Решение № 83 от 09.06.2023, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Тетевен, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря Катя М. Х. като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело № 20234330100215 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове,за прогласяване нищожност на клаузи на договор за кредит.

Ищцата твърди,че на 18.10.2022 год. М. Х. Г. е сключила потребителски договор за кредит №500057529 с „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД за сумата от 1 300,00 лева (хиляда и триста) лева. В договора е посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на 450,00 лв. или 34,6 % от главницата. Допълнително в договора е разписано, че клиентът ще се възползва и от още една услуга - т.нар. „динамично плащане по кредита", за което също се дължи възнаграждение в размер на 430,00 лева или ЗЗД % от главницата. Цената на двете допълнителни услуги е 880,00 лева или повече от 67,7 % от размера на главницата.Заплащането на двете допълнителни такси е включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит №500057529.В предвид обстоятелството,че в сезирания съд се водят няколко искови производство между същите страни,вероятно се касае за техническа грешки при изписване на размера на цитираните допълнителни услуги/в исковата молба цената на услугите се различава от вписаната в договора за кредит цена на същите/.

Считам, че клаузите по чл. 9 ал. 1 и чл. 9 ал. 2, с които са договорени допълнителни плащания към кредитора от Договора, са неравноправни, следователно и нищожни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като задължават потребителя да заплати суми, в размер на над 65 % за услуги, които не са извършени. Също така считам, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, съгласно чл.

146 от ЗЗП, тъй като фигурират в Общите условия към договор за потребителски кредит, 1 публикувани на интернет страницата на „Би енд джи кредит" ЕООД.

Съгласно т. 7.3 от Общите условия, бързото разглеждане на искането за кредит означава приключване на процедурата по разглеждане на искането и произнасянето по одобрението в рамките на 2 (два) часа от момента на подаването на самото искане. От една страна, прегледът на необходимия набор от документи, подготвящи отпускането на потребителски кредит, не би трябвало и в общия случай да трае повече от два астрономически часа, което прави излишно начисляването на изрична такса за бързина, още повече, че небанковите институции за кредитиране са известни като фирми именно за бързи кредити. От друга страна, ако с този вид услуга се цели приоритетното (уж) обслужване на кредитоискатели, то възниква въпросът доколко логично изглежда човек, изпаднал в очевидна нужда, доброволно да се съгласи да увеличи дълга си с още 450,00 лв. или 34,6 % от сумата на заема си.

Клаузата, касаеща, т.нар. „динамично плащане" по т. 7.4 от Общите условия гласи:

„При ползването на тази възможност Кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на Нредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на Нредитополучателя, в рамките на работното време на Кредитора, за да извърши Кредитополучателят редовно плащане

Аргументите за нищожност на чл. 9, ал. 1 от процесния договор са напълно валидни и по отношение на чл. 9, ал. 2 - тази договорка е изцяло против икономическия интерес на кредитоискателя, тъй като допълнително увеличава дълга му към кредитора със 430,00 лева или ЗЗД % от главницата. В тази връзка следва да се отбележи, че ищцата не е била посетена от служител на дружеството, комуто да заплати дължимите на падежа вноски, тъй като за внасянето на месечните си задължения към „Би енд джи кредит" ЕООД, М. Х. Г. е ползвала услугите на Изипей или е извършвала плащанията на каса в офисите на Дружеството.

Твърди нищожност на клаузите на чл. 9 ал. 1 и чл. 9 ал. 2 от Договора, където е именно задължението за заплащане на двете такси, в общ размер на 880,00 лева.Твърди, че тези клаузи са нищожни и поради противоречие с добрите нрави. Така договореното заплащане на суми и такси, водят до оскъпяване на кредита, за което не се предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба,

С чл. 9 ал. 1 страните са договорили такса бързо разглеждане, съгласно която ищцата следва да заплати сумата в размер на 450,00 лева. Съгласно чл. 10а ал. 2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тоест уговорената в чл. 9 ал. 1 такса е в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Освен това горепосоченото възнаграждение представлява печалба на кредитора и с 2 уговарянето му се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 , са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.

В договора страните са уговорили възнаградителната лихва да бъде в размер на 508,44 лв., а допълнителните възнаграждения в размер на 880,00 лева - всичко това обуславя извода, че горепосоченото ограничение е превишено /в този смисъл и § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК/.

Следователно клаузите на чл. 9 ал. 1 и ал. 2 начисляващи допълнително възнаграждение за кредитора, са са нищожни - чл. 26, ал. 1, предл, 1 ЗЗД. /В този смисъл Решение N 9 264073 от 18.06.2021 г. по в. гр. д. № 7007 / 2020 г. на Възз. Ill-б. състав на Софийски градски съд/.

Смята, че посочените клаузи от процесния договор са нищожни и на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, като накърняват и добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.

Моли да бъде постановено решение,с което:

-Да се прогласи нищожността на клаузата по чл, 9 ал. 1, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 450,00 лева., от Договор за паричен заем № 500057529, сключен между ищцата и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, с ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев" ул."Незабравка" № 25, ет. 5, представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г., и

-Да се прогласи нищожността на клаузата по чл. 9 ал. 2 от Договор за паричен заем № 500057529, сключен между ищцата и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, с ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр, София, р-н „Изгрев" ул."Незабравка" № 25, ет. 5, представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г., представляваща възнаграждение за услугата „динамично плащане", в размер 430,00 лева, като нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.10, чл. 19 ЗПК., както и по чл, 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена.

Моли да бъде осъден ответника да заплати сторените разноски поделото.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „ Би Ен Джи Кредит“-ООД-София,в който е отразено,че в сички твърдения изложени от ищеца не отговарят на обективната истина и са неоснователни.

Твърди се, че клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2 от договор №5000057529/2022г. са 3 нищожни поради противоречие с добрите нрави.С тези клаузи не се накърняват добрите нрави. Те не са в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото. Няма и как да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите.

Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не са етични, а правни принципи, които са скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. оре постановка (напр. Решение № 272 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1115/2008 г. на Апелативен съд - София, ГК, I състав)

В решенията, които приемат, че нееквивалентността на престациите противоречи на добрите нрави, никъде не се открива на кои добри нрави, на кои разбирания в обществото, на кои морално-етични правила подобна сделка противоречи. Просто лаконично се посочва, че сделката е нищожна, като се обясняват теоретичните конструкции за добрите нрави или пък се преценява еквивалентността въз основа на критерии, които се определят за всеки конкретен случай.

Твърди се, че предлаганите от кредитора доброволни действия представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля закона.Твърдението е неоснователно.Изискването на чл.11, т.10 от ЗПК е да бъде наличен Годишния процент на разходите (ГПР), което е сторено в договора. Твърдението на жалбоподателя, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката посочена в закона е неоснователно.Съвсем неправилно се приема, че заявените от жалбоподателя, в ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнителни действия са част от ГПР. Те не се калкулират в ГПР защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно е дадена дефиницията за общ разход по кредита: "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Следва да се отбележи, че ищеца, като страна по договор за потребителски кредит сам е пожелал допълнителните действия. Всяко действие, които кредитора е предоставил е било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не е било задължителна 4 предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит” ООД, т.е договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не може да се твърди, че ищеца не е разбрал за него. Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищеца сам е пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП.

Предвид гореизложеното моля да бъде отхвърлено, като неоснователно твърдението на ищеца, както и да се присъдят на ответника направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Позовава се на писмени доказателства.

От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Приложен е договор за кредит с номер MAX_500057529/18.10.2022г.,сключен между „Би Ен Джи Кредит“-ООД-София и М. Х. Г.,съгласно който ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 1 300.00 лева,размер на погасителна вноска 116.95 лева,брой погасителни вноски-14.