Решение № 32 от 31.03.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Провадия, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. М. при участието на секретаря М. Янч. М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. М. Административно наказателно дело № 20223130200371 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. П. Е., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 22-0324-000522/17.08.2022 г. на Началника на група ОД МВР – Варна, РУ-Провадия, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева.

Жалбоподателят, редовно призован се явява, като поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Провадийският районен съд след като прецени събраните по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок.

Наказателното постановление е издадено затова, че на 12.07.2022г. в 18,30 часа в община Дългопол, на път Трети клас №208 на километър 42.200 по посока гр.Тервел, Х. П. Е., ЕГН ********** управлявала лек автомобил 1

БМВ с регистрационен номер В *** КТ, собственост на М. Н. А., ЕГН ********** от гр.Дългопол, като по време на движение не съобразила скоростта си с релефа на пътя /десен завой и ЖП надлез-стеснен тунел/ и не успяла да намали и ли да спре за да пропусне излизащия от тунела влекач „Скания“ с рег.№*** и се блъснала странично с предна лява част на автомобила в предна лява част на влекача, вследствие на което настъпило ПТП с материални щети. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№ARDM 0236, като уреда отчел 0 промила алкохол. При извършената проверка на водача било установено, че същата управлява ППС, което не е било представено за технически преглед.

В резултат на констатираното нарушение на въззивника е съставен акт за установяване на административно нарушение с бланков № 610665 от 13.07.2022 г. Същият бил връчен на въззивника без възражения. Такива постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на този акт на 17.08.2022 г. е издадено обжалваното наказателно постановление с №22-0324-000522 на Началника на група ОД МВР – Варна, РУ-Провадия, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и за нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева.

Описаната фактическа обстановка не се доказва от събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание свидетелят О. О., съставил АУАН излага фактическа обстановка според която на въпросната дата е бил изпратен да посети възникнало ПТП на път III-208 в тунела описан в АУАН и НП. На место заварили двамата участника в ПТП-то и линейка. Установено било, че товарен и лек автомобил са се ударили челно след тунела в посока гр.Айтос.

Водачите се представили, като им били извършени съответните проверки за алкохол и на документи.

При разговор с участниците в ПТП-то, водача на товарния автомобил му обяснил, че при излизане от тунела срещу него е дошла кола и са се блъснали.

Спирачният път водел до линията между двете платна. Местоположението на камиона било променено, понеже участъка е бил опасен, имало завой и тесен 2 тунел. Движението било интензивно, и след, като не е имало пострадали за да няма други произшествие е било нормално да е преместен, защото не един път се е случвало в следствие на едно ПТП да настъпи друго.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, като последователни и логични. Същият не е станал свидетел на инцидента, а е добил представа за случилото се единствено от разказаното му от участниците в произшествието и положението на ППС при посещението на место.

Като свидетел по делото бе призован и изслушан св.М. С. Н., който се явявал другия участник в ПТП-то.

Същият изляга фактическа обстановка според която е управлявал процесния товарен автомобил и се е движел посока Лесово. При влизане в тунела, карал по средата на пътя, тъй като участъка е тесен и при излизане от тунела се прибрал в собствената лента за движение и в този момент бил блъснат от лекия автомобил в лявата част. Твърди, че автомобила се движел много бързо. При движението му в тунела гледал да не удари фургона, от което следва, че същият се е движил в средата на тунела.

В разпита си, св.Н. твърди, че лекия автомобил е бил шофиран от мъж, а не от въззивницата.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като същият е бил участник в ПТП-то. Именно поради тази причина съдът намира, че с показанията си, същият би заел позиция в своя защита и в тази връзка не би следвало неговите показания да се кредитират.

По делото, като свидетел бе допуснат Х. М. Н., от показанията на който става ясно, че същият се е возел в автомобила на жалбоподателката на предната седалка, като се е обърнал за да види детето на задната седалка. В момента в който погледнал напред видял товарния автомобил управляван от св.Н. да се движи право върху тях. Според него, товарния автомобил бил в средата на тунела и се намирал в тяхната лента за движение. Твърди, че св.Н. на няколко пъти си променял показанията пред актосъставителя.

Съдът не кредитира и показанията на св.Н., тъй като същият живее на семейни начала с въззивницата и поради тази причина отчита, че същите са дадени с цел тя да избегне административнонаказателна отговорност.

След запознаване с цялата административно наказателна преписка и събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира, че 3 жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Началник група РУ Провадия при ОД на МВР-Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-1635/02.12.2021 г. на Министъра на Вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно същата заповед.

Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на атакуваното НП по отношение на вменено на жалбоподателя нарушение. В АУАН и издаденото въз основа на него НП не са посочени всички реквизити, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и 57 от ЗАНН по отношение на нарушението. Според съда, касае се за непълнота в описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърде общо е посочено, че нарушението се е изразило в управление на МПС с несъобразена скорост, и несъобразяване с релефа на пътя /десен завой и ЖП надлез-стеснен тунел/. Не е изследвана скоростта на движение на процесното МПС, както и тази на товарния автомобил. Не са фиксирани спирачните следи по място и дължина. Не става ясно защо е прието, че виновно поведение има само от страна на водача на лекия автомобил при положение, че С.ят водач на товарния автомобил заявява, че в тунела се е движел в средата на пътя за да избегне закачане на фургона който носи.

Последното е от изключително значение за реализиране правото на защита на жалбоподателя, още повече, че разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, визира няколко обстоятелства, с които следва да е съобразена скоростта на движение на автомобила. В АУАН такова посочване, с кое точно обстоятелство от изброените в чл. 20, ал.2 от ЗДвП , не се е съобразил жалбоподателя липсва. Последното процесуално нарушение е пренесено и в НП, като от обстоятелствената му част не става ясно, с какво точно не се е съобразил при избора на скоростта на движение жалбоподателя, което както вече бе отбелязано е съществено процесуално нарушение, което води до 4 отмяна на НП на самостоятелно основание.

Въпреки наличието на формални основания съдът изложи съжденията си по съществото на спора. От проведеното в съдебното производство доказване, посредством разпита на свидетеля по акта и допуснатите при режим на водене свидетели, административнонаказващия орган върху когото лежи и доказателствената тежест в процеса, не съумя по категоричен и несъмнен начин да докаже извършването на административно нарушение от жалбоподателя.

Не може да се направи несъмнен и без да е лишен от доказателствена основа извод, че единствено несъобразената скорост е причина за настъпилото ПТП. Законосъобразното налагане на административно наказание за неизпълнение на установеното в цитираната за нарушена разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП, задължение е обусловено в конкретния случай от доказването на факта, че нарушителят в качеството му на водач на ППС при избиране на скоростта на движението не се е съобразил с релефа на местността и състоянието на пътя. Изискването за съобразяване на скоростта има за цел да обезпечи възможността на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие, т. е. следва да е налице възможност за субекта на задължението да управлява ППС със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната пътнотранспортна обстановка.

Св.О. О. не е бил свидетел на инцидента, а е добил представа за случилото се на по-късен етап, след пристигането му на местопроизшествието.

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на свидетелите се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, какъвто е и свидетеля по акта, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в С.я акт. Присъствието 5 на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителя и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, е налице хипотезата на липса на втори свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. По никакъв начин показанията на разпитания по делото свидетел – О., който не е очевидец на нарушението, не опроверга възраженията на жалбоподателят направени с жалбата. Нарушена е и разпоредбата на чл.40, т.9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно за кого. Вписването в акта, че от деянието се претърпени имуществени вреди, не санира допуснатото нарушение по чл. 42, т.9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства следва да са описани в описателната част на акта, а не да се извличат от приложени по делото писмени доказателства.