Определение № 575 от 13.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. Варна, 12.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000435 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по ВЖ на Н.Х. срещу отхвърлената част от исковете както и по насрещна ВЖ на НББАЗ срещу част от осъдителното решение на ТОС по т.дело №98/2023г.

Постъпила е въззивна жалба на Н.Я.Х., чрез адв.Н. Х. и адв.Б. А., срещу решение № 35/31.05.2024г., постановено по т.д.№98/2023г. по описа на ОС - Търговище, с което съдът е отхвърлил предявения от Н.Я.Х. на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ иск за осъждане на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ

(НББАЗ), гр.София, да заплати на ищеца следните суми: за сумата от 56 000 лв., съставляваща разлика над уважения размер от 44 000 лв. до предявения иск за 100 000 лв., обезщетение за неимуществените вреди както и за сумата от 4 063,77 лв., съставляваща горница над уважения размер 2 709,20 лв. до предявения такъв от общо 6 772,97 лв., представляващи обезщетение за имуществените вреди, претърпените вследствие на ПТП от **********г. в гр.********, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021г. до окончателното изплащане - за неимуществените вреди и от 01.11.2023г. до окончателното изплащане - за имуществените вреди.

Въззивникът Х. излага съображения за неправилност на решението в обжалваната част, в която са били отхвърлени исковете за неимуществени и имуществени вреди, търпени от него в резултат на процесното ПТП, съответно за сумите от 56 000 лева и за имуществените вреди – за разликата от 4 063.77 лева, до пълните предявени размери. Твърди че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуални закон. Претендира отмяна на обжалваната част от решението и уважаване изцяло на исковете ведно с присъждане на сторените разноски за адв.възнаграждение за първа и втора инстанция.

На първо място въззивникът твърди, че съдът неправилно е отчел доминиращ процент съпричиняване от страна на пострадалия ищец в процесното ПТП, а именно принос от 60% спрямо принос на другия автомобил с румънска регистрация от 40%. Като основен довод срещу тези изводи на съда страната изтъква обстоятелството, че когато ищецът навлиза на пътното платно автобусът, управляван от другия водач е бил на разстояние около 70 метра, което е попречило на ищеца да прецени, че същият се движи с превишена за участъка скорост. Това според въззивника е основна причина за ПТП в комплексното му причиняване от двамата водачи. Счита, че приносът на ищеца е силно завишен и не следва да надхвърля 30%. Счита че съдът неправилно е разпределил съотношението на съпричиняване между водачите.

На следващо място въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил и разпоредбата на чл.52 ЗЗД като е определил твърде занижен размер на обезщетението за 1 неимуществени вреди. Твърди се, че съдът не е отчел всички специфични обстоятелства за определяне на справедлив размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Посочва се конкретно, че съдът не е обсъдил силните болки в началния период на увреждането и засягането на главата, гърди, бели дробове и счупване на таза; не е отчел наличието на три продължителни оперативни интервенции; липсата на възстановяване почти три години след ПТП и наличието на болки и страдания и към настоящия момент; не е отчел наличието на видими следи от уврежданията /белези/; не е обсъдил задълбочено, че ищецът не може поради тазовата травма, да упражнява тежък и продължителен физически труд. Съдът не е обсъдил задълбочено и свидетелските показания, сочещи на преживяната от ищеца силна физическа и психическа травма и тяхната остатъчна трансформация в остра стресова реакция. Позовава се на неправилно отчитане на прогнозата от увреждането както и неадекватно приложение на обективния критерий – икономическа конюнктура в страната и тенденцията за нарастваща инфлация. Поради изложеното, страната твърди, че действително претърпените неимуществени вреди, след приспадане на съпричиняването, възлизат на сумата от 100 000 лева.

В срока за отговор е постъпило становище на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, София, за неоснователност на жалбата.

Едновременно с отговора НББАЗ депозира и насрещна въззивна жалба срещу решението по т.дело №98/2023г. на ТОС, в частта за сумата над 20 000 лева до присъдените 44 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП и за разликата над 1 354.59 лева до присъдените 2 709.20 лева - имуществени вреди, ведно със законните лихви върху присъдените суми както и по разноските съобразно уважената част от исковете.

Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. С жалбата страната възразява срещу приетия от съда справедлив размер на неимуществените вреди от 110 000 лева както и срещу занижения размер на участие на пострадалия за настъпване на вредите – до принос от 60%.

Въззивникът счита, че справедлив размер на търпените от ищеца вреди се съизмерва с не повече от сумата от 100 000 лева. Оспорват се съображенията на съда при мотивиране на по-високия процент на обезщетяване като се излага, че ищецът е претърпял не три, а две операции, при което втората е била за екстрахиране на остеосинтезен материал. Поддържат се доводите, че не са налице трайни белези и последици от полученото увреждане като доказателство за това е и липсата на решение на ТЕЛК за намаляване трудоспособността на лицето. Излагат се доводи, че съдът неправилно е кредитирал заключението на СПЕ като е счел, че причина за психическото състояние на ищеца е единствено ПТП, игнорирайки доказателствата, че ищецът не е имал постоянна работа към датата на произшествието.

Въззивникът споделя изводите на съда, че по-голям принос в настъпване на произшествието има ищецът, но счита, че съдът е следвало да завиши неговото участие до 80%. В тази връзка се сочи, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви. Твърди че произшествието не би настъпило без противоправното поведение на ищеца. Сочи, че съдът не е зачел обвързващата сила на постановената присъда, в която е разгледан въпросът за съизвършителство на двамата водачи. В присъдата е прието, че ПТП е извършено при независимо съизвършителство на двамата водачи, вкл. ищецът, а в мотивите на присъдата е определен и приносът на ищеца от 80% съобразно извършените от него нарушения.

Претендира се отмяна на решението в посочените части и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище по насрещната жалба от въззивника Н.Я.Х., чрез пълномощниците му по делото адв.А. и адв.Х., за неоснователност на същата.

Поддържат се изложените вече /във ВЖ/ доводи, че определящо за настъпване на ПТП е поведението на водача на автобус **********, който се е движил с превишена скорост /над 80км/ч/. Оспорва се оплакването в насрещната жалба, че съдът е определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира се отхвърляне на насрещната жалба като неоснователна и присъждане на страната разноски в това число адв.възнаграждение по чл.38 от ЗАдв., Наредбата за МРАВ и въведения от ответника обжалваем интерес.

Съдът, при преценка редовността на сезиране констатира, че и двете жалби са подадени в преклузивните срокове, от надлежно легитимирани страни, чрез редовно упълномощени процесуални представители, при интерес от обжалването.

В жалбите не се правят доказателствени искания, не се навеждат нови твърдения за релевантни за спора факти и не се правят обосновани оплаквания за допуснати от съда 2 процесуални нарушения.

Съобразно чл.267 ГПК, въззивният състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ на Н.Я.Х., чрез адв.Н. Х. и адв.Б. А., срещу решение № 35/31.05.2024г., постановено по т.д.№98/2023г. по описа на ОС- Търговище, с което съдът е отхвърлил предявения от Н.Я.Х., на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ, иск за осъждане на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ

(НББАЗ), гр.София, да заплати на ищеца следните суми: 56 000 лв., съставляваща разлика над уважения размер от 44 000 лв. до предявения иск за 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществените вреди както и за сумата от 4 063,77 лв., съставляващи горница над уважения размер 2 709,20 лв. до предявения такъв от общо 6 772,97 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от **********г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021г. до окончателното изплащане - за неимуществените вреди и считано от 01.11.2023г., - за имуществените вреди.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, София срещу част от решението по т.дело №98/2023г. по описа на ОС- Търговище, в която съдът е уважил исковете на Н.Я.Х. срещу НББАЗ с правно основание чл.432 КЗ, за разликата над 20 000 лева до присъдените 44 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на **********г. в гр.******** както и за разликата над 1 354.59 лева до присъдените 2 709.20 лева - имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законните лихви върху присъдените суми както и по разноските съобразно уважената част от исковете.

В НЕОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ решението на ТОС е влязло в законна сила.

НАСРОЧВА производството по делото в о. с. з. на 06.11.2024г. от 14.30 часа, за които дата и час да се призоват страните с препис от определението.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3