Решение № 106 от 30.05.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Девня, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря СВ. ЕМ. Г. като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200039 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от М. Х. В., ЕГН: **********, срещу ЕФ серия К № 8829046. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 400. 00 лв. /четиристотин лв./.

Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа въззивната жалба. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Депозира писмено становище, с което оспорва жалбата.

Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност за другата страна.

1

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

В 22. 29 ч. на 16. 07. 2023 г. в гр. Д., обл. В., път 2008, до спирка С., възз.

М. Х. В., като водач на пътно превозно средство с ДК№ ******, собственост на Никмар транс ООД, избрал скорост на движение 89 км. / ч., от която били приспаднати 3 %, т. е. приета скорост от 86 км / ч., при максимално определена за пътния участък – в населено място – 50 км. / ч., което било установено с АТСС ARHCAM S 1 № 120 CCF 3. В сроковете по чл. 189, ал. 5, ал. 6 от ЗДвП не били депозирани писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, вкл. и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство или писмени възражения.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на абсолютните такива, даващи основание за цялостна отмяна. ЕФ съдържа необходимите реквизити и е надлежно получен.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.

От обективна страна за съда не остава съмнение, че възз. М. Х. В., в 22.

29 ч. на 16. 07. 2023 г. в гр. Д., обл. В., път 2008, до спирка С., като водач на пътно превозно средство с *******, собственост на Никмар транс ООД, избрал скорост на движение 89 км. / ч., от която били приспаднати 3 %, т. е.

2 приета скорост от 86 км / ч., при максимално определена за пътния участък – в населено място – 50 км. / ч. Това било установено с помощта на АТСС ARHCAM S 1 № 120 CCF 3. В сроковете по чл. 189, ал. 5, ал. 6 от ЗДвП не били депозирани писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, вкл. и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство или писмени възражения. Горното съдът прие въз основа на кредитираните писмени материали.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.

Доколкото превишаването на максимално разрешената скорост е с 36 км / ч. и ЗДвП визира в такива случаи конкретен размер на налаганото, съдът не следва да коментира въпроса относно същото.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и категоричен начин. Нарушението е описано в степен, позволяваща на въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да организира защитата си, посочени са относимите към конкретния случай материално – правна и санкционни норми. Следва да бъде акцентирано, че пределно ясно е посочено мястото на извършване, лицето, на което се търси административно – наказателна отговорност. Без обстоен коментар следва да бъдат оставени акцентите на въззивник и негов процесуален представител за моторно превозно средство, доколкото закона изрично визира пътно превозно средство, за възможностите относно контролиране на скорост с помощта на електронни устройства, също нормативно уредено, като най – малко буди недоумение разбирането, че такива места могат да бъдат единствено такива, с 3 концентрация на пътно – превозни средства, още повече това да бъде уредено със заповед. Не на последно място не е нужно в ЕФ да се изписват две стойности относно скорост, а именно реалната и тази след приспадане, доколкото единствено значение има втората, която пряко касае предмета на делото. По делото са налице доказателства относно техническа изправност на използваното АТСС.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на ОД – МВР – Варна следва да се присъди сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 8829046, с който на М. Х. В., ЕГН:

**********: за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 400. 00 лв. /четиристотин лв./.

ОСЪЖДА М. Х. В., ЕГН: ********** да заплати в полза на ОД – МВР – Варна сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4