Определение № 3330 от 25.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3330 гр. Варна, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20253100501049 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 21137/21.07.2025 г. от Я. Г. С., чрез адв. Й. А., с която е отправено искане за изменение на Решение № 713/30.06.2026 г., постановено по делото, в частта за разноските.

В молбата се излага, че съдът не е формирал нарочни мотиви относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за въззивното производство, като е уважил направеното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендираното в размер на 840 лв. с включен ДДС адвокатско възнаграждение е в минималния размер, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, поради което счита, че не е прекомерен.

Излага морални съображения, обосноваващи твърдяната от молителя неправилност на решението в частта за разноските, въз основа на които отправя искане за изменението му в тази част.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпило писмено становище от насрещната страна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е допустима, подадена е в срок от надлежна страна, представен е и договор за правна помощ. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Правилата за разпределение на отговорността за разноски са уредени в чл. 78 ГПК. Според чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се следват разноски съразмерно с уважената част от иска.

В процесния случай, с постановеното от въззивния съд решение първоинстанционният акт е потвърден изцяло, като съдът е определил адвокатско възнаграждение в полза на представителя на ищеца за въззивното производство в размер 600 лв. с вкл. ДДС, след като е уважил възражението 1 по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на ответника.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) дължимото за една съдебна инстанция възнаграждение по случая е в размер на 842.30 лева с вкл. ДДС.

Съдът съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, с фиксираните в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно утвърдената съдебна практика, нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

В настоящата инстанция защитата на ищцовата страна се изразява в подаването на отговор на въззивна жалба и явяване в единственото проведено пред въззивния съд открито съдебно заседание, в което не са събирани други доказателства, освен вече представените пред първоинстанционния съд.

Действително, касае за застрахователен спор, който обаче не се отличава с особена сложност с оглед типичните за такива спорове възражения и наличието на многобройна съдебна практика по идентични дела.

Допълнителен аргумент в тази насока е, че при преценка правна и фактическа сложност на делото, съдът е съобразил професионалната квалификация и рутината на представителя на ищцовата страна предвид обстоятелството, че същият участва в значителен и преимуществен брой застрахователни дела, съответно, че защитата в настоящия случай не представлява значително затруднение за него.

В настоящия случай, съобразявайки действителната правна и 2 фактическа сложност на делото и обема от предоставената процесуална защита от пълномощника, съдът намира, че определеното възнаграждение е справедливо, обосновано и съответства на достойнството на професията, въпреки наведените от настоящия молител доводи в обратния смисъл. Съдът не намира основание да измени изводите си досежно присъдения в полза на пълномощника на ищеца размер на адвокатското възнаграждение.

Поради горното, разглежданата молба по чл. 248 ГПК подлежи на отхвърляне като неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 21137/21.07.2025 г. от Я. Г. С., чрез адв. Й. А., с искане за изменение на Решение № 713/30.06.2025 г. по в. гр. д. № 1049/2025 г. по описа на ВОС, в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3