Решение № 10435 от 31.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10435 гр. С., 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВ.А М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВ.А М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110141461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. Д. Г., EГН **********, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 104,56 евро (с левова равностойност 204,50 лв.) – събрани по принудителен ред такси и разноски от ищеца по изпълнително дело № 20258600400976 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ (формирана от: такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 20,24 евро (с левова равностойност 39,58 лв.); обикновени такси в размер на 57,52 евро (с левова равностойност 112,50 лв.); ДДС в размер на 17,42 евро (с левова равностойност 34,08 лв.); допълнителни разноски в размер на 9,37 евро (с левова равностойност 18,33 лв.)), с която сума ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по молба на ответника срещу него било образувано изпълнително дело № 20258600400976 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ за събиране на сумата от 145,76 лв. – остатък от главница и сумата от 84,04 лв. - лихви по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 20920/2018 г. по описа на СРС, 78 състав, въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 69546/2018 г. по описа на СРС, 78 състав. Tвърди, че след влизане в сила на решението заплатил в полза на ответника по банков път всички дължими суми в общ размер на 1611,39 лв. Въпреки това, ответникът образувал изпълнително дело за принудително събиране на посочените по-горе суми. Ищецът поддържа, че подал молба за прекратяване на изпълнителното дело поради извършеното плащане на сумите преди образуване на делото. Междувременно, поради невъзможността да ползва банковите си 1 сметки извършил и плащане на сумата от 760 лв. в полза на ЧСИ. Впоследствие изпълнителното дело било прекратено поради плащане преди образуването му, но на ищеца била възстановена само сумата от 555,50 лв. Разликата от 204,50 лв. била задържана от ЧСИ за такси и разноски по делото. Според ищеца същият е обеднял със сумата от 204,50 лв., а ответникът се е обогатил, тъй като си е спестил разходите (таксите и разноските), дължими към ЧСИ, които следва да са в негова тежест, при условие, че вземането, за събирането на което е образувано изпълнителното дело, е погасено чрез плащане преди образуването му.

Счита, че при иницииране на изпълнително производство за събиране по принудителен ред на погасено чрез плащане вземане, взискателят е този, който носи отговорност за заплащане на таксите и разноските, дължими към ЧСИ. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Счита, че законосъобразно се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело, тъй като към датата на образуването му от страна на ищеца е имало непогасени задължения по влязлото в сила съдебно решение. Счита, че ищецът е разполагал с възможността да иска връщане на сумите по реда на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди, че оспорването на разноските е преклудирано на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, вр. чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което искът е недопустим. Оспорва да е налице обогатяване на ответното дружество. Счита, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не се внася авансово от взискателя, като може да бъде обжалвана по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е прието копие от изпълнително дело № 20258600400976 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ, видно от което същото е образувано по молба вх. № 49669/07.05.2025 г. на „Т.С.“ ЕАД срещу В. Д. Г. за принудително събиране на вземанията по изпълнителен лист от 22.04.2025 г., издаден по ч. гр. д. № 20920/2018 г. по описа на СРС, 78 състав, както следва: 145,76 лв. – главница, и законна лихва от 20.05.2020 г., като са заявени искания за конкретни изпълнителни действия и е извършено възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Видно от изпълнителен лист от 22.04.2025 г. по ч. гр. д. № 20920/2018 г. по описа на СРС, 78 състав, същият е издаден въз основа на решение № 56481/05.03.2019 г. по гр. д. № 69546/2018 г. по описа на СРС, 78 състав, и влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.04.2018 г., по силата на който В. Д. Г. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 857,09 лв. – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода 29.03.2015 г. – април 2016 г.; 136,35 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 857,09 лв. за периода 16.09.2015 г. – 09.03.2018 г.; 40 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода 29.03.2015 г. – април 2016 г., 5 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 40 лв. за периода 16.09.2015 г. – 09.03.2018 г.

2

С разпореждане от 07.05.2025 г. е образувано изпълнителното дело и са приети като разноски авансови такси по ТТРЗЧСИ с издадена сметка по чл. 79 и чл. 80 ЗЧСИ в размер на 108 лв. (20 лв. – за образуване на изпълнително дело, 50 лв. – за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител, 20 лв. – за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.

517, ал. 2 и 3 ГПК – общо 90 лв., и 18 лв. – ДДС, за които суми е издадена фактура № 0000114336/07.05.2025 г. до „Т.С.“ ЕАД), както и юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 150 лв.

Със съобщения от 12.05.2025 г. е наложен запор на всички вземания на длъжника в „А.Б.Б.“ АД, запор на получаваната от длъжника пенсия от НОИ и запор на трудовото му възнаграждение, получавано от Сдружение „Българска стопанска камара – Съюз на българския бизнес“ до сумата от 749,38 лв., от които олихвяема главница в размер на 145,76 лв., ведно със законната лихва, която към датата на изготвяне на запорните съобщения е в размер на 84,04 лв., неолихвяема сума – 474 лв., такса по т. 26 ТТТЗЧСИ в размер на 45,58 лв. с ДДС; насрочен е и опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника в гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. 87, за 28.07.2025 г. от 11:00 часа, а при отменяща описа причина – за 04.08.2025 г. от 11:00 часа.

На 28.05.2025 г. с платежно нареждане от същата дата длъжникът В. Д. Г. е заплатил в полза на ЧСИ В.М. по процесното изпълнително дело сумата от общо 760 лв. (388,58 евро).

Със съобщения от 29.05.2025 г., 05.06.2025 г. и 10.07.2025 г. ЧСИ е разпоредил служебно вдигане на наложените запори.

С молба вх. № 57117/05.06.2025 г. длъжникът В. Д. Г. е представил платежно нареждане от 20.05.2020 г., с което е заплатил в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1611,39 лв., от които: 857,09 лв. – главница за топлинна енергия, 136,35 лв. – мораторна лихва, 40 лв. – главница за дялово разпределение на топлинна енергия, 5 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, 330,75 лв. – разноски в исковото производство и 47,30 лв. – разноски в заповедното производство, 194,90 лв. – законна лихва върху главниците до 20.05.2020 г., като е поискано прекратяване на изпълнителното дело поради плащане на задълженията по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителния процес, вдигане на наложените обезпечителни мерки и възстановяване на всички платени по изпълнителното дело суми по банкова сметка на длъжника. Към молбата е приложено и платежно нареждане от 20.05.2020 г. с наредител В. Д. Г. и получател „Т.С.“ ЕАД, от което се установява, че същият е заплатил сумата от 1611,39 лв. с основание за плащане: вземане по гр. д. № 69546/2018 г. по описа на СРС, 78 състав.

С уведомление вх. № 60667/24.06.2025 г. „Т.С.“ ЕАД е уведомило, че задължението по изпълнителното дело към 13.06.2025 г. е в размер на 1006 лв., от които: 145,76 лв. главница, 535,24 лв. – законна лихва от 20.05.2020 г., 175 лв. – съдебни разноски, 150 лв. – 3 юрисконсултско възнаграждение.

С молба вх. № 62372/02.07.2025 г. от „Т.С.“ ЕАД е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Видно от изготвения от ЧСИ констативен протокол от 08.07.2025 г. постъпилата от длъжника сума в размер на 760 лв. е разпределена по следния начин: в полза на ЧСИ са преведени: за такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – 39,58 лв., за обикновени такси – 112,50 лв., за ДДС – 34,08 лв., за допълнителни разноски – 18,33 лв., надвнесена и върната на длъжника сума – 555,50 лв. (с платежно нареждане от 08.07.2025 г.), като е отразено, че делото е издължено директно към взискателя.

Видно от сметка № 0000120608/08.07.2025 г. със задължено лице В. Д. Г. със съставител ЧСИ В. Д.а М. сумата от 204,49 лв., преведена по сметка на съдебния изпълнител на 08.07.2025 г., включва: пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – 39,58 лв., обикновени такси общо 112,50 лв. - такса по т. 5 ТТРЗЧСИ (приключване на изпълнението) – 40 лв., по т. 5 ТТРЗЧСИ (опис) – 20 лв., по т. 3 ТТРЗЧСИ (МО) – 22,50 лв., по т. 4 ТТРЗЧСИ (ВЗБС) – 10 лв., по т. 4 ТТРЗЧСИ (ВЗТВ) – 10 лв., по т. 4 ТТРЗЧСИ (ВЗП) – 10 лв., допълнителни разноски общо 18,33 лв. – такса по т. 31 ТТРЗЧСИ (БНБ) – 3,33 лв., по т. 31 ТТРЗЧСИ – 5 лв. (ПОЩА), по т. 31 ТТРЗЧСИ (ПОЩА Р-ДИ) – 5 лв., по т. 31 ТТРЗЧСИ – 5 лв. (ПОЩА), или общо 170,41 лв. без ДДС и 204,49 лв. с ДДС.

С постановление от 10.07.2025 г. предвид постъпилата молба от взискателя вх. № 62372/02.07.2025 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и са вдигнати служебно наложените възбрани и запори на основание чл. 433, ал. 3 ГПК.

По изпълнителното дело е приложено платежно нареждане от 16.02.2026 г., видно от което съдебният изпълнител е превел в полза на длъжника В. Д. Г. сумата от 104,56 евро – надвнесена сума по изпълнително дело № 976/2025 г., като с Удостоверение с изх. № 40324/16.02.2026 г. съдебният изпълнител е удостоверил, че по изпълнителното дело са постъпили следните суми: на 28.05.2025 г. – 388,58 евро (760 лв.) – от запор на банкова сметка и на 08.07.2025 г. – 280 евро (547,63 лв.) – от запор върху пенсия, които са разпределени както следва: на 08.07.2025 г. – 104,55 евро (204,49 лв.) – сумата е задържана за погасяване на такси по ТТРЗЧСИ, но тъй като изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, последната е възстановена на длъжника на 16.02.2026 г.; на 08.07.2025 г. – 284,02 евро (555,50 лв.) – надвнесена и върната на длъжника сума; на 10.07.2025 г. – 280 евро (547,63 лв.) – надвнесена и върната на длъжника сума.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема възражението на ответника за недопустимост на иска за неоснователно, тъй като в случая не се твърдят да са налице хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, при които длъжникът може да оспори разноските по изпълнението в хода на изпълнителното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за 4 сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.