно присъденото в полза на адв. М. С. от АК – Враца адвокатско възнаграждение в размер на 204,54 евро, с левова равностойност 400 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на приложимите процесуални правила. Излагат се съображения, че представеният договор за правна защита и съдействие не индивидуализира достатъчно конкретното съдебно производство, тъй като не съдържа изрично посочване на номера на делото, неговия предмет и страните по спора. Твърди се, че същият договор е представен и по гр.д. № 417/2025 г. на Районен съд – Козлодуй, поради което не може да обоснове присъждане на отделно адвокатско възнаграждение по всяко от двете производства.

Оспорва се и наличието на материалноправните предпоставки за предоставяне на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като се поддържа, че не са установени твърдените близки отношения между ищеца и неговия процесуален представител. В тази връзка жалбоподателят иска ищецът да бъде задължен да представи декларация относно характера на отношенията си с адвоката.

Навежда се възражение за злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, обосновано с образуването на две отделни производства между същите страни, по сходни договори за потребителски кредит, при идентични правни основания и процесуална защита.

Според жалбоподателя разделянето на претенциите в самостоятелни производства е предприето с цел генериране на допълнителни разноски, въпреки възможността исковете да бъдат съединени в едно производство.

Иска се изискване на исковите молби и списъците на разноските по двете дела.

Поддържа се още, че предявените установителен иск за недействителност на договора 1 и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД произтичат от едно правоотношение и защитават общ икономически интерес, поради което не обосновават самостоятелно определяне на адвокатско възнаграждение за всеки иск.

При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на присъденото възнаграждение. с оглед фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената адвокатска работа и наличието на установена съдебна практика по спорните въпроси.

Жалбоподателят се позовава на Решението на СЕС по дело C-438/22, както и на решенията по дела C-35/22 и C-417/22, и на съдебна практика на ВКС и други национални съдилища.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се откаже присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., евентуално присъденият размер да бъде значително намален.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Л.

К. Д., чрез адв. М. С. от АК – Враца, с който частната жалба се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че присъденото адвокатско възнаграждение от 204,54 евро, с левова равностойност 400 лв. е съразмерно на характера на спора, защитения материален интерес и действително положения адвокатски труд. Излагат се доводи, че защитата е изисквала анализ на договора за потребителски кредит, относимите доказателства и съдебната практика, изготвяне на искова молба, запознаване с възраженията на ответника и участие в съдебно заседание.

Въззиваемият счита, че предявените искове имат самостоятелно процесуално значение, а размерите по Наредба № 1/2004 г., макар и незадължителни, могат да служат като ориентир при определяне на справедливо възнаграждение. Оспорва твърденията за злоупотреба с процесуални права, като изтъква, че предявяването на исковете е било необходимо за защита на правата на потребителя, а постановеното решение е уважило претенциите му. Позовава се и на практика на Окръжен съд – Враца по сходни спорове.

Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.

За да се произнесе по частната жалба, въззивният съд констатира следното:

Производството пред Районен съд – Козлодуй е образувано по искова молба на Л. К. Д. против „Сити Кеш“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове: установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК за обявяване недействителност на Договор за потребителски кредит № 509783 от 26.03.2021г. и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, с който да бъде осъдено ответното дружество "Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869, гр.София да заплати на Л. К. Д. сумата от 1 620 лева /хиляда шестстотин и двадесет лева/, платени без основание във връзка с сключения между страните нищожен договор за кредит 509783 от 26.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане

Ответното дружество е подало писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който е оспорило предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Насрещни искове не са предявявани.

С Решение № 63/09.03.2026 г. по гр. д. № 498/2025 г. Районен съд – Козлодуй е признал за установено, че сключеният между Л. К. Д. и "Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869, гр.София, Договор за кредит 509783 от 26.03.2021г. е недействителен, както и осъдил „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищеца сумата от 1620 лв., платени без основание във връзка с сключения между страните Договор за кредит 509783 от 26.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане Със същото решение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответното дружество е осъдено 2 да заплати на адв. М. С. от АК – Враца възнаграждение в размер на 204,54 евро, с левова равностойност 400 лв., за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.

При определяне на размера районният съд е съобразил Решението на СЕС по дело C438/22, характера на спора, фактическата и правната му сложност, обема на осъществената процесуална защита и проведения брой съдебни заседания. Приел е, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, като е проведено едно открито съдебно заседание и са събрани писмени доказателства, поради което възнаграждение от 400 лв. справедливо възмездява положения адвокатски труд.

След постановяване на решението ответното дружество е подало молба по чл. 248, ал.

1 ГПК за изменението му в частта за разноските, като е поискало присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено, евентуално да не бъде присъждано.

По молбата по чл.248 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищцовата страна, с който искането е оспорено.

С обжалваното Определение № 727/02.07.2026 г. Районен съд – Козлодуй е приел, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, но неоснователна, като е съобразил изхода на спора, разпоредбите на чл. 78 ГПК и приложимата редакция на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приел е, че присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 204,54 евро е правилно определено и не са налице основания за неговото намаляване или неприсъждане, поради което е оставил искането за изменение на решението в частта за разноските без уважение.

Окръжният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалваното определение в пределите на въззивните си правомощия, намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Предмет на въззивната проверка е правилността на Определение № 727/02.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 498/2025г. на РС-Козлодуй, с което районният съд е оставил без уважение искането на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 за изменение на първоинстанционното решение в частта относно присъденото на адв. М. С. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 204,54 евро, с левова равностойност 400 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК страната, в чиято полза е постановено решението, има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. Когато процесуалната защита е предоставена безплатно при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., правото на адвоката да получи възнаграждение от насрещната страна произтича от специалната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при наличие на предвидените в нея предпоставки.

В конкретния случай с Решение № 63/09.03.2026 г. по гр.д. № 498/2025 г. Районен съд – Козлодуй са уважени изцяло както установителният иск за недействителност на договора за потребителски кредит, така и осъдителният иск за връщане на сумата от 1620 лв., платена без основание. Следователно изходът на спора обуславя възлагане на отговорността за разноските върху ответното дружество, като при предоставена безплатна адвокатска помощ, възнаграждението се присъжда непосредствено в полза на адвоката.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсата на изрично посочен номер на делото в договора за правна защита и съдействие сама по себе си изключва възможността за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

За възникването на правото на възнаграждение е необходимо да е установено възлагането и действителното предоставяне на безплатна адвокатска защита при някое от законовите основания. Индивидуализацията на правоотношението следва да се преценява не 3 само според формалното съдържание на договора, но и във връзка с представеното пълномощно, предмета на делото и осъществените процесуални действия. Самото непосочване на номера на делото не представлява предвидена в закона самостоятелна пречка за присъждане на възнаграждение, още повече, когато договорът е сключен преди образуването на съдебното производство.

Твърдението, че същият договор е представен и по гр. д. № 417/2025 г. на Районен съд – Козлодуй, също не обосновава автоматично недължимост на възнаграждението. От значение е дали договорът обхваща защитата по настоящия спор, а не единствено дали е бил представен и в друго производство. Представянето на един документ по повече от едно дело не доказва само по себе си, че по едното от тях липсва валидно възлагане на правна защита.

В тази връзка следва да се разграничат и двете основания за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, на които жалбоподателят се позовава. Член 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в редакцията, действала към сключването на договора, урежда предоставянето на безплатна правна помощ на материално затруднено лице, докато т. 3 се отнася до роднини, близки или други адвокати. Следователно доказването на близки отношения между адвоката и доверителя е относимо към втората хипотеза, но не и към първата.

В практиката на ВКС е възприето, че при уговорена безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице преценката на адвоката да предостави такава защита е проявление на договорната свобода и не се изисква материалната затрудненост да бъде доказвана по общия ред, само поради оспорване от насрещната страна. В този смисъл са Определение № 262/05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г. на ВКС, I т. о., Определение № 442/28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г. на ВКС, II т. о., и Определение № 643/07.12.2022 г. по ч. т. д. № 2370/2022 г. на ВКС, I т. о.

Поради това искането ищецът да бъде задължен да декларира близките си отношения с процесуалния представител, включително под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК, не следва да бъде уважено, доколкото така поисканото доказателство не е необходимо за установяване на релевантните предпоставки при предоставена правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.