Решение № 34 от 26.02.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Георгиева при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело № 20241880100618 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „.....я“ ЕАД срещу К. К. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 500, 00 лева- главница, дължима за периода от 09.12.2021 г. до 08.01.2022 г., по Договор за кредит № ....от 09.12.2021г., сключен между „...“ ЕООД /с настоящо наименование „...“ ЕООД/ и К. К. К., вземанията по който са прехвърлени на „....“ ЕАД с Приложение № 1 от 02.11.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземаня /цесия/ от 02.11.2023 г.; сумата от 16, 85 лева – договорна лихва за периода от 09.12.2021 г. до 08.01.2022 г.; сумата от 477, 14 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.01.2022 г. до 31.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.08.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 299/ 01.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 491/ 2024 г., по описа на Районен съд - Своге.

В исковата молба ищецът твърди, че между „....с“ ЕООД /с настоящо наименование „....“ ЕООД/, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за кредит № .... от 09.12.2021г. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 500 лв., която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва в срок от 30 дни- до 08.01.2022 г. Усвоената сума е била предоставена на ответника.

Длъжникът не е извършил плащания по договора, поради което и не е изпълнил точно задълженията си по него. С Приложение № 1 от 02.11.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2023 г., вземанията по процесния договор за кредит били прехвърли на ищеца.

Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай че се приеме, че 1 длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора.

Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се сторените разноски.

За посочените суми била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 491/2024 г. по описа на Районен съд Своге. Доколкото в законоустановения месечен срок от връчване на заповедта, длъжникът е предявил възражение по чл. 414 ГПК, в което е оспорил вземането по заповедта за изпълнение, ищецът предявява установителни искове по чл. 422 ГПК досежно незаплатени суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, но в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

След срока за отговор е постъпило становище от ответната страна, вх. № ... от 18.12.2024 г., в което е посочено, че се признава обстоятелството, че длъжникът е усвоил главницата по процесния договор за кредит в размер от 500 лева. Прави се възражение за нищожност на договора за кредит, доколкото предвиденият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния размер на разходите. Предвид изложените твърдения за нищожност на договора, то се посочва, че ответникът дължи единствено връщане на главницата по договора, като исковете, с които с претендират останалите суми са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „....“ ЕООД /с настоящо наименование „...“ ЕООД/ и К. К. К. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за кредит № .... от 09.12.2021г., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер от 500 лв. Отразеният в договора фиксиран лихвен процент е 41, 00%, годишният процент на разходите е 49, 67 %, а задължението следва да се погаси за срок от 30 /тридесет/ дни.

Същевременно, в проекта на доклад по делото, ведно с допълненията съобразно Разпореждане на съда от 04.01.2025 г., който е обявен за окончателен в първото открито съдебно заседание от 06.02.2025 г., е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е усвоил заетата сума по процесния договор за кредит № .... от 09.12.2021 г. Фактът, че сумата в размер от 500 лева е усвоена, предвид реалния характер на договора за заем, е допълнителен аргумент в насока сключването на процесния договор за заем.

В общите условия, приложими към процесния договор за кредит е предвидена такса за бързо разглеждане на кредита. Посочено е, че таксата за бързо разглеждане представлява такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира 2 обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 /петнадесет/ минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор, както и че таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искането за отпускане на кредит и/ или допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени в Общите условия и съгласно тарифа на кредитора. В процесния договор за кредит, в раздел „Условия по кредита“ е начислена такса за бързо разглеждане в размер от 123, 15 лева. В Договора е отразено също, че изчисленият ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника К. К. е предадено копие от общите условия, приложими към кредитното правоотношение.

От приетите по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия / от 02.11.2023 г. приложението към него, както и потвърждението за извършената цесия се установява, че ищецът „....“ ЕАД е придобил вземанията по процесния договор за кредит.

По правните аспекти на спора:

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесните суми: съобразно представените по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от 02.11.2023 г., приложението към него и потвърждение за извършената цесия се установява, че именно ищецът „....“ ЕАД е титуляр на процесните вземания. В тази насока е налице явна връзка при прехвърлянето на вземанията по процесния договор за кредит- първоначалният кредитор “....” ЕООД прехвърля вземанията с договор за цесия и приложението към него на „....“ ЕАД. Същевременно, получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Тоест, не е налице пречка от процесуално или материалноправно естество, длъжникът да бъде уведомен за осъществената цесия с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея ( част от които са документите свързани с осъществената цесия ), особено предвид обстоятелството, че участва лично в производството чрез упълномощения си представител ( в тази връзкаРешение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС;

Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., I I - ро отделение и др.). В процесния случай, към исковата молба освен договорът за цесия и приложението към него, е представено и потвърждение за осъществената цесия, поради което съдът счита, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

3

По същество- договорът за цесия е каузален, предвид което длъжникът може да релевира срещу цесионера всички лични и общи възражения във връзка с договора за кредит, с които е разполагал и срещу първоначалния кредитор. Освен по изрично възражение, съдът следи служебно за нищожност на договора и когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;

3.) е налице противоречие с добрите нрави – в тази връзка решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС; 4.) е налице неравноправна клауза- в тази връзка Решение на СЕС от 30.06.2022г. по дело С- 170/ 21 и Определение на СЕС от 17.01.2023г. по дело С- 379/ 21.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „...“ ЕООД /с настоящо наименование „....“ ЕООД/, като заемодател и К. К. К., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 500 лв. Съобразно приетото за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, длъжникът е усвоил предоставения му финансов ресурс по процесния договор за кредит.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК повелява, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Предвид задължението на съда да следи служебно за нищожност на договора и във връзка с направеното в този смисъл възражение на ответника следва да се посочи, че изразяването на годишния процент на разходите единствено числово не може да покрие изискуемата от закона определеност на този задължителен реквизит от договора за потребителски кредит. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по 4 кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /като глобален израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В настоящия случай кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР от 49, 67%, като в чл. 7 „Изчисление на ГПР“ от Общите условия към договора, единствено е възпроизведена легалната дефиниция за ГПР, посочена в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, съответно не може да се направи категоричен извод за това кои точно компоненти са включени в него /как се формира този процент/. Според § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Яснота досежно посочените елементи в процесния договор за кредит липсва.