Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261680 от 09.06.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3373/2020
Вид
Решение № 261680
Подписан
09.06.2021
В сила
07.07.2021
Състав
ЛЮДМИЛА ЛЮДМИЛОВА МИТРЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е

Н И

Е №261680 гр. Пловдив, 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 11.05.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3373 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД срещу Т.Г.Г., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 550 лева – падежирала главница по договор за заем CrediHome №***, сключен с „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от

10.04.2017 г. към договор за цесия от 16.01.2015 г., 37.04 лева – договорна лихва за периода 23.12.2016 г. до 23.05.2017 г., 32.16 лева – сума за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги Пакет „Комфорт“, към договора за кредит за периода 23.12.2016 г. до 23.05.2017 г., 217.80 лева – застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги към договора за кредит за периода 23.12.2016 г. до 23.05.2017 г., 108.19 лева – обезщетение за забава за вземанията по договора за заем за периода 23.12.2016 г. до 13.11.2019 г. и 46.06 лева – обезщетение за забава за вземанията по Договора за допълнителни услуги за периода 23.12.2016 г. до 13.11.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.11.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18497/2019 г. по описа на ПРС.

Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.

Интереса от предявяване на иска е, че заповедта за изпълнение по заповедното производство е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва се иска. Оспорва се цесията, в договора не били индивидуализирани вземанията, цесията не била съобщена на ответника.

Оспорва се ответникът да е сключвал процесния договор за кредит, оспорва да му е предавана сумата в размер на 550 лева в заем. Наред с това счита, че договорът за кредит е недействителен поради нарушения на чл.11, ал.1 ЗПК. Оспорва и Договора за допълнителни услуги, счита, че не се дължат суми за предвидените в този договор услуги, че такива не са извършени, както прави възражение, че договора противоречи на ЗПК. Оспорва да е сключвана валидна застраховка, както и че Микро кредит е заплащал премии в полза на застрахователя. Оспорва ответникът да е получавала заемната сума.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.

12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 18497/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД; чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер, падеж на задълженията за главница и договорна лихва, валидно сключен договор за допълнителни услуги, уговорено възнаграждение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, размер и падеж, наличие на уговорка за заплащане на застрахователна премия, плащане на застрахователната премия, размер, падеж и падеж, размер на обезщетението за забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/. В тежест на ответника – същият носи насрещно доказване, при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата и договорните лихви по договора за заем, че е заплатил пакет допълнителни услуги и застрахователна премия. Ответникът носи тежест да установи, че договорът и посочените клаузи са нищожни на посочените в отговора основания.

От представения по делото договор за паричен заем CrediHome №*** /л.6/ се установява, че между „Микро Кредит“ АД в качеството на кредитодател и ответника Т.Г.Г., като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 550 лева, от която сума в размер на 522.50 лева е получена реално от ответника, за което последният е декларирал, подписвайки договора, като в тази част договора представлява разписка за получената от него сума.

Ответникът не е оспорил, че положеният под договора подпис е негов, предвид което съдът приема, че между страните е сключен процесният договор за заем.

Общо дължима сума по договора възлиза на 587.04 лева. В договора е предвиден фиксиран лихвен процент в размер на 22.75 % и ГПР 49.93 %.

Уговорено е, че главницата и лихвата ще бъдат заплатени на 6 месечни вноски всяка на стойност 97.84 лева.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение №

23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение

1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /т.7/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /т.7/, право да се откаже от договора /т.1/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от заемателя.

На следващо място съдът не споделя възражението на ответника, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.6, т.9 и 9а, т.10 и т.11 от ЗПК В договора са записани условията за издължаването по кредита, съгласно изискванията на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като е посочен размерът на вноските, техния брой, периодичността на плащанията, падежите на всяка една вноска. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал.

1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая. както не Също така доколкото в договора е посочен фиксиран лихвен процент, то в случая не са поставяни условия по прилагането му, поради което няма нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и 9а ЗПК.Обстоятелството дали възнаграждението за допълнителни услуги и застрахователна премия е включено в ГПР е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на тези клаузи, а не на договора като цяло. Отделно от това вземането за застраховка е начислено за предоставяне на допълнителни услуги, които не подлежат на включване в ГПР и не са част от него.

В договора е посочен и срок на същия, а именно до 23.05.2017 г.,

С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.

По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:

По отношение на главницата

С исковата молба се претендира главница в размер на 550 лева, която е останала незаплатена. В договора е посочено и принато от страните, че ответникът е получил реално сума по договора за заем в размер на 522.50 лева в брой, като от сумата 550 лева е приспадната еднократна такса в размер на 27.50 лева. В случая съдът намира, че посочената в договора еднократна такса в размер на 27.50 лева не е ясно индивидуализира и противоречи на чл.10а, ал.4 ЗПК, съгласно който видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая това не е сторено, поради което псоочената такса се явява недължима. В тази връзка има изрично оспорване от ответника.

В тежест на ответника е да докаже плащане на предоставената в заем сума в размер на 522.50 лева. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане срещу ответника за главница по договора за заем в размер на 522.50 лева. Падежът и на последната вноска за главница е изтекъл на 23.05.2017 г., поради което цялата сума е изискуема към датата на подаване на заявлението.

Искът за главница се явява основателен до пълния предявен размер.

В тази връзка се явява и основателна претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 14.11.2019 г. до окончателното плащане.

По отношение на възнаградителната лихва:

Претендира се договорна лихва в размер на 37.04 лева останала неплатена за периода от 23.11.2016 г. до последната погасителна вноска 23.05.2017 г. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 22.75 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът на договорнота лихва за целия период на договора е 37.04 лева, размерът на отпуснатия кредит е 522.50 лева, кредитът е отпуснат за срок от 6 месеца, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова финансова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.

В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника.

По отношение на застрахователната премия и допълнителните услуги

От представения по делото Договор за допълнителни услуги от 24.11.2016 г. към договора за заем /л.8/, подписан от ответника и неоспорен и опроверган от същия, е видно, че страните са уговорили допълнителни услуги пакет „Комфорт“, изразяващи се в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни. За тези услуги е уговорено възнаграждение в размер на 32.16 лв., разсрочено в 6 месечните вноски - по 5.36 лева. Уговорена е и застраховка Защита Пакет „Премиум“, за която заемателят дължи сума в общ размер на 217.80 лв., разсрочена в 6 месечните погасителни вноски по 36.30 лева.