Решение № 125 от 18.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Велико Търново, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000099 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10/24.02.2025 г. по т.д. № 64/2024 г. на Окръжен съд Ловеч е отхвърлена молбата на „Търново Риал Естейт“ ЕООД срещу „ЛиаТроян“ ЕООД, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Лиа-Троян“ ЕООД, поради настъпила свръхзадълженост, при евентуалност и на неплатежоспособност.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Търново Риал Естейт“ ЕООД, в която са наведени доводи за неговата неправилност. Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства се установява качеството на ищеца на кредитор на ответника по делото, както и се установява липсата на публикувани годишни финансови отчети за последните 11 години, считано от 2012 г. насетне. Неизпълнението към ищеца е трайно и обективно, като същото датира от 26.05.2013 г. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че не може да се установи вземане в твърдяния размер, тъй като предмет на производството по несъстоятелност не е установяване със 1 сила на пресъдено нещо размерът на вземането. Всички имоти на длъжника са придобити от молителя на публична продан, което също не е съобразено от съда. Продажната цена по публичната продан е послужила за прихващане с дължимите суми по изпълнителното дело, като вземането на ищеца надвишава предложената от него цена, и задължението продължава да не е погасено. От събраните справки се установява, че ответникът няма друго имущество, поради което презумпциите на чл. 608 ТЗ не са оборени.

Ответното дружество не извършва търговска дейност и няма търговски книги, поради което вещото лице може да работи единствено по последно публикувания годишен финансов отчет през 2012 г., който не може да бъде основа за определяне на платежоспособността на длъжника. Длъжникът не е заявявал за обявяване годишните си финансови отчети за периода от 2013 г. до 2023 г. включително. Освен това, „Лиа Троян“ ЕООД не е изпълнил своето задължение към ищеца на стойност 1708401 лв., поради което е налице и хипотезата на чл. 608, ал. 3 ТЗ. Същият е спрял плащанията си, което състояние е трайно и обективно, и това е видно от отразеното върху представените изпълнителни листи. Съдът погрешно е анализирал доказателствата по делото, като е достигнал до извод за наличие на имущество, което е изцяло и без изключение прехвърлено на „Търново Реал Естейт“ ЕООД, както и е взет предвид фактът на плащане, без да се отрази, че това не е погасяване, а най-високата предложена цена в процедурата по провеждане на публична продан. Не са приложени оборимите презумпции по чл. 608, ал. 2 – 4 ТЗ, тъй като доказване от страна на ответника на състояние на платежоспособност не е осъществено.

Отправено е искане да се отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно, вместо което се постанови решение, с което се обяви свръхзадължеността, а в условията на евентуалност неплатежоспособността на „Лиа Троян“ ЕООД, да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, да се назначи временен синдик и да се допусне обезпечение чрез налагане на запор върху движимото имущество и възбрана върху недвижимото имущество на длъжника.

Въззиваемата страна, призована по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не заема становище по въззивната жалба.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата 2 оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал.

1 ГПК.

Пред Окръжен съд Ловеч е подадена молба от „Търново Риал Естейт“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Лиа Троян“ ЕООД, като се обяви неговата свръхзадълженост, а при условията на евентуалност да се обяви неговата неплатежоспособност, да се определи начална дата, да се открие производство по несъстоятелност, да се назначи временен синдик и се допусне обезпечение чрез налагане на запор върху движимото имущество и възбрана върху недвижимото имущество на длъжника. В молбата са изложени обстоятелства, че на 16.10.2007 г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Лиа Троян“ ЕООД, като кредитополучател, както и „Дорели“ ООД – солидарен длъжник, „Мирияна“ ООД – солидарен длъжник, „Лиа Трейдинг“ ЕООД – солидарен длъжник и ЕТ „Лиа – Л. Н.“ – солидарен длъжник е сключен договор за инвестиционен банков кредит. По силата на този договор „Райфайзенбанк България“ ЕАД е предоставила на „Лиа Троян“ ЕООД кредит в размер на 606903 евро. За събиране на вземанията са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 22.03.2013 г. по ч.гр.д. № 7464/2013 г. по описа на СРС срещу длъжниците „Лиа Троян“ ЕООД, „Мирияна“ ООД, „Лиа Трейдинг“ ЕООД, ЕТ „Лиа – Л. Н.“ и „Дорели“ ООД за сумите, както следва: главница – 594903 евро, редовна лихва – 81821,14 евро, наказателна лихва – 54920,32 евро, присъдени комисионни за управление – 4937,95 евро, присъдено юрисконсултско възнаграждение – 14880 лв. и присъдена държавна такса – 3

28856,47 лв. На 09.12.2014 г. с договор за цесия „Райфайзенбанк България“ ЕАД продава на „АПС Алфа България“ ЕООД тези парични вземания, а на 09.03.2020 г. с договор за цесия „АПС Алфа България“ ЕООД прехвърля вземанията на „Кепитъл Сити Пропърти“ ЕАД. На 21.07.2020 г. с договор за прехвърляне на вземания „Кепитъл Сити Пропърти“ ЕАД прехвърля вземанията на „Търново Риал Естейт“ ЕООД. Освен това вземане, ищецът е придобил и вземания по изпълнителен лист от 27.02.2013 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение от същата дата, постановени по ч.гр.д. № 7462/2013 г. и изпълнителен лист от 28.02.2013 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение от същата дата, постановена по ч.гр.д. № 7463/2013 г. на СРС. Конкретното вземане на ищеца спрямо „Лиа Троян“ ЕООД е в размер на 1708401,52 лв. За събиране на същото е образувано изп.д.

№ 1721/2024 г. на ЧСИ В. П.. От това е видно, че е налице изискуемо вземане на ищеца от длъжника „Лиа Троян“ ЕООД, по което повече от 4 години е налице неизпълнение. Счита, че е налице хипотезата на чл. 742, ал. 1 ТЗ, тъй като дружеството не разполага с достатъчно имущество, за да покрие паричните си задължения. При условията на евентуалност счита, че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 3 ТЗ, съгласно която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Следва да се съобрази и обстоятелството, че към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, длъжникът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години, поради което е приложима и нормата на чл. 608, ал. 2 ТЗ.

Ответникът „Лиа Троян“ ЕООД, призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е заел становище по молбата.

С обжалваното решение е прието, че от събраните доказателства не се установява вземане в твърдяния размер. Освен това, установените по делото факти оборват презумпцията за неплатежоспособност, като при данните за притежаваното от длъжника имущество, наличието на още съдлъжници по договора за инвестиционен кредит, погасяване на вземанията с възлагане на част от ипотекираните имоти, от една страна, и липсата на публични задължения, от друга страна, не може да се приеме, че са налице двете основания за обявяване в несъстоятелност – свръхзадълженост и неплатежоспособност. По тези съображения молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена.

4

При така изложените обстоятелства и становища на страните, и предвид събраните доказателства настоящият състав мотивира следната фактическа обстановка:

Видно от договор за инвестиционен банков кредит от 16.10.2007 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД, кредитополучателя „Лиа Троян“ ООД, и солидарните длъжници „Мирияна“ ООД, „Дорели“ ООД, „Лиа Трейдинг“ ООД и ЕТ „Лиа – Л. Н.“ банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 606903 евро за заплащане на всички разходи, включително и за рефинансиране на направени разходи, свързани с изпълнението на инвестиционен проект – изграждане на обект „Сграда за настаняване на туристи, плувен басейн, открит бар и централен вход“ в ПИ 108146 в землището на с. Острец, съгласно разрешение за строеж от 02.11.2004 г. и учредено в полза на кредитополучателя право на строеж от 2004 г. За обезпечаване на всички вземания на банката по сключените 3 бр. договори за инвестиционен банков кредит от 16.10.2007 г. между същите страни кредитополучателят се задължава да учреди договорна ипотека върху ПИ 108144 по картата на землището на с. Острец, с площ от 2200 кв.м., собственост на „Мирияна“ ООД и върху ПИ 108146 по картата на землището на с. Острец с площ от 11273 кв.м., съсобственост на „Мирияна“ ООД.

Видно от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 27.02.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 7462/2013 г. на СРС, длъжниците „Лиа Трейдинг“ ЕООД, ЕТ „Лиа – Л. Н.“, „Мирияна“ ООД, „Лиа Троян“ ООД и „Дорели“ ООД са осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 693120 евро, ведно със законна лихва от 21.02.2013 г. сумата 91761,92 евро – договорна лихва, наказателна лихва в размери съответно 28636,29 евро и 36229,58 евро, комисионни за управление в размер на 9219,50 евро, застрахователна премия в размер на 1381,10 евро и 50887,50 лв. – разноски по делото, като е посочено, че вземането произтича от договор за инвестиционен банков кредит от 16.10.2007 г. и анекси към него.

Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 540/2013 г. на ЧСИ М. Ц.. Изпратени покани за доброволно изпълнение до солидарните длъжници, редовно връчени. На гърба на 5 изпълнителния лист е отразено, че по образуваното въз основа на него изп.д.

№ 324/2013 г. на ДСИ при РС Троян няма изплатени суми, а последните изпълнителни действия са от 01.12.2020 г.

Видно от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 28.02.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 7463/2013 г. на СРС, длъжниците „Лиа Трейдинг“ ЕООД, ЕТ „Лиа – Л. Н.“, „Дорели“ ООД, „Лиа Троян“ ООД,“Мирияна“ ООД са осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 473977 евро, представляваща незаплатени вноски от предсрочно изискуем кредит по договор за кредит, сключен на 16.10.2007 г., изменен с анекси, ведно със законна лихва, считано от 21.02.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 61458,78 евро, наказателна лихва съответно в размер на 17460,24 евро и 22973,14 евро, комисионна в размер на 2272,09 евро, застрахователна премия в размер на 322,61 евро, и 34381,37 лв. – разноски по делото.

Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 539/2013 г. на ЧСИ М. Ц.. Изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците, редовно връчени. На гърба на изпълнителния лист е отразено, че по образуваното въз основа на него изп.д. № 323/2013 г. на ДСИ при РС Троян няма изплатени суми, а последните изпълнителни действия са от 01.12.2020 г.

Видно от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 22.03.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 7464/2013 г. на СРС, длъжниците „Лиа Трейдинг“ ЕООД, ЕТ „Лиа – Л. Н.“, „Лиа Троян“ ООД, „Мирияна“ ООД и „Дорели“ ООД са осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата 594903 евро – главница, представляваща предсрочно изискуем остатък по предоставен инвестиционен кредит по договор за инвестиционен банков кредит от 16.10.2007 г. и анекси към него, ведно със законна лихва, считано от 21.02.2013 г. до изплащане на вземането, просрочена редовна лихва в размер на 81821,14 евро, наказателна лихва съответно в размер на 25643,98 евро и 29276,34 евро, просрочени комисионни за управление в размер на 4937,95 евро, вноски по застрахователни премии в размер на 2193,29 евро и 43736,47 лв. – разноски по делото.