Разпореждане № 28404 от 09.07.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 28404 гр. Варна, 09.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов като разгледа докладваното от Иван Стойнов Частно гражданско дело № 20253110100065 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК, образувано по подадено заявление от „*“ АД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжницата Ц.

В. С., за сумата от 452,62 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /02.01.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 14 лв. възнаградителна (договорна) лихва за периода 03.12.2020 г. – 18.03.2021 г., сумата от 199,12 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 19.03.2021 г. – 17.12.2024 г., които вземания произтичат от Договор за паричен заем № *от *г., сключен между „*“ АД и длъжницата, който договор е прехвърлен на заявителя с договор за цесия от *г. и приложение № 1 към него от *г.

Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът отчита, че длъжницата е извършила плащания по кредита в размер на 955 лв.

Тези плащания са отнесени за погасяванията на сумата от 547,38 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на 52,56 лв., обезщетение за забава в размер на 60,92 лв., възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 234,14 лв., както и такси и разходи за събиране на вземането в размер на 60 лв.

Клаузата в чл. 4 от Договора, с която е уговорено длъжникът да предостави обезпечение, в случая се явява недействителна. Макар и самият договор за поръчителство да не е приложен към заявлението, видно от посоченото в погасителния план, че при заявено обезпечение под формата на поръчителство от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение, се дължи вноска, в която е включено и възнаграждение за поръчителство, а и от признатите от заявителя извършени погасявания на суми, представляващи възнаграждение за гаранционна сделка, съдът приема, че действително такова съглашение е подписано. При така изложеното и при съобразяване с константната практика на кредитната институция – заявител, с която настоящият съдебен състав е запознат, по същество може да бъде направен обоснован извод, че длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне. Тази невъзможност за избор води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Това вземане несъмнено следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Тази уговорка противоречи на чл. 16 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Вземането за възнаграждение за поръчителство се 1 основава съответно на неравноправна клауза за потребителя. В горния смисъл е и практиката на ВОС по идентични казуси /Определение № 1447 от 16.04.2019 г. по в.ч.т.д. № 538/2019 г., Определение № 4560 от 30.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 2058/2019 г., Определение № 4195 от 22.11.2019 г. по в.ч.т.д. № 1827/2019 г. и др./ В тази връзка недължимо се явява начисленото възнаграждение за поръчителство в размер на 405,44 лв., съобразно представения погасителен план, от които заявителят сочи, че са погасени 234,14 лв.

Що се отнася до събраните такси за извънсъдебно погасяване на задължението в размер на 60 лв., които макар и да не се претендират с настоящото заявление, са заплатени от длъжника, същите не се дължат за нищо друго освен за управление на кредита, а такси за това не могат да се събират от длъжника – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, респективно клаузата, предвиждаща такива разходи е нищожна. В горния смисъл е и практиката на ВОС /Определение № 829 от 12.03.2020 г. по в.ч.т.д. № 284/2020 г./, която настоящият състав споделя изцяло.

При така изложеното, съдът намира, че пороците на договора са толкова съществени, че те водят до неговата цялостна недействителност. В случая е уговорено заплащането на услуги, които икономически не съответстват на отпуснатата сума. Общата стойност на възнаградителната лихва, възнаграждението за поръчителство и таксите за събиране на вземането е в размер на 532 лв., или над 50 % от размера на кредита. Налице е противоречие с добрите нрави, което цели да заобиколи забраната да се натоварва неоправдано длъжника с допълнителни разноски, независимо дали се е съгласил с тях и дали договорът може да се сключи и без тях. Цената на възнаграждението за поръчителство, както и таксите за събиране на вземането, следва да са инкорпорирана във възнаграждението на кредитора, което претендира от длъжника, а неговия размер е ограничен със ЗПК. Чрез уговарянето на тези разходи се цели заобикаляне на прага на възнаграждението с цел получаване на по-високо такова, което не следва да се допуска.

Същото не е включено в посочения в договора ГПР. В съответствие с указанията на СЕС по аналогични казуси и с оглед изложеното по-горе следва да се дължи само чистата стойност на кредита, доколкото същият се явява нищожен, поради многобройни пороци, свързани с останалите уговорки уреждащи нищожни и неравноправни клаузи, водещи до натрупването на разходи за длъжника.

Това разрешение следва да има и възпиращ ефект спрямо финансовите институции, които са търговци и професионалисти на пазара, следва да са запознати с законодателствата на ЕС и РБ, да не уговарят в договорите си такива клаузи, и да не претендират пред съда вземанията си, основани на тях.

В Съображение 47 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета се приема, че Държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение. Докато изборът на санкции е по усмотрение на държавите-членки, то предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

В тази връзка, в практиката на СЕС се приема, че съдът в заповедното производство може да отнесе плащанията на длъжника, отнесени за погасяване на такива вземания, за погасяването на други вземания, които са действителни, ако има достатъчно данни, които не налагат използването на специални знания.

В случая отпуснатата главница по кредита е в размер на 1 000 лв. С плащанията си по договора в размер на 955 лв. следва да се приеме, че за длъжницата остава заплащането на сумата от 45 лв. Предвид това, други суми, освен остатъка от чистата стойност на кредита, не следва да се дължат, поради което заявлението подлежи на отхвърляне за всички претендирани суми, с изключение на сумата от 45 лв.

По отношение на претендираните разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от заявлението, същите са в размер на 1,69 лв. държавна такса и 3,38 лв.

2 юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „*“ АД, ЕИК ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу длъжницата Ц. В. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, сумата от 407,62 лв. /четиристотин и седем лева и шестдесет и две стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /02.01.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 14 лв.

/четиринадесет лева/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 03.12.2020 г. – 18.03.2021 г., сумата от 199,12 лв. /сто деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ обезщетение за забава върху главницата за периода 19.03.2021 г. – 17.12.2024 г., които вземания произтичат от Договор за паричен заем № *от *г., сключен между „*“ АД и длъжницата, който договор е прехвърлен на заявителя с договор за цесия от *г. и приложение № 1 към него от *г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „*“ АД, ЕИК ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу длъжницата Ц. В. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, за сумата от 45 лв. /четиридесет и пет лева/ чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението /02.01.2025 г./, което вземане произтича от недейсвителен Договор за паричен заем № *от *г., сключен между „*“ АД и длъжницата, който договор е прехвърлен на заявителя с договор за цесия от 30.01.2017 г. и приложение № 1 към него от *г., както и за сумите в размер на 1,69 лв. /един лев и шестдесет и девет стотинки/ държавна такса и 3,38 лв. /три лева и тридесет и осем стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на длъжницата препис от заповедта за изпълнение, на основание чл. 411, ал. 3 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ на заявителя препис от разпореждането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от уведомяването на заявителя, само в частта, с която е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви осъдителни искове за неприетите вземания по заявлението, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3