Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 12.05.2026, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Гражданско дело 911/2025
Вид
Решение № 45
Подписан
12.05.2026
В сила
10.06.2026
Състав
Асен Цветанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Раднево, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20255520100911 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Р. В. Х., действащ чрез пълномощника адв. Г. от АК-Ловеч, срещу „Фератум България“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Ищецът твърди, че на *****г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № *****/*****г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 4000 лв., а ищецът се задължил да върне на ответника сумата от 5400 лв. на 18 месечни вноски. Твърди, че бил уговорен лихвен процент от 23.33 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 49.66%. Твърди, че съгласно чл. 5 от договора за заем кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитодателя, а с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Твърди, че едновременно със сключването на договора за заем е сключил и договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество, а именно Multitude Bank, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 4240лв. Твърди, че в резултат на всичко това, за използването на заем в размер 4000 лв. е следвало да плати не описаните по договор 5400 лв., а сума в общ размер на 1

9640 лв. Твърди, че договорът е недействителен, тъй като условието за сключване на договор за поръчителство с точно това дружество е на практика задължително условие за отпускането на заема, а възнаграждението по договора за поръчителство е на практика разход по кредита, без това да е отразено в ГПР. Твърди, че договора за кредит е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК чрез уговаряне на допълнителна лихва. Излага подробни съображения за становището си за недействителност на договора и посочва съдебна практика и такава на СЕС. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Фератум България“ ЕООД, действащо чрез юрисконсулт Г., в който взема становище за допустимост на исковете, но поддържа тяхната неоснователност.

Твърди, че действително е сключен процесния договор за кредит и била отпусната на ищеца сумата от 4000 лв., която била усвоена от него. Развива съображения за валидност на договора за кредит и на клаузата за поръчителство. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД, действащо чрез юрисконсулт Г., е предявил срещу ищеца Р. В. Х. насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 735,88 лв. главница по договор за потребителски кредит № *****/*****г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Твърди, че кредитът е следвало да бъде погасен в срок от 18 месеца, но към момента били погасени само 3264,12 лв. и оставала непогасена част от 735,88 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Р. В. Х., действаща чрез пълномощника адв. Г. от АК-Ловеч, не е подала отговор на насрещната искова молба.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 23.04.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на *****г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № *****/*****г., с който ответникът се 2 задължил да й даде кредит в размер на 4000 лв., а ищецът се задължил да върне на ответника сумата от 5400 лв.; че ищецът е усвоил кредита от 4000 лв.; сключен е едновременно със сключването на договора за заем и договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество, а именно Multitude Bank, за което ищецът Р. В. Х. дължи допълнително възнаграждение в размер на 4240 лв.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК фактите, на които основава твърденията си за недействителност на уговорките по договора за кредит, в това число уговорен лихвен процент и ГПР.

Ответникът следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това, както и неплатена главница по договора за кредит.

С оглед установените безспорни факти е видно, че ищцата е получила в заем сумата от 4000 лв. и се е задължила да я върне на 18 вноски по погасителен план /непредставен по делото/ и при падеж на първа вноска 27.11.2021 г. /виж чл. 2 на договора на л.6 от делото/. Уговорен е лихвен процент в размер на 23,33% /чл.3 от договора/. В чл. 4 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 49,66%.

В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude bank. Съгласно договора за гаранция (поръчителство) /непредставен по делото/, същият е сключен между „Фератум банк“ p.l.c. и ищцата Р. Х. за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, като гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по кредита, за което е договорена такса, в размер на 4240 лв., разсрочена заедно с месечните вноски по кредита – 18 броя, дата на първо плащане 01.06.2025 г., краен срок – 01.11.2026 г.

Сключеният между страните договор попада и под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите 3 предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР в нулев размер. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, включително и разходите, които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихва в размер на 1400 лв., при лихвен процент от 23,33%, не става ясно как е формиран ГПР от 49,66 %, какви са тези разходи по кредита. Това се равнява на липса на посочен ГПР.

Отделно от това следва да се посочи, че не е ясно какъв е реалния ГПР, което възпрепятства и съдът да направи извод дали същият реално не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посочената разпоредба има за цел да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи потребителя във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този см. е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, където е въведено изискването, че: "се посочват всички допускания, използвани за 4 изчисляването на този процент". Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Следва да се отчете и обстоятелството, че и без специални знания е видно, че ако в ГПР беше включено и възнаграждението за поръчителство, то размерът му неминуемо би надхвърлил максимално определения праг на ГПР. Самото възнаграждение за поръчителството е в размер 4240 лв., който е по-голям от сумата по кредита, която е 4000 лв. Като се добави и лихвата от 1400 лева в процентно отношение, то реалния ГПР ще вероятно над 125 %.

С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и и 11 ЗПК и не поражда целените правни последици.

Изцяло в горния смисъл е постановеното решение № 25 от 23.01.2023 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 462/2022 г., 2 търговски състав, и решение № 382 от 29.11.2023 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 292/2023 г., 1 търговски състав, касаещи абсолютно идентични от правна и фактическа страна спорове и със същата финансова институция.

По насрещния иск на „Фератум България“ ООД с правно основание чл.

23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В ЗПК има специална уредба в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която посочва, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ищецът „Фератум България“ ООД признава неизгодния за него факт, че ищцата Р. В. Х. заплатила по договора обща сума в размер на 3264,12 лв., като до чистата стойност на кредита от 4000 лв. е налице остатък от 735,88 лв.

/376,25 евро/, за която сума ищцата Р. В. Х. не представя доказателства да е погасена. Поради това същата се дължи на основание чл. 23 ЗПК.

По разноските:

При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 81,81 евро внесена държавна такса /4% от предоставената в заем сума/. За разликата до 5 надвнесената ДТ в общ размер от 110,44 евро има право ищцата да иска връщането й на основание чл. 4б ЗДТ с изрична писмена молба.