Решение № 109 от 21.02.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. София, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседА.е на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20221001001036 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение от 29.07.2022 г. по гр.д.№ 226/2020 г. на Окръжен съд Монтана е признато за установено по иска с правно основА.е чл. 422,ал. 1 от ГПК по отношение на А.

Б. С. и А. А. С., че дължат при условията на солидарност на „Г. България“ ЕООД, сумата 71 847 евро с основА.е запис на заповед, издаден на 01.06.2008 г. от „Ава Спорт“ ООД /н/ , ЕИК 111561352 и авалиран от А. Б. С. и А. А. С., ведно със законната лихва, считано от подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение на 06.10.2015 г. до окончателното изплащане, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 07.10.2015 г. по ч.гр. дело № 1768 /2015г. на PC Монтана.

С решението А. Б. С. и А. А. С. са осъдени да заплатят на „Г. България“ ЕООД сумата 8 558.03 лв.разноски по заповедното и исково производство.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от А. Б. С. и А. А. С., които молят въззивният съд да го обезсили като недопустимо и евентуално да го отмени като неправилно. Считат, че същото е постановено по нередовна искова молба, поради наличие на висящо дело по несъстоятелност т.д. № 198/2020 г. на „Ава Спорт“ ООД по описа на ОС - Монтана, в чийто предмет било оспорване на вземането на „Г. България“ ЕООД, произтичащо от идентичното на настоящия процес каузално правоотношение, а именно — Договор за заем от 11.05.2007 г. и Договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство от 01.04.2008 г. Исковата молба била нередовна, тъй като не било уточнено кое каузално правоотношение обезпечава процесния запис на заповед – това по Договор за заем от 05.2007 г., сключен между „ВЕСТ 64“ ЕООД и „Ава Спорт“ ООД или по Договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство, сключен между В. С. и „Ава Спорт“ ООД /н./. Изпълнението 1 на задълженията и по двата посочени договора били обезпечени със записи на заповед - по първия 15 на брой, а по втория 5 на брой.

Въззивниците изрично оспорили приемането като доказателства по делото на Договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство от 01.04.2008 г., приложения № 1 и 2 към договора, споразумение между В. С. и „Ава спорт“ООД от 30.11.2009 г., ведно с погасителен план с краен падеж на вноски 25.03.2013 г. и договор за цесия от 08.06.2012 г. за прехвърляне на вземане по договор за сух лизинг. Изрично било оспорено и включването на задължението по договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство в общ погасителен план от 08.06.2012 г. с вземането по договор за паричен от 11.05.2007 г. като оспорили да са изразили изрично съгласие за новиране на задължението по договор за сух лизинг на ВС и трансформирането му в заемна сума. Оспорен бил и размера на задължението по договор за сух лизинг на ВС, посочен в споразумение от 30.11.2009 г. за сумата от 152 308.60 евро и били направени възражения за погасяване на вземането по Договора за сух лизинг по давност, предвид падежът на последната вноска по уговорения в т. 6.1. от договора нов погасителен план, част от споразумението от 30.11.2009 г. , с падеж на последната вноска - 25.03.2013 г.

Към договора за сух лизинг от 01.04.2008 г., съответно споразумението от 30.11.2009 г. не бил изготвян нов погасителен план на задълженията, поради което действащ между стрА.те бил първоначално сключения погасителен план, по който падежът на последната вноска е 25.03.2013 г. Вземането по този договор било погасено по давност.

Обжалваното решение било постановено при неизяснена фактическа обстановка. Делото следвало да бъде спряно на основА.е чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на т.д. № 85/2021 г., по което вземането на „Г. България“ ЕООД спрямо „Ава Спорт“ ООД /н./ било оспорено по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ.

С отговора на исковата молба, наред с възраженията за недействителност на договорите за цесия, въз основа на които ищецът се легитимира като носител на вземането по процесния запис на заповед, въззивниците направили и правопогасяващи възражения, че задължението по каузалното правоотношение по договор за заем от 11.05.2007 г. е платено и с погасяване на вземането по договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство, включено като общо задължение в погасителен план от 08.06.2012 г. Съдът не допуснал нито една от поставените задачи към изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, свързА. с всички плащА.я по договора за заем от 11.05.2007 г. от сключването му до прехвърлянето на вземането от страна на В. С. на ищовото дружество, а не само с плащА.ята по погасителен план от 08.06.2008 г. Не били допуснати и въпроси към експертизата, свързА. с възраженията за привидност на договорите за цесия поради липсата на реално плащане на цесионера, липса на капиталова наличност за подобно плащане от негова страна, несъществуване на вземане в размер на 987 244.60 евро главница плюс договорна лихва, посочено в договор за цесия между „Вест 64“ ЕООД и В. С. от 28.05.2008 г., което вземане впоследствие се прехвърля с договор за цесия от 08.06.2012 г. от В. С. на „Г.

България“ ЕООД. Не били допуснати искА.те въпроси относно договора за сух лизинг.

Не било разгледано възражение за погасяване по давност на вземане по договор за сух лизинг. Изводът на съда, че ищецът не следва да установява каузалното правоотношение, въз основа на което претендира осъждане по процесния запис на заповед довел до неизяснена фактическа обстановка и огрА.чил съществено правото на защита на въззивниците.

Въззивниците оспорили съществуването на вземане за договорна лихва в размер на 362 159 евро, изчислена към 28.05.2008 г. поради липса на клауза в договора за заем, която да я предвижда. Съдът неправилно приел, че липсва правен интерес за въззивниците да оспорват действителността на договорите за цесия.

Изрично било оспорено съществуването на общо задължение в размер на 987 244.60 евро - главница и договорна лихва към 28.05.2008 г. , която сума била изрично приета от съда като дължима - включена в общото задължение от 1 139 553.20 евро, за което не 2 било установено въз основа на кои договори е формирано.

Съдът неправилно приел, че липсва възражение за погасяване на вземането поради плащане. Именно във връзка с установяване на плащА.ята от сключване на договора за заем на 11.05.2007 г. до прехвърляне на вземането, както и към датата на падежа на процесния запис на заповед, било поискано изготвянето на експертиза, с въпроси към вещото лице, които не били допуснати. Вещото лице, изготвило експертизата по делото изрично заявило, че има плащА.я към „Вест - 64“ ЕООД и В. С., без да е посочено какви по вид задължения са погасявА. с тях от страна на праводателите на ищеца. Изводът, че сумата от 36 001.84 евро поради дългия период на внасяне е сума за лихви — без да се уточнява какви, е основан на предложения от страна на вещото лице, а не на писмени доказателства.

Вещото лице е отговаряло на въпроси за плащА.ята след прехвърляне на вземА.ята, а именно — 08.02.2012 г. и експертизата не отразява реално погашенията на вземането по каузалното правоотношение.

Решението било постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно не приел за доказано възражението за нищожност на записа на заповед поради неспазване на изискването за форма.

Ответникът по въззивната жалба „Г. България“ ООД я оспорва по подробно изложени съображения. Оспорва направените доказателствени искА.я като недопустими във въззивната инстанция.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на стрА.те в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Г.

България“ ООД против А. Б. С. и А. А. С. субективно съединени установителни искове с правно основА.е чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.538, ал.1 от ТЗ вр. чл.481, ал.1 от ТЗ и с правно основА.е чл.422, ал.1 ТЗ във вр. чл.485, ал.1 ТЗ вр. чл.513, ал.1 от ТЗ срещу авалистите за вземането по запис на заповед.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответниците по запис на заповед с падеж 31.05.2014 г., който бил авалиран от тях. Записът на заповед с падеж 31.05.2014 г. бил прехвърлен с джиро на „Г. България“ ООД на 08.06.2012 г.

Ищецът сочи, че на 11.05.2007 г. е сключен Договор за заем, по силата на който „Вест 64“ ЕООД предоставило на „Ава Спорт“ ООД /н/ сумата 600 000 евро. Съгласно чл.7.1.3 от договора за заем за обезпечаване на точното изпълнение на всички дължими договорни суми, длъжникът издава в полза на кредитора Записи на заповед – 15 бр., по един за всяка година от срока на договора. Записът на заповед с падеж 31.05.2014 г. съдържал всички реквизити съобразно разпоредбата на чл.535 ТЗ, авалиран бил като авалът отговарял на всички изисквА.я на чл.483 и чл.484 ТЗ. На 28.05.2008 г., по силата на Договор за цесия „Вест 64“ ЕООД преквърлило на В. С. С. безвъзмездно своето вземане към „Ава Спорт“ ООД /н/ по Договор за паричен заем от 11.05.2007 г., заедно с всички привилегии, принадлежности и учредени обезпечения. Със споразумение от 01.06.2008 г. между В. С. С. и „Ава Спорт“ ООД /н/ бил уточнен размерът на дълга, забавата в плащА.ята и начинът на погасяване на задължението. „Ава Спорт“ ООД /н/. С договор за цесия от 08.06.2012 г. В. С.

С. прехвърлил на „Г. България“ ООД възмездно своето вземане към „Ава Спорт“ ООД /н/. На същата дата било цедирано вземането на В. С. С. срещу „Ава Спорт“ ООД /н/ по Договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство от 1.04.2008 г. в размер на 223 995.45 евро .За извършените цесии „Ава Спорт“ ООД /н/ било уведомено чрез управителя А.С.. На 08.06.2012 г. бил подписан допълнителен погасителен план за разсрочено погасяване само на главницата и договорната лихва от 1 139 553.20 евро, като крайният срок за издължаване бил продължен до 31.12.2024 г.

3

Независимо от предоставените облекчения за плащане на заема, „Ава Спорт“ ООД /н/ не е изпълнявало задълженията си и не плащало ежемесечните вноски. С покана от 16.02.2015 г. „Г. България“ ООД уведомило „Ава Спорт“ ООД /н/, А. Б. С. и А. А. С., че от дължимите до този момент вноски в общ размер 131 000 евро са платени 33 057.12 евро. На 06.10.2015 г. „Г. България“ ООД подал Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на 07.10.2015 г. по гр.дело № 1768/2015 г. била издадена Заповед за незабавно изпълнение за сумата 71 847 евро главница, произтичаща от запис на заповед с падеж 31.05.2014 г. - по чл.417,т.9 ГПК. На 01.07.2020 г. било образувано изпълнително дело. С оглед постъпилото възражение срещу издадената заповед е инициирано първоинстанционното производство. Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответниците съществуване на вземане в размер на 71 847 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2015 г. до окончателното изплащане и му присъди направените разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответниците А. Б. С. и А. А. С. оспорват предявените искове. Не спорят, че по силата на договор за заем от 11.05.2007 г. „Вест 64“ ЕООД предоставило на „Ава Спорт“ ООД /н/ сумата 600 000 евро. Оспорват договора, тъй като „Вест 64“ ЕООД нямало лиценз за извършване на банкова дейност и предоставянето от негова страна на кредити противоречало на закона. Оспорват клаузата на т.4.1 от Договора като твърдят нищожност, тъй като предвиждала начисляване на лихва за забава 18 % върху забавеното плащане, включващо главница и лихва. Поддържат, че като обезпечение на задължението за връщане на сумата по заема е учредена ипотека върху недвижим имот, поради което заедно с подписА.те към договора записи на заповед било налице свръхобезпеченост на задължението. Вземането по договора за заем не било обявено за предсрочно изискуемо.

Ответниците оспорват действителността на Договора за цесия от 28.05.2008 г., който противоречал на закона, тъй като бил безвъзмезден и не е породил правно действие като вземането на било прехвърлено. Считат договора за сух лизинг неотносим към процесния спор като не оспорват, че записът на заповед е подписан към договор за заем от 11.05.2007 г.