Решение № 260232 от 28.09.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 28.09.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 16728 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.

С решение № 449492/12.07.2018 г., постановено по гр. д. № 4610/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, А.Т.С. е осъден да заплати на Б.С.Ж. сумата от 7 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от ответника в периода 06.07.2018 г. - 04.11.2017 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 725, 57 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1 391, 30 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

С определение № 526404/06.11.2018 г., постановено по гр. д. № 4610/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

С решение № 261113/31.10.2019 г., постановено по гр. д. № 4610/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, е оставена без уважение молбата на ищцата за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение.

Срещу постановеното съдебно решение от 12.07.2018 г. в частта, с която е отхвърлен предявения иск, е депозирана въззивна жалба Б.С.Ж.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че решаващият съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото въз основа на ангажираните по делото доказателства, но неправилно е определена стойността на претърпените от жалбоподателката болки и страдания. Необосновано съдът е достигнал до извода, че не е доказала по делото по - особена интензивност или задълбоченост на преживените душевни болки и страдания. Счита, че от ангажираните по делото свидетелски показания се установява изключително неприятни интензивни страдания - паник атаки, притеснение, тремор при споменаване на ситуацията, липса на сън, самоизолация, ограничаване на кръга на социалните контакти. Също така и понастоящем тези притеснения не са отшумели и не са превъзмогнати. С оглед на това счита, че претърпените от нея вреди са по - големи от обичайните, поради което присъденото обезщетение не е в състояние в достатъчна степен да репарира вредите, които ответникът по делото й е причинил. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника А.Т.С., с който я оспорва.

Излага съображения, че решението в обжалваната от ищцата част е правилно и законосъобразно. Счита, че показанията на разпитаните свидетели не са били обективни, поради което не съставляват годно доказателство за установяване обективното състояние на ищцата. Свидетелят е изразил мнение в качеството си на криминален психолог, но същият не е назначен по делото за вещо лице. Поради близките му отношения с ищцата свидетелят е проявил предубеденост. По делото липсват данни за психичното състояние на ищцата, въз основа на които да се направят изводи, каквито е направил свидетеля. Въпреки заявените от ищцата неимуществени вреди, същата не е ползвала услугите на психолог, нито личния си лекар. Въпреки твърденията за избягване на социални контакти, свидетелските показания установяват, че в разглеждания период ищцата е ходила на сватба. Свидетелят не е виждал ищцата в периода между скандала с К.и пленарното заседание на 06.07.2017 г., поради което не би могъл да знае кое събитие е породило описаното от него емоционално състояние. Счита, че тези емоции може да са резултат от публикациите за нея от други общественици и журналисти, за които не може да носи отговорност. Показанията на разпитания свидетел не се подкрепят от останалите ангажирани по делото доказателства. Позовава се на решение на КС № 7/1996 г., както и на практиката на СЕС, съгласно която всеки опит за подчиняване на свободното изразяване на мнение с оглед прекомерната защита на репутацията, и то на публична личност, може да доведе до нарушение на чл.10 ЕКЗПЧОС. Също така границите на допустимата критика са по - широки, когато същата е насочена към публична фигура, каквато е ищцата. Наказание в размер, който би могъл да накара един журналист да замълчи и да спести на обществото информация, засягаща правото му на информираност, би могло да ограничи свободата на изразяване на мнение. Поддържа, че медиите следва да разпространяват информация, а публичните личности - да преценяват поведението и изказванията си с оглед отговорната им роля в обществото. Счита, че в процесните статии и изказвания не се съдържат твърдения на факти, които могат да бъдат проверявани за истинност, а съставляват мнение, оценка за качествата на ищцата като човек и член на медиен регулатор. С оглед на това те не подлежат на проверка относно верността им, а следва да бъдат преценявани дали са обидни. Написаното счита, че представлява коментар, даден да насочи общественото мнение по дадена тема, която дори да излиза от добрия тон чрез употребата на хиперболи и сатира, не би могъл да бъде окачествен като непристоен. Посочените думи и изрази са извадени от контекста на статиите. Неправилно ищцата счита, че авторите на статиите я идентифицират с някои от посочените изрази. Ако тя се отъждествява по някакъв начин с тези цитати, то това е в резултат на нейното субективно преживяване, отражение на личния мироглед и ценностна система и съществува изцяло в нейното съзнание. Счита, че по делото не е установено, че е автор на процесните статии, но дори и да е техен автор, то публичните личности следва да имат по - висока степен на поносимост на обществена критика. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищцата част, като му присъди сторените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага съображения, че решението в обжалвана част е необосновано и неправилно. Изводите на решаващия съд относно релевантните за спора факти не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Счита, че свидетелските показания са преценени от решаващия съд едностранчиво, поради което са обосновани неправилни изводи. Съдът не е взел предвид уведомленията от страна на „Информационна агенция Блиц“ ЕООД относно статията от 23.06.2017 г.

„БСП скочи на Ж., иска оставката й“, както и на “Еврокариери“ ЕООД относно статията от 17.10.2017 г. „Края на мумията и медийното блато“. Счита, че тези уведомления потвърждават, че статиите представляват препечатка, поради което не би могло да се твърди авторството на ответника, което не е доказано по делото.

Не са ангажирани и доказателства, че процесната фейсбук страница е на ответника. По делото е установено, че има два профила с името на ответника. СРС не е съобразил представените по делото становища на Съюза на българските журналисти, Асоциацията на европейските журналисти в България и Съюза на издателите в България. Преди изказването на ответника ищцата е била обект на скандал - обстоятелство, което не се оспорва от ищцата. Именно този скандал е довел до дискутиране на поведението й в качеството й на част от един държавен орган. Неправилно съдът е приел, че разглежданите изрази са крайно непристойни. Поддържа, че написаното съставлява коментар, целящ да насочи общественото мнение по дадена тема, който дори да излиза от добрия тон, чрез употребата на хиперболи и сатира, не би могло да бъде окачествен като непристоен. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и законосъобразно. СРС е направил анализ на събраните по делото доказателства.

Ответникът не е отрекъл, че е автор на изявлението, направено на 06.07.2017 г. от трибуната на Народното събрание. Публично отправените изявление на 18.07.2017 г., 23.08.2017 г. и 04.11.2017 г. от фейсбук профила на ответника по адрес на ищцата, е доказано по делото, че е направено от ответника. Това обстоятелство не е било и оспорено, както и са направени признания за това в публикацията от 23.02.2018 г. Поддържа, че описаните в исковата молба изявления от страна на ответника са накърнили по недопустим начин честта, достойнството и доброто име на ищцата. Счита, че специалната цел, с която ответникът е отправил спрямо ищцата изявленията по неин адрес, е била не само да засегне честта и достойнството й, но и да я дискредитира в обществото като човек и като личност. Изнесеното от процесните изявления засяга не само самооценката на ищцата, която се е почувствала и обидена, тъй като изреченото е крайно непристойно и унизително, но и оценката на обществото спрямо нея, предвид отправянето на изявления публично и сред неограничен кръг от лица - от трибуната на законодателния орган на РБ - Народното събрание, от фейсбук, както и чрез публикуването им в известни електронни медии, с цел да се урони авторитета й в обществото.

Излага съображения, че ангажираните по делото свидетелски показания са доказали по безспорен начин претърпените от нея неимуществени вреди. Показанията на свидетеля Т.Т.са свързани с реално претърпените вреди от процесния деликт. Тъй като показанията на свидетеля са подробни и непротиворечиви, правилно са кредитирани от съда. Неправилно ответникът счита, че показанията на свидетеля са като вещо лице. Професията на свидетеля е криминален психолог, което единствено е способствало за по - добро възприятие и оценка на състоянието на ищцата и начина, по който се е почувствала след изнасянето на изказванията по неин адрес от ответника. Възникналият медиен скандал с К.К., в който ищцата единствено е целяла да защити близък човек и приятел - Е.З., счита, че не дава право на ответника да накърнява личната й сфера. Поддържа, че коментирането на важни за обществото въпроси не може да бъде правено чрез изнасянето на клевети или обиди спрямо дадено лице. Твърди, че нищо от изреченото спрямо ищцата не е истина.

Изявленията му предизвикват негативна еднозначна оценка на обществото спрямо ищцата и са накърнили нейната чест, достойнство и добро име. Счита, че по делото са доказани всички елементи за ангажиране деликтната отговорност на ответника. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част, като й присъди сторените по делото разноски.

Срещу постановеното на 31.10.2019 г. съдебно решение по реда на чл.247 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищцата. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като в основното съдебно решение е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно обективиране в писмения текст на решението. В мотивите на съдебното решение от 12.07.2018 г. съдът е приел, че отговорността на ответника следва да се ангажира за всички посочени в исковата молба изказвания и статии. Също така съдът е приел, че деликтите са извършени в периода 23.06.2017 г. – 04.11.2017 г. В исковата молба обаче е посочен като първи по време деликт е описан такъв, който е извършен на 06.07.2017 г. Не са изложени мотиви, че не следва да се ангажира отговорността на ответника за извършения на 06.07.2017 г. деликт. По този начин неправилно е посочен и началния момент, от който се дължи законна лихва – от 06.07.2017 г., не както е посочено от 23.07.2017 г. Счита, че обжалваното съдебно решение не е обосновано, тъй като съдът не е изложил мотиви, въз основа на които е приел, че не е налице очевидна фактическа грешка в постановеното на 12.07.2018 г. съдебно решение.