Определение № 995 от 14.11.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 995 гр. гр. Добрич, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500745 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК ,във връзка с чл.121 от ГПК въз основа на частна жалба рег.№ 5093/10.10.2025 год. ,подадена от П. Й. П. - Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Д., ЖК ***, чрез адв. М. Я. срещу определение рег.№ 509/24.09.2025 год. по гражданско дело № 20253210100391 по описа за 2025 година на Районен съд Балчик, с което на основание чл.118 ал.2 ,във връзка с чл.105 от ГПК производството по гр.д.№ 391/2025 год. на Районен съд Балчик е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна.С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се претендира неговата отмяна.

Ответникът по частната жалба „ЖИРО 41 - ФД Ж. М.“ ЕООД, ЕИК 207347280, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ №55, вх. А, ет. 4, ап. 12 счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Спори се между страните,кой е съдът ,компетентен да разгледа иск за непозволено увреждане ,поради различното им виждане дали при направен от ищеца избор на специалната подсъдност по чл. 115 ал.1 от ГПК , следва да се прилага по възражение на ответника общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК,респ. приложима ли е въобще специалната подсъдност по чл.115 ал.1 от ГПК, при данни,че събитието е настъпило в Черно море,т.е. извън територията на Община Балчик и с.Оброчище,в чиито землищни граници е включен КК“Албена“.В територията на общините не се включвали площи от Черно море,те не били част от землищните и строителни граници на населените места,съдебните райони на съдилищата били определени с териториалния обхват –административно-териториалните граници на определени населени места.С оглед на горното нито един съд не бил 1 компетентен да разгледа по правилото на чл.115 ал.1 от ГПК иск за непозволено увреждане с местоизвършване в Черно море, поради което приложима била единствено подсъдността на чл.105 от ГПК.

Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Гражданско дело № 20253210100391 по описа за 2025 година на Районен съд Балчик е било образувано въз основа на искова молба рег.№

3365/07.07.2025 год.,нередовностите на която са били отстранени с молба рег.

№ 3953/11.08.2025 год.,с която П. Й. П. - Д. е предявила срещу „ЖИРО 41 - ФД Ж. М.“ ЕООД, ЕИК 207347280, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. „Тодор Влайков“ №55, вх. А, ет. 4, ап. 12 осъдителен иск по чл. 49 ал. 1 вр. чл. 45 от ЗЗД. за неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000 лв. ,основан на твърдения ,че като един от трима ползватели на услуга/атракцион“Воден парушут“ срещу заплатена цена от 260 лв. , предлагана от дружеството пред спасителен пост № 10 ( плажната ивица пред хотел “Калиакра“) в КК“Албена“, е претърпяла инцидент –падане във водите на Черно море,вследствие на който е получила травматични увреждания по горните крайници, шията и дясното бедро ,както и силен стрес,уплаха и тревожност. По указания на съда за посочване на конкретните действия или бездействия ,вследствие на което са настъпили вредите е посочено ,че ответното търговско дружество предоставя водноатракционната услуга “воден парушут“ за ползване от три лица,което разпоредбата на чл.15 ал.3 от Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях не допуска.

В срока по чл. 119 ал. 3 вр. чл.131 от ГПК търговското дружествоответник е заявил възражение за местна неподсъдност на делото,което първонистанционният съд е уважил с обжалваното определение по съображения,че с оглед страните и предмета на предявените искове е приложима общата местна подсъдност, регламентирана в чл. 105 ГПК , и тъй като седалището на ответника е в гр. Варна, не е местно компетентен да разгледа спора, а такъв е Районен съд – Варна .

С оглед твърденията на ищеца ,искът касае правоотношения между страните по повод непозволено увреждане.

Местната подсъдност на облигационните искове за непозволено увреждане е изборна-по поС.ния адрес или седалището на ответника (чл. 105 и чл. 108 ал. 1 от ГПК) или по местоизвършване на деянието (чл. 115 ал. 1 от ГПК) . Както буквалното тълкуване на нормата на чл. 115 ГПК, така и систематичното такова, във връзка с останалите текстове от Раздел II, "Местна подсъдност“, глава ХІІ “Подсъдност", налагат законодателят да е установил алтернативна възможност исковете за обезщетение от непозволено увреждане 2 да са подсъдни или на съда по поС.ния адрес или седалището на ответника или на съда по местоизвършване на деянието.Изборът измежду тези две възможности е предоставен на ищеца -така, както и изборната подсъдност по чл. 116 ГПК , който в настоящия казус е избрал възможността делото да се гледа от местно компетентния съд по местоизвършване на деянието .В този смисъл нито съдът, нито ответникът може да дерогира даденото му от процесуалния закон право единствено и само той, в качеството си на ищец, да избере местно компетентния съд по спора.

Съгласно § 1 т.1 от ДР на Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях , "Водноатракционни услуги" по смисъла на наредбата са услуги, свързани с използване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение срещу заплащане.Предоставянето на водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се извършва от физически или юридически лица - концесионери и наематели на морските плажове или техни подизпълнители, след сключване на писмен договор между концесионера или наемателя на плажа и подизпълнителя, а предоставянето на услугите по ал. 1 се извършва единствено в зони за предоставяне на водноатракционни услуги, чието местоположение и граници се съгласуват предварително с Изпълнителна агенция "Морска администрация" с Военноморските сили и с Главна дирекция "Гранична полиция" и се определят в специализираните схеми по чл. 22 ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие-така чл.

27 от Наредбата. По смисъла на § 1 т. 3 от ДР на Наредбата , "Зона за предоставяне на водноатракционни услуги" е определен, подходящо организиран участък от плажната ивица на морския бряг, нанесен в схемата за разположение на обектите в съответствие с договора за концесия или за наем, с прилежаща обозначена водна площ, в който концесионерът или наемателят осъществява водноатракционна дейност с използване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечения.

Под "местоизвършване на деянието" по смисъла на чл. 115 ГПК законът има предвид мястото, където е извършено деликтното деяние (неправомерното действие или бездействие), а не мястото, където са се проявили последиците от това деяние.

Посоченото от ищеца вредоноснодействие е предоставянето на водноатракционна услуга“воден парашут“ в нарушение на регламентацията й по чл. 15 ал.3 от Наредбата, т.е. мястото ,където е извършено виновното поведение по предоставянето на услугата за използване на плавателно средство за развлечение

,чрез сключване на неформален договор и заплащането й е на плажа в КК“Албена“ ,независимо че последиците му са се проявили във водите на Черно море, където е паднал парашута.В случая е налична пространствена връзка между деянието и точно определено 3 географско място-плажа на КК“Албена“. Като се съобразят данните по делото и твърденията на страните, , местно компетентен да разгледа спора по критерия по чл. 115 ал. 1 ГПК е избраният от ищеца Районен съд Балчик.Възражението на ответника за неподсъдност на делото предвид нормата на чл. 105 ГПК е неоснователно, а тази норма - неприложима с оглед предоставената възможност за избор на ищеца и даденото тълкуване на понятието "местоизвършване на деянието". Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По изложените съображения,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег.№ 509/24.09.2025 год. по гражданско дело № 20253210100391 по описа за 2025 година на Районен съд Балчик, с което на основание чл.118 ал.2 ,във връзка с чл.105 от ГПК производството по гр.д.№ 391/2025 год. на Районен съд Балчик е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна и ВРЪЩА делото на Районен съд Балчик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл.274 ал.3 от ГПК,във връзка с чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 995 гр. гр. Добрич, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500745 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК ,във връзка с чл.121 от ГПК въз основа на частна жалба рег.№ 5093/10.10.2025 год. ,подадена от П. Й. П. - Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Д., ЖК ***, чрез адв. М. Я. срещу определение рег.№ 509/24.09.2025 год. по гражданско дело № 20253210100391 по описа за 2025 година на Районен съд Балчик, с което на основание чл.118 ал.2 ,във връзка с чл.105 от ГПК производството по гр.д.№ 391/2025 год. на Районен съд Балчик е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна.С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се претендира неговата отмяна.

Ответникът по частната жалба „ЖИРО 41 - ФД Ж. М.“ ЕООД, ЕИК 207347280, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ №55, вх. А, ет. 4, ап. 12 счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Спори се между страните,кой е съдът ,компетентен да разгледа иск за непозволено увреждане ,поради различното им виждане дали при направен от ищеца избор на специалната подсъдност по чл. 115 ал.1 от ГПК , следва да се прилага по възражение на ответника общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК,респ. приложима ли е въобще специалната подсъдност по чл.115 ал.1 от ГПК, при данни,че събитието е настъпило в Черно море,т.е. извън територията на Община Балчик и с.Оброчище,в чиито землищни граници е включен КК“Албена“.В територията на общините не се включвали площи от Черно море,те не били част от землищните и строителни граници на населените места,съдебните райони на съдилищата били определени с териториалния обхват –административно-териториалните граници на определени населени места.С оглед на горното нито един съд не бил 1 компетентен да разгледа по правилото на чл.115 ал.1 от ГПК иск за непозволено увреждане с местоизвършване в Черно море, поради което приложима била единствено подсъдността на чл.105 от ГПК.

Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Гражданско дело № 20253210100391 по описа за 2025 година на Районен съд Балчик е било образувано въз основа на искова молба рег.№

3365/07.07.2025 год.,нередовностите на която са били отстранени с молба рег.

№ 3953/11.08.2025 год.,с която П. Й. П. - Д. е предявила срещу „ЖИРО 41 - ФД Ж. М.“ ЕООД, ЕИК 207347280, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. „Тодор Влайков“ №55, вх. А, ет. 4, ап. 12 осъдителен иск по чл. 49 ал. 1 вр. чл. 45 от ЗЗД. за неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000 лв. ,основан на твърдения ,че като един от трима ползватели на услуга/атракцион“Воден парушут“ срещу заплатена цена от 260 лв. , предлагана от дружеството пред спасителен пост № 10 ( плажната ивица пред хотел “Калиакра“) в КК“Албена“, е претърпяла инцидент –падане във водите на Черно море,вследствие на който е получила травматични увреждания по горните крайници, шията и дясното бедро ,както и силен стрес,уплаха и тревожност. По указания на съда за посочване на конкретните действия или бездействия ,вследствие на което са настъпили вредите е посочено ,че ответното търговско дружество предоставя водноатракционната услуга “воден парушут“ за ползване от три лица,което разпоредбата на чл.15 ал.3 от Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях не допуска.