Решение № 31 от 05.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София, 05.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. А.ОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.ОВА Административно наказателно дело № 20241110208877 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на В. И. М., ЕГН **********, чрез адв. Ж. Ж. от САК, против Наказателно постановление № 24-4332-004306/29.02.2024 г., издадено от началник - група в ОПП - СДВР, с което на основание чл. 185 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП й е наложено административно наказание лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец и глоба в размер на 50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че в наказателното постановление не са посочени всички обстоятелства от състава на нарушенията. Изтъква се и че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като нарушенията не са подведени под съответстващата им правна норма. Оспорва се изложената в наказателното постановление фактическа обстановка и се излагат доводи, че жалбоподателката не е извършила нарушенията, за които е наказана по административен ред. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката В. М., редовно призована, не се 1 явява. Представлява се от упълномощения си процесуален представител - адв.

Ж. Ж. от САК, който пледира за отмяна на наказателното постановление.

Излага доводи, че от събраните в съдебното следствие доказателства не е доказано по несъмнен и категоричен начин извършването на нарушенията от неговата доверителка. Изтъква, че единствените доказателства, обосноваващи административното обвинение, се съдържат в показанията на свидетелката П., които процесуалният представител на жалбоподателя оценява като недостоверни, нелогични и противоречащи на останалите гласни доказателствени средства.

Наказващият орган – началник - група в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмени бележки от гл. юрк. С. М. с пълномощно от наказващия орган се прави искане жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от наказаното лице и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателката на 28.05.2024 г., видно от разписката на страница втора, а жалбата е подадена на 10.06.2024 г. чрез пощенски оператор, видно от датата на пощенското клеймо). Предвид горното жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката В. М. е правоспособен водач на МПС с придобити категории "В" и "М", като й било издадено СУМПС № хххххххххх/08.10.2021 г. от СДВР, валидно до 08.10.2031 г.

На 09.01.2024 г. около 09:40 часа свидетелката П. П. се намирала в магазина, който стопанисвала, в гр. София, на ул. "Хубча" № 8. Свидетелката П. била паркирала собствения си лек автомобил марка "Рено", модел "Клио" с рег. № хххххххххх пред магазина. Автомобилът бил паркиран успоредно на бордюра, като зад него имало свободно място за паркиране. На мястото дошъл свидетелят И.М., който имал уговорка с дъщеря си - жалбоподателката В. М. заедно да посетят офис на "Виваком България" ЕАД. Свидетелят М. видял свободното място за паркиране зад автомобила на свидетелката П. и застанал там, за да го запази до идването на дъщеря си. Малко след това на мястото 2 дошла жалбоподателката В. М., която управлявала лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Лупо" с рег. № хххххххххх. Жалбоподателката М. се насочила да паркира зад автомобила на свидетелката П., на мястото, запазено от баща й - свидетеля М.. При паркирането обаче при движение напред поради недостатъчен контрол върху моторното превозно средство, което управлявала, жалбоподателката М., реализирала удар в паркирания отпред лек автомобил марка "Рено", модел "Клио", с рег. № хххххххххх, собственост на свидетелката П.. Ударът настъпил между предната броня на управлявания от жалбоподателката М. лек автомобил и задната броня на лекия автомобил, собственост на свидетелката П.. Свидетелката П. видяла удара между двата автомобила, докато била в търговския обект, и излязла пред магазина, където се намирали жалбоподателката и свидетелят М.. Свидетелката П. казала, че жалбоподателката е ударила автомобила й и показала мястото на ужулването, но свидетелят М. отговорил, че същото не е причинено от автомобила на дъщеря му. След това свидетелят М. и жалбоподателката напуснали мястото на настъпилото пътнотранспортно произшествие и посетили офис на "Виваком България" ЕАД. Междувременно свидетелката П. изготвила снимки на лекия автомобил, управляван от жалбоподателката, обадила се на единния телефон за спешни повиквания 112, съобщила за станалото и на мястото бил изпратен екип на ОПП - СДВР. Когато свидетелят М. и жалбоподателката се върнали на мястото, свидетелката П. ги уведомила, че е повикала екип на ОПП - СДВР. Независимо от това, първо жалбоподателката, а след нея свидетелят М., напуснали мястото на ПТП.

На мястото били изпратени свидетелят А. П. и И. И. - и двамата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП - СДВР. Двамата служители на ОПП - СДВР снели сведения от свидетелката П. и огледали щетите по лекия автомобил марка "Рено", модел "Клио" с рег. № хххххххххх.

Свидетелката П. предоставила на служителите на ОПП - СДВР данни за регистрационния номер на напусналия автомобил. Младши автоконтрольор И.

И. съставил протокол за ПТП № 1886013 (рег. № 413) от 09.01.2024 г. и скица към него, както и били изготвени снимки на установения на мястото лек автомобил.

На 19.02.2024 г. жалбоподателката В. М. се явила в служебно помещение на ОПП - СДВР, където попълнила декларация, че на 09.01.2024 г.

3 именно тя е управлявала лекия автомобил марка "Рено", модел "Клио" с рег.

№ хххххххххх и изложила обстоятелствата във връзка с процесния случай.

На същата дата свидетелят Й. К. - младши автоконтрольор в ОПП СДВР, съставил АУАН серия АД бл. № 069869/19.02.2024 г., с който повдигнал против жалбоподателката М. административнонаказателни обвинения за нарушения на чл. 20 ал. 1 ЗДвП и на чл. 123 ал. 3 б. "в" ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел - С.Д. - служител в ОПП - СДВР, както и в присъствието на жалбоподателката М., бил й предявен за запознаване със съдържанието му и й бил връчен препис. При съставяне на АУАН жалбоподателката вписала, че има възражения, но не изложила по подробни такива нито при съставяне на акта, нито в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.

На

29.02.2024 г.

Г.Б.

- началник на

01 група

"Административнонаказателна дейност" на 03 сектор "Административно обслужване" в ОПП - СДВР издала обжалваното наказателно постановление № 24-4332-004306/29.02.2024 г., с което на основание чл. 185 ЗДвП наложила на жалбоподателката М. административно наказание глоба в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП й наложила административно наказание лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец и глоба в размер на 50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите А. П., П. П., И.М., Й. К., писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка - картон на водача, протокол за ПТП № 1886013 /рег. № 413/ от 09.01.2024 г., ведно със скица, декларация от 19.02.2024 г., АУАН серия АД бл. № 069869/19.02.2024 г., НП № 24-4332-004306/29.02.2024 г., сведение от П. П. от 09.01.2024 г., докладна записка от 09.01.2024 г., заповед № 513з-10527/02.12.2022 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. - и двете на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., споразумение за прекратяване на услуга от 08.02.2024 г., сключено между "Виваком България" ЕАД и Сдружение спортен клуб "Оверфайт", приемо - предавателен протокол за 4 предоставено оборудване от същата дата, отговор от "ЗАД Армеец" АД изх. № 100-1780/05.11.2024 г., веществените доказателства - 2 броя черно - бели снимки към протокол за ПТП № 1886013 (рег. № 413) от 09.01.2024 г., приложени на л. 45 - л. 46 от материалите по делото, 7 броя цветни снимки, представени от свидетелката П. и приложени в полиетиленов плик в материалите по делото.

Показанията на свидетелите А. П. и Й. К. не допринасят съществено за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. Свидетелят П. е посетил мястото на ПТП при изпълнение на служебните си задължения, но не е очевидец на настъпилото ПТП, а е възприел на място единствено паркирания автомобил марка и модел "Рено Клио" с рег. № хххххххххх и е снел сведения от свидетелката П.. Свидетелят К. е съставил АУАН, но не е присъствал при извършване или установяване на нарушението, а акта е съставил изцяло въз основа на материалите по административнонаказателната преписка.

По отношение на това настъпило ли е ПТП, какъв е механизмът му и какво е било поведението на участващите в него лица, се събраха противоречиви показания чрез разпит на свидетелите П. П. и И. М.. Като извърши преценка на показанията на двамата свидетели, оцени ги съобразно със съответствието им с останалия събран доказателствен материал и съобразно тяхната последователност, изчерпателност и съответствие с правилата на житейската логика, съдът намери, че следва да кредитира показанията на свидетелката П. П. и да им се довери. За разлика от свидетеля М., при свидетелката П. не се установиха основания за заинтересованост от изхода на производството. Няма данни свидетелката да се е познавала и да е била в каквито и да било отношения с жалбоподателката преди процесния случай, така че да се подозира субективен стремеж на свидетелката П. да обвини именно жалбоподателката М. в реализиране на пътнотранспортно произшествие. Свидетелят М., от друга страна, е баща на жалбоподателката, което предпоставя и заинтересоваността му от изхода на производството.

Действително, свидетелката П. е единствен очевидец на настъпилото ПТП, както навежда процесуалният представител на жалбоподателката, но показанията й са достатъчно последователни, детайлни, категорични и кореспондиращи на писмените и веществените доказателства, за да бъдат възприети с доверие от съда. Така свидетелката П. е категорична, че е видяла 5 момента на удара между двата автомобила, както и го е чула вътре в магазина при включен телевизор. Показанията на свидетелката П., че след тази случка е установила щета по автомобила си, добре кореспондират на писменото доказателство - протокол за ПТП № 1886013 /рег. № 413/ от 09.01.2024 г.

(където са отразени щети в областта на задната броня на паркираното МПС), както и отговор от "ЗАД Армеец" АД, от който е видно, че пред застрахователя по имуществената застраховка "Каско" е била предявена претенция във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 09.01.2024 г., като на свидетелката П. е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 302, 15 лева. Показанията на свидетеля М., че не е имало удар между паркирания автомобил и автомобила, управляван от неговата дъщеря, че свидетелката П. е поляла бронята на автомобила с топла вода, за да се разтопи снега и да се види мястото на увреждането, както и че свидетелката П. не ги е уведомила, че е повикала служители на ОПП - СДВР, съдът прецени като недостоверни и насочени към изграждане защитна теза на жалбоподателката, тъй като се оборват от показанията на свидетелката П..