Определение № 36853 от 08.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36853 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110151287 по описа за 2025 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, допустими и необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Исканията на ищеца за назначаването на съдебно-автотехническа експертиза и разпит на свидетел, както и задължаването на ответника да представи копие от застрахователна полица следва да бъдат оставени без уважаване, доколкото ответникът признава иска и не оспорва обстоятелствата, по отношение на които са поискани.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

ОБЯВЯВА на страните, че всички претенции, предявени по делото в лева, ще бъдат превалутирани в евро в съответствие с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

ОБЯВЯВА на страните на основание чл. 155 ГПК за общоизвестен факта, че пълната числова стойност на официалния валутен курс на еврото към лева, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, се равнява на 1,95583 лева за 1 евро.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 22.10.2026г. от 09.40 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

1

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 159,85 евро (312,64 лева.), представляваща регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение за вредите, причинени на товарен автомобил . с рег.№ ., в резултат на ПТП, настъпило на 08.04.2025 г. в гр. ., по вина на водача на . с ремарке с рег.№ ., чиято . към датата на ПТП е била застрахована при ответника.

Ищецът . твърди, че на 08.04.2025 г., около 09.50 ч. в гр. ., водачът на ППС . с ремарке с рег.№ ., нарушавайки правилата за движение по пътищата, поради неправилно извършена маневра „ляв завой“ и недостатъчен контрол върху управляваното от него ППС, се ударил в паркирания товарен автомобил . с рег.№ .. При настъпилото ПТП били нанесени щети на товарен автомобил . с рег.№ ., състоящи се в увреждане на страничен заден ляв панел, ляв стоп и др., като автомобилът притежавал застраховка .+”, клаузи . в ., със срок на действие от 13.06.2024г. до 12.06.2025 г. На основание уведомление за щета в . била образувана щета № ., като ремонтът на автомобила бил възложен на сервиз и бил приет от собственика на автомобила без възражения. Застрахователят заплатил на сервиза извършил ремонта сумата в размер на 625,28 лв., съгласно нареждане за масово плащане от дата 20.06.2025 г. Посочва, че към датата на настъпване на описаното застрахователно събитие, водачите на МПС . с ремарке с рег.№ ., са били застраховани по задължителна застраховка . при ответника . с валидност от 02.12.2024г. до 01.12.2025г., поради което с плащане на застрахователното обезщетение за ищецът се суброгирал в правата на увредения срещу застрахователя по застраховка „.“ на виновния водач. Твърди, че предявил претенцията си към . за възстановяване на изплатеното от дружеството обезщетение в размер на 640,28 лв., от които 15 лв. направени ликвидационни разноски, с писмо и регресна покана от 31.07.2025 г., като ответникът заплатил преди процеса сумата от 327,64 лв., съгласно платежно нареждане от дата 19.08.2025 г., но останала дължима сума по щетата в размер на 312,64 лв., която претендира в настоящото производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.11.2025г. до окончателното изплащане на вземането и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника . с който признава иска и представя доказателства за извършено плащане на претендираната сума в хода на прпоизводството. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли да не му бъдат възлагани разноските по делото.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято . е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземането чрез плащане.

2

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и неподлежащи на доказване между страните всички правопораждащи предявеното вземането факти, а именно, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято . е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, което се равнява на сумата от 625,28 лв. и е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като преди процеса ответникът е платил сума по регреса в размер на 327,64 лв.

Страните са направили доказателствени искания по отношение на факти, за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне едва с решението.

НАПЪТВА страните към спогодба. Съдът разяснява на страните, че съдебна спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3