Определение № 376 от 08.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. Пазарджик, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500213 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Сити Кеш“ ЕООД, действащо чрез адв. М. срещу определение №3672/30.12.2025 г., постановено по гр.д.№2711/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставена без уважение негова молба за изменение на решение №1360/11.11.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Твърди, че от представения по делото договор за правна защита и съдействие не ставало ясно дали е свързан с първоинстанционното гражданско дело. Въведени са доводи за неправилност на обжалвания акт с твърдения за злоупотреба с правото на иск на ищеца, незаконосъобразно прилагане на правилата за определяне на разноските и несъразмерност на присъдения размер с фактическата и правна сложност на делото. Справедливият размер на адвокатското възнаграждение следвало да се определи съобразно постановките на решение С-438/22 на СЕС, в размер, значително понисък от посочения ориентир в Наредба №1/2004 г. Моли за произнасяне в посочения смисъл.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от А. К.

С. чрез адв.А., в който се поддържа неоснователност на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№2711/2025 г. на РС – Пазарджик е 1 образувано по искова молба от А. К. С. чрез адв.А. срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 за прогласяване на нищожен поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави на договор за паричен заем №848961 от 21.04.2023 г., евентуално за прогласяване на нищожност, на основание чл.26, ал.1, пр.2 и 3 ЗЗД, на клаузата на чл.6.2 от договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 297.98 лева, поради противоречие с добрите нрави и за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от общо 4 075.48 лева, платени при изначална липса на основание. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

С решение №1360/11.11.2025 г. по гр.д.№2711/2025 г. по описа на РС – Пазарджик е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК, ал.4 и ал.5 ЗПК, договор за паричен заем кредирект №848961 от 21.04.2023 г., сключен между "Сити кеш" ООД и А. К. С., поради противоречие със закона.

Осъдено е на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. чл.23 ЗПК, "Сити кеш" ООД да върне на А. К. С. сумата от 1 669,30 лв., заплатена без основание по Договор за паричен заем кредирект №848961 от 21.04.2023 г., като е отхвърлен иска за разликата над тази сума, до претендираната от 4 075,48 лева или за сумата от 2 406,18 лв.

С решението търговското дружество е осъдено на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.А. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

С молба от 15.12.2025 г. ответникът е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като отмени изцяло осъждането за разноски, алтернативно да намали съществено размера на първоначално присъдените разноски.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата, като е подробни мотиви за дължимост на адвокатското възнаграждение в определения размер.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира доказателствените искания, направени в 2 производство по реда на чл.248 ГПК за недопустими. Правната природа на това производство предполага съдебното дирене да е приключило, страните да са формулирали всичките си искания и уважените от тях да са събрани. Законодателят е предвидил възможността след постановяване на решението, решаващият съд сам да може да промени решението в частта за разноските, с цел да не се инициират излишни обжалвания и да се даде възможност на страните и съда по облекчен ред да достигнат до правилност на спора относно разходите в производството, който спор и не е основният по делото.

По възражението за невъзможност да се установи дали представеният пред районния съд договор за правна защита е относим конкретно към осъществяване на процесуална защита на ищеца по конкретното дело:

На гърба на стр.5 от първоинстанционното производство се намира именно договор за правна защита и съдействие, който съдържа основните реквизити по закон. Подписан е от страните – ищецът А. К.

С. и адв. А., като на последния е възложено и изрично пълномощие за процесуално представителство, в т.ч. завеждане на искови производства до окончателното им приключване. Пълномощното не е оспорено от ответника – сега жалбоподател. От неговото съдържание се налага извод, че адв. А. е надлежно упълномощен от ищеца да осъществи процесуално представителство в настоящото съдебно производство, което е с предмет именно договор за потребителски кредит със стана А. С.. Представителната власт на адвоката не е оспорена в хода на съдебното производство. От друга страна, договорът за правна защита е неформален – писмената форма е за доказване, но не и за действителност. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА, независимо дали между него и клиента е съставен или не писмен договор. Непосочването на конкретното гражданско дело в представения договор не е основание да се приеме, че подписалите го страни не са в договорни отношения. След като в конкретното съдебно производство упълномощеният адвокат е извършил работата, за която е бил упълномощен, на същия се следва и възнаграждение.

Предоставената безплатна адвокатска услуга в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА води до задължение на съда да определи адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Като е определил възнаграждението на адвоката, районният съд е процедирал в съответствие със закона.

Неоснователно е и възражението за злоупотреба с право, поради 3 наличието и на други дела между същите страни. Правната възможност за съединяване на граждански дела между едни и същи страни е изрично предвидена в закона и при наличие на предпоставките за това ответникът има възможност да поиска от съда съединяване на делата. В конкретният случай няма данни за такова искане. Отделно от това, съгласно чл.3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх от отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно, съобразно добрите нрави. Злоупотребата с право е противоправна и е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.57, ал.2 Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл.8, ал.2 ЗЗД). В случая обаче не може да се приеме, че е налице такава злоупотреба с права от страна на иницииралият съдебното производство А. С.. Сам по себе си фактът, че между страните са образувани няколко дела не е може да обоснове такъв извод, още повече, че конкретно в настоящето производство предявените искове са уважени. Обстоятелството, че дружеството "Сити кеш" ООД е дало повод за завеждане на делото, е безспорен, като то следва да понесе направените от насрещната страна разноски.

По изложените съображения, възражението на частния жалбоподател за злоупотреба с право, водещо до генериране на разноски, е неоснователно и трябва да се остави без уважение.

Неоснователно е и възражението за определения размер на адвокатското възнаграждение.

Преценката досежно неговия размер, както е посочил и първоинстанционният съд, следва да се основава на действителната правна и фактическа сложност на делото, като се вземат предвид видът на спора, защитимият материален интерес, видът и количеството на извършената работа, обемът на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси. В този аспект обаче, както вече е било изяснено, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм.

- ДВ, бр.14/2025 г.), които според действието на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение.

4

Съдът е обсъдил всички относими обстоятелства за определяне на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, преценил е фактическата и правна сложност и това, че са предявени обективно съединени искове. Определеното възнаграждение в размер на 600 лв. общо за двата обективно съединени иска не се явява прекомерно и не следва да бъде намалено.

Възнаграждението за всеки един от исковете е под минималния размер, предвиден в Наредба №1/2004 г. Ето защо, допълнително редуциране на възнаграждението на пълномощника на ищеца би довело до обезценяване, неглижиране и незачитане на характера и естеството и философията на адвокатския труд и неговото пряко значение към предмета на спора и защитата на правата и законните интереси на ищеца-потребител.

Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение

№3672/30.12.2025 постановено по гр.д.№2771/2025 г. по описа на РС – Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. г.,

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5