Решение № 572 от 27.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100507517 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8089 от 07.05.2025 г., постановено по гр. д. № 25362/2024 г. на Софийски районен съд, е признато за установено, че Столична община, с БУЛСТАТ:

000696327 и адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 дължи на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: 121076907 и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, сумата от 557,37 лева /включваща 10 лева ликвидационни разноски/ - главница, представляваща неизплатено регресно вземане за заплатено от ищеца ЗАД „Армеец“ АД застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, за възстановяване на увреждания по застрахован лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ********, които ответникът Столична община дължи като собственик на пътното платно и поради неспазване на задължението да поддържа пътя в добро състояние, вследствие на което е настъпило процесното ПТП на 21.03.2020 г. и вредите по застрахования лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12760/2024 г. на СРС – 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 12760/2024 г. на СРС.

С това решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Столична община против „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД, с ЕИК: 130131711 и адрес на управление: гр. София, ул. ******** обратен иск – за осъждане на „ГБСИнфраструктурно строителство“ АД, с ЕИК: 130131711 да заплати на СО, сумата от 557,37 лева /включваща 10 лева ликвидационни разноски/ - главница, представляваща неизплатено регресно вземане за заплатено от ищеца по главния иск ЗАД „Армеец“ АД застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, за възстановяване на увреждания по застрахован лек автомобил марка „Рено“, модел 1

„Меган“, с рег. № ********, които ответникът по главния иск Столична община дължи като собственик на пътното платно и поради неспазване на задължението да поддържа пътя в добро състояние, вследствие на което е настъпило процесното ПТП на 21.03.2020 г. и вредите по застрахования лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12760/2024 г. на СРС – 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Столична община, с която същото се обжалва изцяло. Поддържа се, че Столична община е предприела необходимото за ремонт на процесния участък, като в тази връзка сочи, че е сключила договор за ремонтни дейности с третото лице помагач „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД. Не били обсъдени от СРС конкретно и задълбочено доводите на ответника, вкл. за липса на застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователно събитие, липса на покрит риск и плащане на обезщетение, както и не били обсъдени противоречивите доказателства. Не било доказано наличието на дупка и съприкосновението на процесното МПС с нея. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска, респективно намаляване на обезщетението. Претендират се разноски.

Въззиваемият „Армеец“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Третото лице помагач „ГБС Инфраструктурно строителство“ е депозирало отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за неоснователност на същата и правилност на първоинстанционния съдебен акт.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба на ЗАД „Армеец“ АД срещу Столична община, с БУЛСТАТ: 000696327, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 557,37 лева /включваща 10 лева ликвидационни разноски/, представляваща неизплатено регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, за възстановяване на увреждания по застрахован лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ********, които ответникът дължи като собственик на пътното платно и поради неспазване на задължението да поддържа пътя в добро състояние, вследствие на което е настъпило процесното ПТП на 21.03.2020 г. и вредите по застрахования лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12760/2024 г. на СРС – 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 21.03.2020 г. водачът на МПС марка „Рено“, модел „Меган“ с peг. № ******** управлявал автомобила си в гр. София, по бул.

„Климент Охридски“, с посока на движение от ул. „Андрей Ляпчев“ към Околовръстен път, като в района на № 116 на булеварда автомобилът попада в необозначено, необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка, в която МПС попада с предна и задна десни гуми. За процесното ПТП е съставен от органите на МВР протокол за ПТП № 1765196/21.03.2020 г. Посочва, че за увредения лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********, е сключен комбиниран застрахователен договор за имуществена застраховка със „ЗАД Армеец“ АД, по полица № 0306Х05189656 от 05.11.2019 г. и период на валидно застрахователното покритие към датата на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че във връзка с 2 процесното ПТП при ищеца е образувана щета № 10320030101578 за възстановяване на уврежданията по застрахования лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ********, причинени вследствие на процесното ПТП. В тази връзка и щетите били отстранени от доверен сервиз, на който ищецът е заплатил сумата от 547,37 лв. на 29.04.2020 г. На следващо място по делото се твърди, че ищецът като застраховател по застраховка „Каско“ на МПС имал право да встъпи в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Навежда твърдения, че процесното ПТП е настъпило на общински път, който се управлява и стопанисва от Столична община. Посочва, че ответникът не е изпълнил задължението си да осигури безопасно и сигурно движение по пътната настилка и не е поддържал в добро състояние пътното платно по общинските улици, вследствие на което е настъпило процесното ПТП, при което застрахованият лек автомобил е претърпял имуществени увреждания, за които се дължало обезщетение от застрахователя по имуществена застраховка „Каско“. Предвид встъпването в правата на увреденото лице ищцовото дружество изпратило до ответника регресна покана с писмо с изх.№ Л-4591/05.07.2023 г. за заплащане на сумата 557,37 лева, представляваща сбор от заплатено застрахователно обезщетение от 547,37 лева и 10 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Столична община обаче не е заплатила претендираната сума.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото – Столична община, е постъпил писмен отговор, в който оспорва предявения иск изцяло по основание и размер, като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. В случай на установяване на посочения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, в условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване с твърденията, че при настъпване на процесното ПТП водачът на процесния лек автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и не е подбрал подходяща скорост на движение, която да му позволи да спре пред всяко неочаквано препятствие, с което е допринесъл за настъпване на увреждането на управлявания от него автомобил.

С отговора е направено искане за конституиране по делото на дружеството „ГСБ-инфраструктурно строителство“ АД като трето лице помагач на страната на ответника. Обосновава интереса от привличането на помагач с твърденията, че процесният пътен участък, на който е настъпило процесното ПТП, попада в обхвата на договор № С019-ДГ55-391/14.06.2019 г., сключен между Столична община и „ГСБинфраструктурно строителство“ АД, поради което посочва, че за обезщетяване на вредите от процесното ПТП следва да отговаря посоченото дружество.

С Определение № 41791/15.10.2024 т. по делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано дружеството „ГБСИнфраструктурно строителство“ АД, с ЕИК: 130131711, като е приет за съвместно разглеждане и обратен иск срещу същото за осъждане на ответника по този иск да заплати на ищеца сумата от 557,37 лева / респ. сумата, до която бъде уважен главният иск/.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД подава отговор, с който го оспорва като неоснователен и недоказан.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав счита, че същото не страда от липса на мотиви, като възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни. СРС е изложил мотиви по правнорелевантните обстоятелства, като по този начин е отговорил и на съществените възражения на Столична община.

3

По правилността на решението въззивният съд намира следното:

Предявен е главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и обратен иск с правно основание чл. 82, вр. чл. 258 ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне Доколкото собственикът на увреденото застраховано имущество разполага с правната възможност да търси обезщетение за вредите при условията на гаранционнообезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, то в тези права може да встъпи и суброгиралият се кредитор /чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ/, и има право да претендира от възложителя на работа, при или по повод на която са възникнали вредите, платеното застрахователно обезщетение.

За да е основателен предявеният суброгаторен иск на застрахователя, е необходимо ищецът да докаже наличието на елементите на фактическия състав на суброгационното право: сключен договор за имуществено застраховане, настъпване на застрахователно събитие, отговорност на ответника за вредите по чл. 49 от ЗЗД, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.

В настоящия случай се доказва, че между въззиваемият „Армеец“ АД и „Топ груп плюс“ ООД е сключен застрахователен договор за процесното МПС л.а. „Рено“ „Меган“ с рег. № ********, обективиран в полица по застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ № 0306Х0518956 от 05.11.2019 г., както и че същият е действал към датата на настъпване на застрахователното събитие – 21.03.2020 г. Поради тази причина възраженията на въззивника за липса на застрахователно правоотношение са неоснователни.

Неоснователни са възраженията на въззивника за липса на доказателства за дупка, в която да е попаднало процесното МПС и да е претърпяло вреди в претендирания размер. Налице са доказателства, че е настъпило твърдяното ПТП по описания в исковата молба начин, от което са произтекли вреди в претендирания размер, а именно: протокол за ПТП от 21.03.2020 г., заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 23.03.2020 г., опис на щети, опис заключение по щета от 26.03.2020 г., възлагателно писмо от 23.03.2020 г., приемо-предавателени протоколи от 24.03.2020 г. и 15.04.2020 г., фактура от 15.04.2020 г., преводно нареждане от 29.04.2020 г., показания на свидетеля Симеон В. и заключение на съдебноавтотехническа експертиза. Преценени по отделно, а и в тяхната съвкупност, посочените доказателства водят безпротиворечиво до извода, че на 21.03.2020 г. л.а.