Определение № 2981 от 11.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2981 гр. София, 11.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000502871 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Д. Б. Й. - А., ЕГН **********, като наследник на Р. С. М., ЕГН ********** и Б. Й. М., ЕГН ********** *** против Определение № 18300/30.09.2025 г. на СГС по ГД № 11412/2024 г., ГО 1-22,с което е прекрането производството по делото.В частната жалба са изложени подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено и делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

От въззиваема СГС е постъпил отговор,с който се оспорва частната жалба.Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Гр.д.№11 412/24г. на СГС е образувано поискова молба от Р. С. М., ЕГН ********** /починала в хода на процеса, като на нейно място е конституирана дъщеря ù – Д. Б. Й.-А., ЕГН **********/ и Б. Й. М., ЕГН **********.Подържа се в исковата си молба и уточнение на същата от 07.11.2024г., че първоначалните ищци били родители на Л. Б. (М.) Й.. Той бил убит на 31.05./01.06.1992г. По случая било образувано следствено дело № 127- За/1992г. по описа на ССлС, пр.пр. № 17880/1992г. по описа на СГП срещу неизвестен извършител. В първия момент след образуване на наказателното производство били извършени множество процесуално-следствени действия. С постановление на следовател от 29.07.1992г., за деяние и престъпление с горепосочената квалификация бил привлечен в качеството на обвиняем В.

Б. Г. който бил приятел на убития. С постановление от 29.07.1994г. на прокурор при СГП на 1 основание чл. 237, ал. 1, т. 2 от НПК (отм.) наказателното производство срещу обвиняемия било прекратено поради недоказаност, като делото продължило срещу неизвестен извършител. Със същото постановление наказателното производство срещу неизвестен извършител било спряно. Това постановление било потвърдено с постановление от 20.09.1995г. на Зам. Главен прокурор при Главна прокуратура на Република България. С постановление от 14.05.2007г. на следовател при ССлС на оперативен работник при СДПМВР било възложено да продължи издирването на неизвестния извършител на деянието.

След това не били извършвани никакви оперативни действия или действия по разследването. С постановление на прокурор при СГП от 25.04.2023г. наказателното производство било прекратено на основание изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Ищците претърпели емоционално тежко развитието на наказателното производство и загубили вяра в съдебната система,поради което се иска да се осъди ПРБ да им заплати: - обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от продължителното бездействие в размер на 100 000 лева, заедно със законна лихва.

От страна на ответника по делото Прокуратура на РБ е постъпил отговор,с който се оспорват предявените искове.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че по делото не е спорно,че образувано предварително производство се е развило съобразно изложеното в иска, и е прекратено на 25.04.2023г., поради изтекла абсолютна давност. Съдът е отчел,че иска,по който е образувано делото е предявен на 04.10.2024г. като не е било депозирано заявление по глава III от ЗСВ, което обстоятелство се признава и от ищците. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.

Съдът е приел,че е неоснователно становището на ищците,че наказателното производство не е приключило, поради това,че приключването не е с акт по същество.Съдът е приел,че в случая се касае за положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и която не е налице, което предполага недопустимост на исковете.

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.С исковата молба ищците са предявили иск по чл.2б.,ал.1 от ЗОДОВ.Съгласно посочения текст държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.Съгласно чл.8,ал.1 от същия закон Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред,а съгласно ал.2 гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната 2 процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за вреди по вече приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, т. е. исковият ред се прилага само след изчерпване на административната процедура. В този смисъл е трайната практика, обективирана в определение № 10 от 7.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4873/2018 г., определение № 10 от 05.01.2018 г. по ч. гр. д. № 2643/2017 г., определение № 23 от 16.01.2020 г. по ч. гр. д.

№ 4706/2019 г. на ВКС и решение от 11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о на ВКС, определение № 466 от 04.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3741/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др., която настоящият състав напълно споделя. Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага – чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. В случая е предвидено този закон да се прилага само след изчерпване на административната процедура и ако не се стигне до споразумение по обезщетението, а не ако ищецът не прибегне до тази процедура, независимо от съображенията му за това. Без значение е обстоятелството, че министърът на правосъдието, респ. оправомощеното от него лице вероятно ще откаже да разгледа или да уважи заявлението, с оглед заявената от ищеца цена на иска: в такива случаи редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда на чл. 197 АПК. Предвидената процесуално-правна уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение по реда на чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение в рамките на административната. В случая не се спори, че ищецът нито е започнал, нито е финализирал административна процедура с акт по чл. 60а ЗСВ, а направо е предявил правата си пред съда. Такова процесуално действие, обаче, се явява процесуално недопустимо.По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна,а обжалваното определение потвърдено.

Подържа се в частната жалба,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради това,че съгласно изричният текст на чл.8, ал.2 ЗОДОВ, както и формираното в негово приложение разрешение по реда на чл. 290 ГПК в решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о., съгласно което допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.

Съдът счита,че това становище на ищците не е в противоречие с извода на СГС в обжалваното определение за недопустимост на иска.Цитираното определение на ВКС касае висящи производства,какъвто не е настоящия случай.В случая не се спори по делото,че наказателното производство е прекратено с постановление на СГП от 25.04.23г.,което е обжалвано от ищците и е потвърдено с определение №866/22.09.23г. на САС по ВЧНД 3

№1049/23г.След като с влязлото в сила постановление на СГП е прекратено наказателното производство,то не е налице „висящо“ такова,поради което настоящия случай не е индентичен с този разглеждан в цитираното по-горе решение на ВКС.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 18300/30.09.2025 г. на СГС по ГД № 11412/2024 г., ГО 122.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4