Решение № 3790 от 28.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3790 гр. Варна, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20243110104756 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от ***срещу К. В. Т., с която са предявени искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми

12683,01 лв. (дванадесет хиляди шестстотин осемдесет и три лева и една стотинки), представляваща главница по Договор за кредит ***/28.08.2020г. включваща 1532,34 лв.падежирала и непогасена главница по 11 бр. непогасени вноски за главница и 11150,67 лв.предсрочно изискуема главница, вземанията по който са обявени за изцяло предсрочно изискуеми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1235,28 лв. (хиляда двеста тридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) възнаградителна лихва, дължима за периода от 17.11.2022г.-08.08.2023г., сумата в размер на 917,47 лв. (деветстотин и седемнадесет лева и четиридесет и седем стотинки) – мораторна лихва за периода от 17.11.2022г.- 17.09.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК 6496/23.10.2023 г. по гр.д. 12689/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.

Ищецът поддържа, че между него /кредитор/ и ответника /кредитополучател/ на 28.08.2020 г. е сключен Договор за кредит ***, по силата на който банката е предоставила на ответника 16512,00лв. със срок на издължаване 17.08.2027г. Посочва се, че на 17.10.2022 г. ответникът преустановил плащане на главницата, а на 17.11.2022г. и на лихвата и изпаднал в забава. С оглед на просрочието, банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на 08.08.2023г. До датата на исковата молба ищецът не е платил задълженията си. С исковата молба ищецът изрично изразява волята си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С молба от 17.05.2024 г. уточнява, че претендираната възнаградителна лихва е начислена върху главница от 12683,01 лв. при лихвен процент от 9,20%. Посочва, че общо платената от ответника сума по кредита е 2828,99лв. за периода от сключване на договора до 17.10.2022г. и с нея са погасявани главница и лихва съобразно погасителния план. При изложеното се иска уважаване на предявените искове.

Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника лично. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В хода на заповедното производство книжата са му връчени на осн. чл.47, ал.5 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

1

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.

1 ГПК, като исковата молба му е редовно връчена, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с определението на съда от 15.07.2024 г., не е изпратил представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; в открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; от наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на посочените искови претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски. В исково производство следва да се присъдят - държавна такса от 310,60лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2082,25 лв.

– общо 2392,85 лв.

С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос.

Ищецът е сторил разноски в заповедното производство – 296,72 лв. държавна такса и 1250,15лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение, т.е. следва да му бъдат присъдени общо 1546,87 лв. –разноски в заповедното производство.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че К. В. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. *** дължи на „*** със седалище и адрес на управление: гр.****, на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 12683,01 лв. (дванадесет хиляди шестстотин осемдесет и три лева и една стотинки), представляваща главница по Договор за кредит ****/28.08.2020г. включваща 1532,34 лв.- падежирала и непогасена главница по 11 бр. непогасени вноски за главница и 11150,67 лв.- предсрочно изискуема главница, вземанията по който са обявени за изцяло предсрочно изискуеми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1235,28 лв. (хиляда двеста тридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) възнаградителна лихва, дължима за периода от 17.11.2022г.-08.08.2023г., сумата в размер на 917,47 лв. (деветстотин и седемнадесет лева и четиридесет и седем стотинки) – мораторна лихва за периода от 17.11.2022г.- 17.09.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК 6496/23.10.2023 г. по ч.гр.д. 12689/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. В. Т., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „*** със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 2392,85 лв.- разноски в исковото производство и 1546,87 лв.-разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

12689/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2