Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 10.07.2026, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Административно наказателно дело 120/2026
Вид
Решение № 103
Подписан
10.07.2026
Състав
Галина Димитрова Василева

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Силистра, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20263420200120 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. И. Л. от гр. С., ЕГН **********, против ЕФ серия К № 11308471, издаден от ОДМВР – Силистра, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, извършено в условията на повторност.

Жалбоподателят намира, че атакуваният от него ЕФ е неправилен и незаконосъобразен поради това, че липсват доказателства, че именно той е управлявал автомобила на процесните дата и час; поради нарушаване изискванията на ЗАНН и гаранциите за справедлив процес понеже административното наказание е било наложено без да е бил съставен АУАН; поради липса на доказателства за техническата изправност на използването АТСС, водещо до съмнение за годността на отразения от същото резултат за измерената скорост, а липсата на приложен към ЕФ снимков материал и други доказателства за идентифициране на водача, както и на такива за изчисляване и прилагане на толеранса от -3км/ч, водели до нарушаване правото му на защита.

В допълнителна молба, представена в рамките на протичане на делото, процесуалният представител на жалбоподателя визира, че е налице нарушаване на императивно изброени от законодателя реквизити, които трябва да се съдържат в ЕФ и в тази връзка обръща внимание, че в протокола за използване на процесното АТСС е била отразена „посока на движение на контролираните МПС … в двете посоки“, но липсвало попълване на графите 1 за начало и края на участъка, което е следвало да бъде сторено при режим на измерване „Д“. Поддържа се искането за отмяна на ЕФ и присъждане на направените разноски в обхвата на цялото съдебно производство, включващо предходното АНД № 620/2025г., решението по което е отменено от Административен съд – Силистра и делото върнато за ново разглеждане – настоящото АНД № 120/2026г.

В придружаващото административно-наказателната преписка писмо директорът на ОДМВР-Силистра, от името на посочената административнонаказваща структура, изразява позиция за доказаност на нарушението по безспорен начин с процесното АТСС, за което се визира, че преминало проверка и в момента на заснемането е било тарирано и в изправност. Развиват се доводи за пълна съобразеност изискванията на процесуалния и материалния закон при издаването на обжалвания ЕФ и за неговото съдържание, моли се същият да бъде потвърден и жалбата оставена без уважение.

Визираните искания се поддържат пред съда от главен юрисконсулт А., в качеството на пълномощник на представляващия административнонаказващата структура директор, която застъпва позиция за неоснователност на жалбата и за спазване законовите правила при издаването на ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави искане за преценка размера на исканото адвокатско възнаграждение съобразно ТР № 1/ 2020г.

Районна прокуратура – Силистра не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице, имащо право и интерес от обжалването.

След обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

На 22.08.2025г. за времето от 13.20ч. до 16.40ч. бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движение на МПС в обхвата на населеното място град С. чрез използване на автоматизиран технически уред АТСС ARH CAM S1 № 120 ссbс (тринога), който бил разположен по ул. „П. Б.“ до имот № .... Камерата била поставена от дясната страна на улицата в посока към село К., общ. С. (към края на града), която улица приключвала до местоположението на табелата за край на гр.С.. Триногата била поставена на разстояние 200 метра преди тази табела т.е преди границата на населеното място, обозначаваща края му. Уредът бил настроен от св.П. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – Силистра, да извършва заснемане движението на автомобилите при превишаване на скоростта им в диапазона 50 км/ч. до 100 км/ч. и в двете посоки – излизащи от града и навлизащи в града, с обхват на засичане на скоростта 100 метра от камерата, като били правени дигитални снимки.

В 14.56 ч. по посочената ул. „П. Б.“ било заснето движението с превишена скорост на л.а. „Ауди КУ 7“ с рег. № СС 0605 СР, собственост на жалбоподателя Т. И. Л., като уредът (тринога) измерил скорост 94 км/ч. при отстояние на автомобила на 70 метра от камерата и бил отчетен толеранс от -3 км/ч. от така засечената скорост на движение. Регистрирането на нарушението 2 било отразено на заснетия снимков материал под № 120ссвс/0114382 от дата 22.08.2025г., от който е видно, че лекият автомобил е сниман при приближаване към камерата след като е навлязъл в обхвата на града, като табелата с името на същия, обозначаваща края му, се намира на разстояние зад задната част на колата.

На 25.08.2025г., след автоматична обработка на визираната информация, записана от техническото устройство (л.58 АНД № 620/2025г.), на основание чл.189, ал. 4 ЗДВП, бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 11308471 за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДВП с отразяване, че при движение с 91 км/ч. превишаването на скоростта е било с 41 км/ч. за населеното място и административната простъпка е извършена в условията на повторност поради осъществяването в едногодишния срок от влизането в сила на ЕФ серия К № 9401782 на 11.10.2024г .

З а правен субект, носещ отговорност за нарушението, е визиран жалбоподателят Т. И. Л., а за констатираното превишаване на скоростта на движението, на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 ЗДвП, в приложимата към датата на нарушението редакция на закона ДВ.бр.101/2016г., му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева поради повторността на деянието.

Факти по случая са установени по несъмнен начин въз основа на приобщените по делото писмени доказателства (вкл. и от АНД № 620/2025г.), като дейността по констатиране превишаването на скорост и заснемането на автомобила на жалбоподателя от техническия уред АТСС ARH CAM S1 № 120 ссbс (тринога) с изготвяне на снимки, се осъществява автоматично, без намесата на човешки фактор, и пряко се отразяват в Единен център за обработка в гр.С.. Уредът е преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации, като се явява автоматизирано техническо средство, съгласно §6, т. 65 ДР на ЗДВП.

Доказателственият материал очертава, че посоченото техническо устройство е от одобрен тип средство за измерване BG 17 - 5126, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства със срок на валидност 17.09.2027г., и към дата на деянието е преминало проверка за техническа годност, видно от Протокол № 185-СГ-ИСИС/11.06.2025г. на Българския институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди“. За ползването му на процесната дата е съставен и протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/15.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с всички необходими реквизити и приложен снимков материал.

По отношение бележката на касационната инстанция, възприета в защитната позиция от името на жалбоподателя, че при отразяване действието на уреда в двете посоки не е отбелязано начало и край на засичания пътен участък, следва да се отбележи, че в конкретния казус контролът за скоростта не е бил осъществяван от служителя във време на движение с мобилно АТСС, за да съществува фиксираното задължението в горната насока. Изрично в чл.10, ал.2 Наредба № 8121з-532/15.05.2015г. е регламентирано, че „ …при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и 3 краят на контролирания участък“. Предвид това не се налице допуснати нарушения по отразяване на процесната информация като реквизити в протокола.

На база заснетото с посоченото АТСС нарушение, е издаден и процесният ЕФ от името на съответната териториална административнонаказваща структура, в случая ОДМВР – Силистра, съдържащ всички реквизити в съответствие с официално въведения образец. Спазена е процедурата по неговото издаване, съобразно специфичните в тази насока правила, с оглед редакцията на приложимия текст на чл.189, ал. 4 ЗДВП към дата на нарушението, тъй като към 22.08.2025г. все още не е въведено лишаване от право да се управлява МПС, в сила от 07.09.2025 г. (ДВ, бр. 64 от 2025 г.), за да се претендира, че правото на зашита е нарушено поради несъставяне на АУАН. Електронният фиш е своеобразен властнически акт, съчетаващ установителни и санкционни функции, който се приравнява към АУАН и НП. По настоящия случай нарушението е било установено на датата на извършването му – 22.08.2025г. със заснемане на автомобила на същата дата, а обжалваният ЕФ е издаден в рамките на три дни от нарушението - на 25.08.2025г. т.е. в обхвата на тримесечния срок от открИ.е на нарушителя, сочещо спазване изискванията на чл. 34 ЗАНН.

Възражението за неясно приложение на толеранса от – 3км /ч. не е обосновано. Писмените доказателства категорично визират, че движението на автомобила на посочените дата, място и час е било със скорост 94 км/ч., като в данните при издаването на ЕФ на дата 25.08.2025г. към заснетото изображение изрично е отбелязано, че нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 № 120 ссbс и е приспаднат толеранс от – 3% от измерената скорост. В случая е видно, че на лицето е отчетен толеранс от - 3 км/ч. и същото следва да понесе отговорност за движението си при отразена в ЕФ скорост от 91 км/ч., което очертава и правилно приложение на санкционната разпоредба на чл. 182, ал.1, т. 5 ЗДвП в редакцията, която е бил в сила към посочената дата на нарушението (ДВ.бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017г.), предвиждаща само глоба в размерна 600 лева за превишаване над 40 км /в населено място.

По отношение оспорване авторството на деянието съдът намира, че в електронния фиш съобразно законовото правило на чл.189, ал.5, т.4 ЗДВП е посочен собственикът на МПС-то - в случая жалбоподателят, който в 14 дневния срок от връчването на оспорения ел. фиш не е посочил друго лице, което да е управлявало автомобила му на процесната дата и по процесния пътен участък.

Повторността на административната простъпка се явява установена предвид доказателствата за влязъл в сила на 11.10.2024г. ЕФ серия К № 9401782, за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДВП.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Л. е ангажирана в съответствие със законовите правила.

Предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН, претенцията от страна на процесуалния представител на директора на ОДМВР 4

– Силистра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и за цялото съдебното производство пред възивната инстанция, при отчитане правната и фактическа сложност на случая, съответно се явява възнаграждение в размер на 153.40 евро. Искането за присъждане разноски на жалбоподателя следва да се остави без уважение.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 11308471, издаден от ОДМВР – Силистра, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал. 4 вр. ал.

1, т. 5 ЗДвП на Т. И. Л. от гр. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. И. Л. от гр. С., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Силистра, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 153.40 евро.