Решение № 779 от 20.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. Варна, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100500434 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от М.Б. Симеонова, ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Я. въззивна жалба срещу Решение №262651/20.10.2021г. по гр.д. №13389/19г. по описа на ВРС, 21-ви св, с което е прието за установено по отношение на П. СТ. ЯНК., ЕГН ********** от гр. ************, че въззивницата М. С. Б., не е собственик на реална част от имот с идентификатор ***, находящ се в село Каменар, община Варна, област Варна, местност „Голяма кокарджа” при граници на целия имот: ***, ***, *** и

***, с площ на целия имот 1000 кв.м., която реална част попада в границите на имот №421, целия с площ от 1223 кв.м. по кадастрален план от 1999г. на местност „Франга дере и Кокарджа”, гр. Варна, при граници на целия имот: поземлен №420, път, дере и гора, при граници на реалната част: имот с идентификатор *** от запад,имот с идентификатор *** от север,път от юг и източна граница преминаваща покрай застроителната линия на сграда намираща се в имот №421 по КП от 1999г. и продължаваща по пътека водеща към пътя, с площ на реалната част от 951 кв.м., която реална част е заключена между точки 1,2,3,4,5,6 и 7 от приложената по първоинстанционното дело на лист 324 комбинирана скица №5 към заключението на вещото лице Живко Баев. В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като неверни са изводите 1 на ВРС, че въззивницата не е станала собственик нито по наследяване и реституция на ½ ид.ч. от процесната реална част, нито по силата на договора за покупко-продажба на останалата ½ ид. ч. Оспорва се извода на ВРС, че не са били налице основания за постановяване на ново реституционно решение при наличие на влязло вече в сила такова, с което реституцията е отказана.

Твърди се, че е била налице грешка при констатацията дали имотът попада в обхвата на земите, за които е компетентен да се произнася ПК. Сочи, че правилно е констатирана допусната фактическа грешка и е постановено ново реституционно решение за поправка, като имотът е реституиран. Отделно от това се излага, че за ищеца не е налице правен интерес да води предявения отрицателен установителен иск, тъй като не се легитимира като собственик на имота на соченото основание.- покупко-продажба от С.Г. и В.С.. Последните не са придобили правото на собственост от П. и П. Г.. Те не са придобили имота по сделка, тъй като същият е бил коопериран преди 1957г.- когато е сделката. Освен това реституицията не е настъпила с решението от 2004г., доколкото няма издадена заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, реституционната процедура не е завършила. Твърди, че не е налице идентичност и между имота на ищеца и закупения такъв от праводателя на праводателите му през 1957г., тъй като местностите не съвпадат. Сочи, че неправилно са ценени и гласните доказателства, ангажирани от ищеца. Не се установява и фактическо владение. Моли решението да бъде отменено и искът отхвърлен.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника П. СТ. ЯНК.. Същият оспорва жалбата. Сочи, че правилно ВРС е приел, че не е налице явна фактическа грешка, тъй като при постановяване на реституционното решение не е допуснато разминаване между фактическата воля на ПК, формирана в мотивите и диспозитива. Предвид това и не е било налице основание за постановяване на второ реституционно решение за поправка. Правилно квалифицира решението на ПК, постановено след като е узнато, че процесният имот не попада в горския фонд. Твърди, че няма данни решението за отказа за реституция да е отменяно. Твърди, че за ищеца е налице придобито право на собственост по деривативен способ- сделка, в евентуалност на оригинерно основание- давност. Бил е добросъвестен към момента на сключване на сделката, което е и релевантния момент да се установи добросъвестността. Поради това и в евентуалност се легитимира като собственик по давност. Моли решението, с което са отречени правата на собственост на ответницата, да бъде потвърдено. В евентуалност, при отхвърляне на главния иск, моли да бъде уважен обратния иск срещу третото лице помагач за връщане на получената сума.

В срока по чл.263 ГПК е депозирано становище от ответницата по обратния иск СТ. П. Г.. Същата оспорва въззивната жалба. Излага твърдения за основателност на главния иск и съображения, идентични с тези на въззиваемата страна.

По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат следните твърдения от страните:

2

В исковата молба се твърди от ищеца П.Я., че е собственик на ПИ № 421, целия с площ от 1223 кв.м., който имот се намира в землището на гр.

Варна, местност „Франга дере и Кокарджа”, който имот е придобил по силата на договор за покупко – продажба от 06.06.2007г., оформен в нотариален акт № 196/2007г. Имота ищецът придобил от наследниците на П. и П. Г., чиито права на собственост били възстановени в стари реални граници въз основа на Решение №1179/30.03.2004г. на ОСЗГ, постановено по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ. С цитираното решение е потвърдено възстановяването на имот с площ от 1,5 дка., местност „Франга дере“, землище на гр. Варна, който П. и П.

Г. се придобили въз основа на договор за покупко – продажба, оформен в НА №118/1957г.

В исковата си молба посочва, че притежаваният от него имот №421 се намира в граничната зона между село Каменар и гр. Варна, поради което във времето и при действието на различните кадастрални планове е бил причисляван към землищата, като на село Каменар, така и към гр. Варна.

Оспорва правните основания, въз основа на които ответницата се легитимира за собственик на имот с идентификатор ***, за процесната реална част, като намира, че договорът за покупко – продажба №118/2017г. и Решение №4а/13.07.2017г. на ОСЗ не я легитимират за собственик на процесната част.

Счита, че неправилно с Решение №4а/13.07.2017г. на ОСЗ е възстановен имот в полза на праводателя на ответницата, доколкото за част от този имот вече е осъществена реституционна процедура, която е завършила с постановяване на Решение №1179/30.03.2004г. в полза на наследниците на праводателите на ищеца. В евентуалност сочи, че с решението е възстановен имот различен от заявения, доколкото е заявено, че наследодателя на ответницата е притежавал имот с площ от 700 кв.м. в местност „Голяма кокарджа“, представен е нотариален акт за имот с площ от 850 кв.м., а предмет на реституционната производство е имот от 1000 кв.м.За нищожно намира Решение №4а/13.07.2017г. на ОСЗ, доколкото с предходно решение №290/10.02.1995г. ПК е постановен отказ за възстановяване правото на собственост върху имота, по отношение на което решение било образувано гр. дело №3362/1996г., което не било приключило с окончателен съдебен акт, който да отмени решението на ПК.

3

В евентуалност посочва, че имота е придобил на оригинерно придобивно основание, а именно - давностно владение, осъществявано добросъвестно, несмущавано, годно да го направи собственик, считано от 06.06.2007г., което владение е продължило повече от 10 години. Твърди, че в полза на праводателите на ищеца е постановено решение №1179/30.03.2004г. на ОСЗГ гр. Варна, с което на осн. чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ е възстановен имот с площ от 1,5 дка. в местност „Франга дере”, землище на гр. Варна. Ищецът твърди, че върху част (повдигната в цвят и посочена на л.21 от делото) от притежавания от него недвижим имот се ситуира имот с идентификатор ***, за който като собственик въз основа на деривативно придобивно основание се легитимира ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата М.

С. Б., в който същата сочи, че е собственик на имот с идентификатор ***, с площ от 1000 кв.м., находящ се в землището на село Каменар, въз основа на наследяване и реституция за ½ ид.част от имота, а за останалата ½ ид.част въз основа на разпоредителна сделка, а именно договор за покупко – продажба от 09.11.2017г., обективиран в нотариален акт № 67/2017г.

Излагат се съображения, че с решение № 748/01.11.2000г. на ПК – Варна в полза на наследниците на С.М.Г. е признато правото на възстановяване върху имот с площ от 1000 дка, представляващ №9851 по КП от 1956г., намиращ се в землището на гр. Варна, местност „Голяма кокарджа”, като с решение №1827/24.11.2014г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение на ПК – Варна от 2000г., като вместо имот №9851, следва да се чете имот №9434. КККР за землището на село Каменар била одобрена със Заповед от 2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, като с решение № 4а/13.07.2017г. на ОСЗ- Варна е възстановено правото на собственост на наследниците на С.М.Г. по отношение на имот 9851 по КП от 1956г., целия с площ от 1000 кв.м., представляващ процесния имот с идентификатор ***, землище на село Каменар, община Варна. Излага се, че въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1946г. праводателят на ответницата - С.М.Г. е придобил имот с площ от 1,5 дка. в местност „Кокарджа”, като през 1955г. имота е бил отчужден от Горско стопанство за залесяване. В последствие през 1992г. ответницата в качеството й на наследник на С.Г. е поискала със заявление от 1992г. да й бъде възстановен имота, като с Решение 4

№290/10.02.1995г. на ПК е отказано възстановяване, доколкото било прието, че в полза на наследниците на С.Г. бил възстановен друг имот в местност „Суватчик“, землище на село Орешак, който имот бил заменен за процесния имот в местност „Голяма кокарджа”. Образувано е било гр. дело №3362/1996г., като същото е приключило с прекратително определение постановено от ВРС, което определение е по реда на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като съдът е счел, че вече е подадено заявление за възстановяване по друг ред.

Излага възражения, като посочва, че ищецът не се легитимира за собственик на имота въз основа на договор за покупко – продажба, който е оформен в НА № 136/2007г., доколкото намира, че той няма вещнопрехвърлителен ефект, предвид това, че праводателите на ищеца не се легитимират за собственици на имота предмет на разпоредителната сделка.

Посочва, че решение №1179/30.03.2004г. на ОСЗГ гр. Варна единствено признава собствеността върху имот с площ от 1,5 дка. в землището на гр.

Врана, местност Франга дере, респ. приключване на процедурата по възстановяване следва да бъде осъществено с приемане план на новообразуваните имоти за местността, в която се намира имота. Към момента на прехвърлителната сделка, въз основа на която се легитимира ищеца, оформена в НА №136/2007г. имота посочен в цитираното решение не е с приключила процедура по възстановяване. Намира, че не е налице идентичност между имота посочен нотариален акт №118/1957г., респ. имота посочен в решение №1179/2004г. на ОСЗГ с имота посочен в НА №136/2007г.Намира, че имота по НА №136/2007г. се намира в местност „Франга дере“, а не в местност „Кокарджа“, която е различна местност, независимо от обстоятелството, че ПСИГ е изработен като комбиниран и за двете местности. Оспорва релевираното в условията на евентуалност от ищеца основание за придобиване на имота по давност. Счита, че до приключване на реституционната процедура по възстановяване на имота в полза на ответницата, ищецът не би могъл да се позове на придобивната давност, като способ за придобиване на имота. Твърди, че процедурата по възстановяване на собствеността за ответницата е приключила на 24.09.2017г., от който момент до предявяване на исковата молба в съда не е изтекъл предвиденият в закона срок за придобиване на имота по давност. В евентуалност, оспорва, че имота се владее от ответника за посочения от него период. Посочва, че във владение на имота ответницата влиза през 2017г., 5 като едва през септември 2019г. ищецът разбивайки катинар, който е поставен от ответницата отнема владението й.