Определение № 119 от 17.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. Плевен, 17.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РЕНИ В. Г.

Членове:

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора С. М. Г. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600135 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпил протест, депозиран от РП-Плевен с искане за изменение на Определение №19/13.02.2026г., постановено по ЧНД №41/2026 г. по описа на РС-Никопол, с което е взета на основание чл.61 от НПК мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ спрямо З. Б. С. с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство № 1161/2026 г. по описа на РП – Плевен.

В постъпилия частен протест се навеждат доводи, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният представител на държавното обвинение сочи, че са налице доказателства, че обвиняемият е автор на процесното деяние, както и доказателства, че е налице реална опасност същият да се укрие. Сочи се, че същият е криминално проявен, осъждан, че употребява наркотични вещества и е склонен към агресия към близките си. В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и определяне на най-тежката мярка за процесуална принуда, а именно „Задържане под стража“.

В съдебно заседание протестът изцяло се поддържа от процесуалния представител на Окръжна прокуратура-Плевен. Излагат се съображения, че от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Обвиняемият З. Б. С. заявява, че иска съдът да остави в сила наложената му мярка за неотклонение „Гаранция в пари“. Твърди, че в деня на деянието е бил в добри отношения с баща си и не е имало конфликт между тях. Сочи, че не е използвал нож срещу него. Излага твърдения, че в момента с баща си са в 1 добри отношения.

Защитникът на обвиняемия адв. М. Л. оспорва частния протест като неоснователен. Сочи, че от данните по делото не може да се изведе обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към извършване на процесното деяние. Прави искане съдът да остави в сила първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Протестът е депозиран от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същият се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, ПРОТЕСТЪТ е ОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем З. Б. С. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 11.02.2026г. в гр.Г., на ул. *** № ***, отправил закана с убийство към Б. С. Б., от с.гр., която би могла да възбуди основателен страх у последният за осъществяването й, като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл. 144, ал.3, т.1 и т.3 вр. ал.1 от НК.

Производствата по упражняване на съдебен контрол върху взети на ДП мерки за неотклонение „задържане под стража” налагат проверка за наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, една от законовите предпоставки за определяне на мярка за неотклонение по чл. 56 ал. 1 от НПК. Погледът към юриспруденцията на ЕСПЧР по чл. 5 от ЕКПЧ позволява детайлизация, подпомагаща и националното правоприлагане.

В решението на ЕСПЧ по делото „Т.К. срещу България”, в пункт „1. Съдът припомня, че арестуването и задържането, в приложното поле на чл. 5 § 1 c) следва, освен на други, да почиват на обосновани съображения да се подозира, че заинтересованото лице е извършило престъпление.

«Обосноваността на подозренията» съставлява основен елемент на защита, предложена от чл. 5 § 1 c) срещу произволно лишаване от свобода. Наличието на обосновани подозрения предполага съществуването на факти или сведения, които могат да убедят страничен и обективен наблюдател, че даденото лице може да е извършило престъплението (Fox, Campbell и Hartley срещу Великобритания, 30 август 1990 г., § 32, серия A № 182). Все пак, фактите пораждащи подозренията не трябва да бъдат от такова ниво като тези, необходими за обосноваването на присъда или дори за повдигането на обвинение, което става в следваща фаза на наказателното производство в този смисъл са и делата Murray срещу Великобритания, 28 октомври 1994 г., § 55, серия A № 300-A ; Erdagos срещу Турция, 22 октомври 1997 г., § 51)” Сходно е приетото и в източник на европейското право, Директива 2016/343 относно презумпцията за невинност и участието на обвиняемия в процеса.

В този контекст логическата връзка между критерия за наличие на „обосновано подозрение“ на етапа на задържане под стража и презумпцията за 2 невиновност, както е гарантирана в член 3 от Директива 2016/343 и член 48, параграф 1 от Хартата, не може по никакъв начин да бъде отречена.

Именно при спазване на посочените по-горе принципни положения, настоящият въззивен съдебен състав, счита, че в действителност към настоящия момент са събрани достатъчно за мерките за неотклонение фактически данни, които да позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил привлечен, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

От доказателствата по делото се установява последователен и ескалиращ модел на поведение в условията на емоционална обвързаност между обвиняемия и пострадалия, чиято динамика се влошава след опитите на пострадалата да прекрати отношения. Съдът намира, че тези основни факти на динамично развитие на отношенията между обвиняемия и пострадалия правилно са оценени от прокурора като създаващи висок риск от извършване на престъпление.

Видно от материалите по делото обвиняемият З. Б. С. е бил привлечен към назакателна отговорност за деяние по чл. 144, ал.3, т.1 и т.3 вр. ал.1 от НК.

В настоящия случай съдът приема изводите на първоинстанционния съд, че съществуват известни противоречия в показанията на пострадалия Б.. Това съдът счита, че се дължи на особената ситуация, при която е извършено деянието, а именно по отношение на близък роднина – баща. Житейски оправдано е в показанията на бащата да са налице разминавания при двата му разпита, проведени на досъдебното производство, предвид факта, че са извършени един след друг и е житейски логично бащата да е разколебан дали да свидетелства срещу своя син и в какви граници. По делото, обаче, са налице други доказателства, които позволяват да се направи обосновано преедположение, че е извършено деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност обвиняемият, съдържащи се в показанията на разпитаните полицейски служители. В тях се посочва, че пострадалият е бил в особено емоционално състояние, разтревожен и изплашен, след пристигането на полицейските служители непосредствено след подаване на сигнала до 112 от пострадалия Б.. Освен това в показанията на майката на обвиняемия се съдържат данни, че същият е особено агресивен след употреба на наркотични вещества, под въздействието на които е склонен към агресия както към нея, така и към своя баща и към децата си, с които живее в едно домакинство.

Фактът, че бащата е подал няколко сигнала в рамките на един ден показва, че поведението на обвиняемия спрямо него градира, което завишава личната му обществена опасност. Сред кориците на делото се съдържат и данни, че е налице реална опасност и за живота и здравето на децата на обвиняемия, доколкото има данни за посегателство и към тях от обвиняемия след употреба на наркотични вещества. Сред писмените доказателства са налице оценки на риска, които отчитат висок риск от извършване на домашно насилие спрямо пострдалото лице.

Всички тези обстоятелства, взети поотделно и в своята съвкупност, водят до извод за наличие на висока степен на обществена опасност на дееца, който след употреба на наркотични вещества е склонен към агресия, която при 3 вземане на МНО, различна от „Задържане под стража“ да доведе до по-тежки последици.

При положение, че на властите са известни данни за системно насилие и преследване в условията на близки отношения, задължение на компетентния орган (в случая прокуратурата) е да оцени същите адекватно. В решение Y. и други срещу България, постановено на 22.03.2022 г. от ЕСПЧ по жалба №9077/18, §§98 -105, че такива обстоятелства налагат да се извърши конкретна и ефективна оценка на риска, като се предприемат разумне мерки, които са способни да предотвратят ескалация (извършване на ново престъпление), а в случаите на вече нарушена съдебна заповед – да се реагира изключително строго. да реагира особено строго при нарушена защитна заповед. Тази особена строгост намира отражение и в специалния закон – ЗЗДН, чл. 21, ал. 4, която е налагала още с констатираното нарушение през м. май 2025 г. на заповедта за незабавна защита, полицейският орган, констатирал нарушението, да задържа нарушителя и да уведоми незабавно органите на прокуратурата.

Изхождайки от това позитивно задължение и стандарт за адекватна оценка на подобни посегателства, съотнесени към обстоятелствата, които следва да бъдат преценени съгласно чл. 57 НПК, съдът прие, че всяка от полеките мерки за неотклонение, които не ограничават свободното придвиждавен на обвиняемия З. С., са неподходящи. Това така, защото те изискват доброволно съобразяване и спазване на определени забрани и способност за самоконтрол.

Съдът отчита и лошите характеристични данни, наличието на предходни осъждания, които обосновават наличието на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Всички тези фактически данни позволяват изграждане на обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към извършване на процесното деяние, както и че е налице опасност да извърши престъпление – предпоставки, задължително необходими за вземане на мярка за неотклонение.

Ето защо съдът счита, че целите, визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ първоинстанционното определение следва да бъде отменено, като бъде постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия З. С..

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №19/13.02.2026г., постановено по ЧНД №41/2026 г. по описа на РС-Никопол, с което е взета на основание чл.61 от НПК мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 600 евро спрямо З.

Б. С. с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство № 1161/2026 г. по описа на РП – Плевен, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

4

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ спрямо З. Б. С. с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство № 1161/2026 г. по описа на РП – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и подлежи на незабавно изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5