Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1758 от 11.07.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1895/2024
Вид
Определение № 1758
Подписан
11.07.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 , ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.444 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.467, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1758 гр. София, 11.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20241000501895 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274-278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 35105/26.03.2024год., подадена от М. И. Ч. чрез адв.

К. срещу Определение № 2792/26.02.2024год., постановено по ч. гр.д.№ 13101/2023год. на СГС, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№40772/25.08.2023год. на длъжника М. Ч. срещу насрочен опис на движими вещи на ЧСИ Б. по изп.дело № 20198380403184.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Твърди се , че макар и да не подлежи на самостоятелно обжалване , в настоящия случай описът представлявал груба злоупотреба с право. ЧСИ бил пристъпил към насрочване на опис , въпреки че по изпълнителното дело бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, въз основа на който регулярно са удържани суми от трудовото му възнаграждение и при изричното желание на взискателя да се пристъпи към опис на движи вещи на длъжника единствено в случай, че по изпълнителното дело не постъпват суми по запора за погасяване на дълга. Така действията на МСИ по насрочване на описа самоволни и извършени без изрично оправомощаване от страна на взискателя.

Ответната страна- взискател по изпълнителното дело- „ С.Г.Груп“ ЕАД излага съображение за неоснователност на подадената частна жалба. Счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно , поради което моли да бъде потвърдено. Сочи ,че насрочването на описа е извършено без да се конкретизират движимите вещи ,поради което при извършване на насроченото изпълнително действие върху конкретен обект от имуществото на длъжника, последният би могъл и има правен интерес да го обжалва по реда на чл.435 , ал.2 от ГПК.

Настоящият случай не бил такъв , поради което не били налице действия на ЧСИ по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество , което да подлежи на съдебен контрол. Оспорва насочването на изпълнението върху движими вещи да е злоупотреба с право , а и с молбата за конституирането му като взискател по делото бил оправомощил ЧСИ да извърши и обжалваното действие.

Апелативен съд-София намира частната жалба за допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна и срещу валиден , допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази следното:

Изпълнително дело № 20198380403184 на ЧСИ М. Б. е образувано въз основа на молба от „Юробанк България“ АД срещу М. Ч. и приложени към нея изпълнителен лист от 04.04.2018год..

1

Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 04.04.2018год. , с която е разпоредено на М. Ч. да заплати на „ Юробанк България“ АД сумата от 1 093.05 лева – главница ,дължима по договор за банков за банков кредит от 10.06.2014 год., сумата от 192.30лева –договорна лихва за периода от 10.02.2016 год. до 20.10.2017 год., сумата от 56.03лева –наказателна лихва за периода от 10.02.2016год. до 02.02.2018год., сумата от 136.80лев такса обслужване на кредита за периода от 10.02.2016год. до 02.02.2018год., със законната лихва върху главницата ,считано от 13.02.2018год. до окончателното изплащане на вземането и разноски в заповедното производство.

Предвид извършено прехвърляне на вземането по изпълнителния лист от „ Юробанк България“ АД на „ С.Г.Груп“ ЕАД и на основание чл. 429 от ГПК като взискател по изпълнителното дело е конституиран цесионера - „ С.Г.Груп“ ЕАД. С молба от 17.07.2023год. взискателят е поискал да бъде извършен опис на движими имущество на длъжника с цел обезпечаване на вземането му .

На 28.07.2023год. е изпратено от ЧСИ до длъжника по изпълнителното дело съобщение , с което е уведомен че се пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи на адрес : гр.***, ж.к.“ ***“ бл. *, вх.“ А“, ап.6 на 21.08.2023год. между 10:00ч. и 16:00часа.

Съобщението е връчено на длъжника М. Ч. на 20.08.2023год.

Срещу извършеното от ЧСИ Б. действие- насрочване на опис е подадена на 25.08.2023год. жалба от длъжника , която жалба е оставена без разглеждане като недопустима с обжалваното в настоящото производство определение. Съставът на СГС е приел , че обжалваното от длъжника действие на съдебния изпълнител , не представлява само по себе си такова по насочване на изпълнението върху конкретно имущество на длъжника по смисъла на чл.435, ал.2 от ГПК, което е несеквестируемо. Предвид липсата на изброяване на движимите вещи, които се възнамерява да бъдат описани , не би могло да се заключи че се касае за несеквестируеми такива и оттук- че е налице насочване на изпълнителни върху несеквестируеми вещи на длъжника. Горните изводи са обосновани с възприетото в т.1 на ТР 2/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното определение е правилно, тъй като подадената от длъжника Ч. жалба срещу действията на ЧСИ Б. , изразяващи се в насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника е недопустима. Изложените в тази връзка мотиви на СГС се споделят от настоящата съдебна инстанция, която препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Действително, описа на движими вещи може да се атакува при наведено от длъжника възражение за несеквестируемост на съответните вещи /чл.435, ал.2, т.2 от ГПК/, но същите следва да са индивидуализирани. В случая е налице единствено насрочване на опис на движими вещи в цялост, без насочване на изпълнителното действие към конкретна, индивидуализирана вещ, спрямо която да може на този предварителен етап да се извърши преценката за секвестируемост. Описът обезпечава и подготвя принудителното изпълнение. Свързан е с описването на фактическото и юридическото състояние на вещта. Именно по време на описа длъжникът може да направи своите възражения във връзка с несеквестируемостта, както и че не принадлежи нему, а на трето лице. В протокола за опис, съгласно чл.467, ал.2 от ГПК, съдебният изпълнител трябва да отбележи оставени ли са на длъжника вещите, върху които не се допуска принудително изпълнение, т.е. които са несеквестируеми. При описа съдебният изпълнител трябва да се убеди, че вещта е секвестируема. Именно с отделянето на несеквестируемите вещи се обосновава допустимост на изпълнението върху секвестируемата горница. С оглед на това, възраженията, че съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху несеквестируема вещ/вещи, може да се направи едва след извършване на описа. Преди неговото извършване не е налице същинско изпълнително действие, което да бъде предмет на съдебен контрол. На този етап съдът не може да извърши преценка относно секвестируемостта на движимите вещи, тъй като опис на такива не е извършен.

Както бе посочено, на първо място по време на фактическото извършване на описа тази преценка се прави от съдебния изпълнител и едва след това – след изготвяне на протокола и насочване на последващите изпълнителни действия спрямо описаните вещи би била допустима и съдебната преценка относно секвестируемостта на конкретните , индивдуализирани в протокола за опис вещи, срещу които е насочено изпълнението. Едва ако при извършването му е описано несеквестируемо имущество, измежду посочените в нормата на чл.444 от ГПК, то тогава би била допустима жалба на основание чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК .На този етап е налице само насрочване на 2 опис на движими вещи, които не са индивидуализирани, което действие не подлежи на самостоятелно обжалване.

Останалите доводи в частната жалба нямат отношение към допустимостта на обжалваното действие, поради което не следва да обсъждат.

Горното мотивира и извод за това ,че подадената от М. Ч. жалба вх.№ 40772/25.08.2023год. правилно е оставена без разглеждане като недопустима , поради което обжалваното определение, като правилно и законосъобразно , следва да бъде потвърдено.

Водим от горното , Апелативен съд- София , в настоящия си състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2792/26.02.2024год., постановено по ч.гр.д.№ 13101/2023год. по описа на СГС, с което е оставена без разглеждане жалба вх.

№40772/25.08.2023год. на длъжника М. Ч. срещу насрочен опис на движими вещи на ЧСИ Б. по изп.дело № 20198380403184.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3