Решение № 519 от 26.07.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Горна Оряховица, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова

Гражданско дело № 20224120100650 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС (иск за ревандикация на недвижим имот), както и иск с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК.

Ищцата Д. К. Р. с ЕГН **********, действаща чрез пълномощник – адв. Р. И. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 23.06.1978г. Заявява, че по време на брака си страните придобили възмездно недвижим имот, находящ се в гр. ***, обл. ***, ул. ***. Сочи, че след земетресението през 1986 г. с епицентър в гр. *** и разместването на земните пластове имотът става на практика неизползваем, тъй като под него се образува свлачище, а това е причината имотът да бъде отчужден от общината. Посочва, че със Заповед № 581/25.03.1991г. на Общински народен съвет гр. ***, след влязла в сила заповед на председателя на ИК при ОНС-Стражица, като обезщетение на основание чл.100 ЗТСУ, на страните е предоставен недвижим имот, находящ се в гр. ***, обл. ***, ул. ***, а именно: къща, построена върху общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот XVII-485 в квартал 81 по плана на гр. ***, състояща се от сутеренен етаж, в който са разположени три изби със светла площ 31.51 кв. м. и противорадиционно укритие със светла площ 10.24 кв.м., първи етаж, в който са разположени две стаи, столова, кухня, баня, тоалетна, коридор, антре и тераса със застроена площ 73.50 кв.м., ведно с правото на строеж върху дворното място и подобренията в него, при граници на имота: улица, УПИ II-483, УПИ V-1059, УПИ XVI-1315 и УПИ XVIII-485 в кв. 81.

Сочи, че с Решение от 30.06.1996 г. по гр. д. № 526/1995 г. на ГОРС бракът между ищцата 1 и ответника бил прекратен с развод, като ползването на втория етаж от семейното жилище процесният имот, било предоставено на ищцата, тъй като на нея било предоставено упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца.

Пояснява, че ищцата е ползвала етажа от къщата, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и тоалетна, и е живяла в имота преди развода и няколко години след развода, а впоследствие тя заминала в чужбина, за да работи, с цел изкарване на средства за отглеждане на децата.

Независимо от това, ищцата посещавала имота, когато се прибирала в България, заплащала дължимите данъци и такса битови отпадъци за имота, вкл. първоначално заплащала дължимия данък за целия имот, вместо само за нейната 1/2 идеална част.

Твърди, че на 29.03.2021г. ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 183, том I, peг. № 568, дело № 163/2021г., вписан в Служба по вписванията с дв. вх. № 1101/29.03.2021г., по реда на чл.587,ал.1 от ГПК, и бил признат за собственик на процесния имот.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.19 СК (1985 г.), както и действащата към настоящия момент разпоредба на чл.21 СК, които са идентични, вещните права, придобити по време на брака в резултат от съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Твърди, че процесният имот е придобит по време на брака, тъй като друг имот е бил отчужден, а в трайната практика на ВС и ВКС се приема, че заповедта по чл.100 ЗТСУ (отм.) във вр. чл.103,ал.1 от ЗТСУ (отм.) има вещно-прехвърлително действие, а по-късно издаденият нотариален акт има само установително действие; без значение е на чие име е издадена тази заповед, релевантен е моментът на издаването й, тъй като в този момент се придобиват и вещните права - в настоящия случай по време на брака между страните. Заявява, че в настоящия случай са били налице предпоставките на разпоредбата, поради което и имотът е станал съсобственост между съпрузите. Твърди, че макар да не фигурира в издадената заповед, ищцата е станала съсобственик на имота, като е придобила 1/2 (една втора) идеална част от недвижимия имот. Посочва, че тази съсобственост между ищцата и ответника се е прекратила с прекратяване на брака им поради развод; така от бездялова съсобственост тя е преминала в дялова, обикновена съсобственост, като всеки от бившите съпрузи е придобил по 1/2 (една втора) идеална част от процесния имот.

Твърди, че ответникът владее целия имот, без да има годно правно основание за това.

Сочи, че констативният нотариален акт, макар да е официален свидетелстващ документ, не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като нотариусът в този случай е решаващ орган, който преценява представените пред него доказателства. Поради това счита, че на основание чл.537,ал.2 от ГПК следва да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 183, том 1, peг. № 568, дело № 163/2021г., с който за собственик на процесния имот е признат Д. М. Т., въз основа на представената заповед.

Моли съда, да постанови решение, с което : 1/ Да признае за установено по отношение на ответника Д. М. Т., че Д. К. Р. е собственик на 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. ***, а именно: КЪЩА, построена върху общинска земя, 2 представляваща урегулиран поземлен имот XVII-485 в квартал 81 по плана на гр. ***, състояща се от сутеренен етаж, в който са разположени три изби със светла площ 31.51 кв. м. и противорадиционно укритие със светла площ 10.24 кв. м., първи етаж, в който са разположени две стаи, столова, кухня, баня, тоалетна, коридор, антре и тераса със застроена площ 73.50 кв.м., ведно с правото на строеж върху дворното място и подобренията в него, при граници на имота: улица, УПИ II-483, УПИ V- 1059, УПИ XVI-1315 и УПИ XVIII-485 в кв. 81, както и да осъди ответника Д. М. Т. да предаде владението 1/2 (една втора) идеална част от описания по-горе недвижим имот на ищцата.; 2/ Да отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот № 183, том I, peг. № 568, дело № 163/2021 г., издаден в полза на ответника. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата всички разноски, извършени от нея в настоящото исково производство.

В съдебно заседание, ищцата, лично и чрез пълномощника си – адв. Й. М. от ВТАК, поддържа предявените искове. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи исковете и да й присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Д. М. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес : град ***, ул. *** уведомен по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба. По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от адв. Б. М. от ВТАК, назначена за особен представител на ответника на основание чл.47,ал.6 от ГПК. Особеният представител счита предявените искове за допустими, но за неоснователни. Заявява, че за да бъде уважен искът по чл.108 от ЗС, е необходимо ищцата при условията на пълно и главно доказване да установи, че е собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот на заявеното в исковата молба придобивно основание, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху целия имот, без да има правно основание за това. Твърди, че в конкретния случай ответникът Д. Т. владее имота въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 183, том I, рег. № 568, дело № 163/2021г. по описа на нотариус И. М. с рег. № 284 в НК, район на действие ГОРС, издаден въз основа на Заповед № 581/25.03.1991г. на ОбНС - Стражица, в която само той е посочен като обезщетено лице.

Това навежда особения представител на мисълта, че изключителен собственик на процесния недвижим имот е бил единствено и само ответникът. Заявява, че не става съпружеска имуществена общност полученият в обезщетение обект срещу отчужден имот индивидуална собственост на един от съпрузите, тъй като липсва принос от другия съпруг.

На следващо място, посочва, че при отчуждаване на недвижимия имот със съответния административен акт се сменя субектът на даденото вещно право, като тук няма правоприемство или обикновено прехвърляне на правото на собственост (арг. от Решение № 16/09.03.2016 по дело № 6670/2014 на ВКС). От друга страна, сочи, че правоимащото лице, което се обезщетява, може да поиска съответният обект да се даде направо на определен от него член на семейството му или на друга роднина по права линия до първа степен. Заявява, че в случая, след като със заповедта е признат за собственик единствено Д. М. Т., то дори и недвижимият имот, който е бил отчужден да е бил собственост и на двамата съпрузи, следва да се приеме, че ищцата е дала съгласието си като собственик да бъде признат ответникът.

3

Оспорва твърденията на ищцата, че по време на брака си страните са придобили възмездно недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. ***, заради който след земетресението са обезщетени с процесния имот. Оспорва твърдението на ищцата, че процесният имот бил семейното жилище на страните, вторият етаж от което бил предоставен за ползване на ищцата при развода. Заявява, че съгласно приложеното решение семейното жилище се е намирало в гр. ***, ул. ***, което по описание не отговаря на процесния недвижим имот.

Алтернативно твърди, че процесният недвижим имот е придобит от ответника на основание давностно владение в продължение на повече от десет години до 2021г., съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 от ЗС. Счита като доказателство за собственическото намерение на ответника и констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот № 183, том I, рег. № 568, дело № 163/2021, с който същият се е сдобил. Твърди, че ответникът е придобил имота на основание добросъвестно давностно владение, като достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, в случая правното основание - Заповед № 581/25.03.1991г. на ОбНС гр. ***, с която ответникът е признат за собственик на процесния имот.

В съдебно заседание, ответникът не се явява. Особеният представител – адв. Б.М. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Оспорва исковете и моли съда да отхвърли същите като неоснователни и недоказани. Излага съображения.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ищцата Д. /Д./ К. Р. и ответникът Д. М.

Т. са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 25.06.1978г. в гр. ***, който е прекратен с развод по реда на чл.99,ал.1 от СК /отм./ с Решение от 30.03.1996г. по гр. дело № 526/1995г. по описа на ГОРС, удостоверено и с приложения по делото препис от цитираното решение, както и с препис-извлечение от акт за граждански брак № 23/25.06.1978г., съставен в гр. ***. Страните не спорят и досежно фактите, че с горепосоченото съдебно решение съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо родените от брака три деца М., Т. и Й. на майката Д. К. Т.а, както и е предоставил на същата ползването на семейното жилище в гр. ***, ул. “***” № 18, представляващо двуетажна къща, както е определено със спогодба, а именно: Д. К. Т.а ще ползва втория етаж от жилищната сграда, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и тоалетна, а Д. М. Т. ще ползва първия етаж от жилищната сграда, състоящ се от две стаи, кухня и маза, тоалетна в двора, както и банята на втория етаж.

Страните не оспорват фактите, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 183, том 1, рег. № 568, дело № 163/2021г. по описа на нотариус И. М. с рег. № 284, с район на действие ГОРС, приложен по делото, ответникът Д. М. Т. с ЕГН ********** е признат за собственик на основание чл.587,ал.1 от ГПК на следния недвижим имот, намиращ се в гр.

***, обл. ***, ул. ***, а именно: къща, построена върху общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот XVII-485 в квартал 81 по плана на гр. ***, състояща се от 4 сутеренен етаж, в който са разположени три изби със светла площ 31.51 кв. м. и противорадиционно укритие със светла площ 10.24 кв.м.; първи етаж, в който са разположени две стаи, столова, кухня, баня, тоалетна, коридор, антре и тераса със застроена площ 73.50 кв.м., ведно с правото на строеж върху дворното място и подобренията в него, при граници на имота: улица, УПИ II-483, УПИ V-1059, УПИ XVI-1315 и УПИ XVIII-485 в кв. 81,.