Решение № 175 от 10.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Шумен, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20253630102223 по описа за 2025 година

Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “Кредисимо” ЕАД, ЕИК : 175330437, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Витоша” № 146, срещу П. В. П., ЕГН :

**********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 6882,87 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 6882,87 лева, представляваща 6134,11 лева главница по договор за кредит № 2933849/05.03.2024, 676,76 лева договорна лихва, за периода 10.06.2024г. – 04.02.2025г., 72 лева наказателна лихва, за периода 11.07.2024г. – 04.02.2025г., законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението/04.03.2025г./ до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Срещу заповедта по ЧГД № 571/2025г., ответникът възразил.

Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор. Отговор постъпва след срока за това, поради което заявените 1 становища и направени възражения няма да бъдат обсъждани в съответствие с чл. 133 от ГПК.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът, чрез представители /в писмена молба/, поддържат заявеното в исковата молба, а ответникът лично, заявява, че е сключил договор за кредит, получил е сумата от 6000 лева, платил е 1815,99 лева на кредитора, не е получавал уведомление за предсрочна изискуемост. Считайки договора недействителен, иска отхвърляне на исковете.

Така предявените искове са допустими, разгледана по същество е частично основателен, този за главницата, а за лихвите са неосноватлени, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 05.03.2024г. страните сключили договор за потребителски кредит № 2933849, според който ищецът предоставил на ответника сумата 6789,08 лева, от която 6000 лева – кредит и 789,08 лева застрахователна премия. Уговорено било връщането , на конкретни падежи – 10-то число на месеца, включваща главница и лихва в размер на 19,54%, при ГПР от 21,39%, и обща дължима сума по кредита от 8295,85 лева. Не се спори получаването на заетата сума от 6000 лева. Според уговорките в договора и в съответствие с общите условия вземанията на кредитора били обявени за предсрочно изискуеми, за което ответникът бил уведомен на електронната му поща на 10.02.2025г..

Заявлението по ЧГД № 571/2025г. е постъпило в ШРС на 04.03.2025г.. Ищецът, в периода 20.04.2024г. - 02.04.2025г. извършил шест отделни плащания по кредита, нито едно на уговорения падеж и за суми различни от уговорените вноски.

Договорът не съдържа посочване на дължимата лихва, за целия период, вида на услугата и нейната цена, за която се твърди че е налично стоково финансиране/застрахователна премия/, посочване начислява ли се лихва върху сумата за застрахователна премия и тя отчетена ли е при изчисляване на ГПР по договора.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – 2 наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и размера ; предоставянето на заетата сума.

Посочените, не са налице, в настоящият случай – ЗПК в чл. 11, ал. 1, т.

10 и 11, регламентира съдържанието на договора за потребителски кредит, по отношение ГПР и условията за издължаване на кредита, като не е достатъчно запис за стойността му и общата дължима сума от потребителя. В случая няма яснота за взетите в предвид допускания при изчисляване на ГПР и определяне на общата дължима сума. ЗПК в чл. 10а, регламентира възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит. Нормата изключва свързаните с усвояване и управление на кредита. В случая от една страна уговорените услуга е именно такава – застраховка със живото застрахователно дружество. Тоест изисква се възнаграждение за обезпечаване интересите на кредитора свързани с управлението на кредита. От друга страна, въобще не са ясни съществените уговорки на застрахователния договор, освен застрахователната премия – покрити рискове, ползващи се лица, застрахователно обезщетение, което в случая има двояко проявление, първо, ако сумата от 789,08 лева е за допълнителна услуга, тя не е „ясно и точно определени в договора за потребителски кредит“, според чл. 10а, ал. 4 от ЗПК и второ, ако сумата представлява стоков кредит/за услуга/, то „стоката или услугата“ липсва като съдържание на договора, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК. Посоченото е достатъчно за този състав да приеме, че тези клаузи имат за цел и резултат заобикаляне изискванията на Закон за потребителския кредит, поради което и са нищожни, а процесния договор няма съдържанието предвидено в чл. 11, ал.

1, т. 8 и 10 от ЗПК.

Поради това и според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ищецът следва да получи само чистата стойност на кредита, в случая 6000 лева, но поради извършени плащания в размер на 1815,99 лева от ответника, искът за главницата може да бъде уважен до сумата от 4184,01 лева, като се отхвърли, в останалата му част, до общия предявен размер, за сумата от 1950,10 лева.

Изложеното налага отхвърляне на предявените искове, за сумата от 676,76 лева договорна лихва и 72 лева наказателна лихва, като неоснователни.

Независимо, че има отношение единствено към отговорността за 3 разноски, следва да се посочи, че всички заявени ответни възражения са неоснователни. Няма каквито и да е данни по делото, че посочения в договора ГПР, е различен от действителния, установяването на който факт, не е служебна дейност на съда, а липсват доказателствени искания в тази насока от ищеца. Посочените искове са отхвърлени като неоснователни, поради недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК, а не защото съдържа неравноправни клаузи, което изключва освобождаване ответника – потребител от отговорност за разноски, с оглед тълкуванията на СЕС.

При този изход на спора, страните следва да си заплатят разноски както следва – ответникът на ищеца сумата от 301,18 лева, съразмерно уважената част от исковете, част от общо извършени в размер на 495,46 лева, от които 345,46 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение в настоящото и по ЧГД № 153/2024г., по описа на ШРС.

В съответствие с чл. 4 от ЗАКОН за въвеждане на еврото в Република България /ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г., изм., бр. 115 от 30.12.2025 г., в сила от 01.01.2026 г./ сумите следва да бъдат присъдени в евро.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на П. В. П., ЕГН :

**********, с адрес – ***, че в полза на “Кредисимо” ЕАД, ЕИК : 175330437, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Витоша” № 146, срещу него съществува вземане за сумата от 2139,25 евро – главница по договор за потребителски кредит № 2933849/05.03.2024г., в едно със законната лихва върху нея от 04.03.2025г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Кредисимо” ЕАД, ЕИК : 175330437, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Витоша” № 146, срещу П.

В. П., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове с правно основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 997,50 евро главница, 346,02 евро договорна лихва, за периода 10.06.2024г.

– 04.02.2025г. и 36,81 евро наказателна лихва, за периода 11.07.2024г. – 04.02.2025г., като неоснователни.

ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на 4

“Кредисимо” ЕАД, ЕИК : 175330437, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Витоша” № 146, сумата от 153,99 евро разноски в настоящото и по ЧГД № 571/2025г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5