Решение № 809 от 28.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 809 гр. Варна , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100500788 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Н. В. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител адв. Г. Т. от АК-Варна, срещу Решение № 260502/17.02.2021 год., постановено по гр. дело № 8842/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника Р.В. против Технически университет – Варна, с адрес гр. Варна, ул. Студентска № 1 иск по чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 237/29.05.2020 год. на Ректора на Техническия университет – Варна.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, както и че е необосновано, тъй като изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото докзателства. Неправилно не е зачетено влязлото в сила решение на РС-Варна по гр. дело № 18698/2018 год., с което е било отменено предходно уволнение на ищеца, извършено при същите факти и на същото основание. От мотивите на първоинстанционното решение не става ясно, уволнението на ищеца, извършено със заповедта № 237/29.05.2020 на ректора на ТУ–Варна, дисциплинарно ли е или не. При положение, че уволнението е дисциплинарно (както вероятно е приел районният съд, обсъждайки фактическия състав на чл. 195 КТ относно реквизитите на заповедта за уволнение), то тогава сроковете за налагането на наказанието „Уволнение“ са изтекли и уволнението е незаконно и на това основание. Наред с това в случай, че със Заповедта № 237/29.05.2020 на ректора на ТУ-Варна на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, то съгласно принципа „non bis in idem“, приложим и в трудовото право в хипотезите на ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника/служителя, уволнението е незаконно, тъй като ищецът вече е бил уволнен за същото, респ. на същите основания и уволнението му е признато за незаконно с влязлото в сила решение по гр. дело № 18698/2018 год. на РС-Варна.

Твърди се също, че съдът не е дал отговор и на друг съществен спорен въпрос по делото – кое трудово правоотношение на ищеца е прекратено със Заповедта № 237/29.05.2020 на ректора на ТУ-Варна и изобщо съществува ли такова трудово правоотношение между ищеца и ответното 1 висше учебно заведение. Жалбоподателят счита, че по делото няма доказателства, от които да се установи между страните да е сключван трудов договор в предвидената в чл. 62 КТ писмена форма за длъжността „професор“, поради което и липсва трудово правоотношение между ищеца и ответното учебно заведение за посочената длъжност, което да бъде прекратявано.

Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор насрещната страна – ТУ-Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуални представители, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В исковата си молба ищецът Р. Н. В. от гр. Варна навежда следните твърдения: Със Заповед № 237/29.05.2020 год., съгласно т. 1 от заповедта, ректорът на ответното висше учебно заведение Технически университет Варна е прекратил трудовото правоотношение на ищеца за длъжността „Професор“ по професионално направление 5.2 – електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „електроизмервателна техника“ към катедра ТИЕ при ЕФ на ТУ-Варна, считано от 01.06.2020 год. Прекратяването на трудовото правотоношение било мотивирано с доказано плагиатство. Ищецът счита, че прекратяването на трудовото правоотношение за длъжността „професор“ по т. 1 от заповедта е незаконно, тъй като ищецът вече веднъж е бил уволняван на това основание и от същата длъжност със Заповед № ЛС- 413/14.11.2018 год. и уволнението му е било признато за незаконно с влязло в сила решение по гр. дело № 18698/2018 год. на РС-Варна, а законът не допуска уволнение на същото основание втори път. Според ищеца налице е сила на пресъдено нещо, принципът „non bis in idem“ е приложим и в трудовото право.

Твърди, че в случая не са се осъществили никакви нови факти, които да променят фактическата обстановка и които евентуално да дадат право на ректора на ТУ-Варна да го уволни втори път на същото основание. Навежда, че относно описаното в заповедта „доказано плагиатство“, не обуславя трудовите му права, тъй като към деня на уволнението му по отменената от съда предходна заповед, той не е полагал труд по трудов договор за длъжността „професор“. По действащия трудов договор бил ректор на ТУ-Варна, на която длъжност бил избран от общото събрание на университета и от която бил отстранен без никаква заповед. Към момента на избора му за ректор бил хабилитирано лице – доцент.

В съответствие с наведените твърдения е отправено искане за признаване на незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № Заповед № 237/29.05.2020 год., съгласно т. 1 от заповедта, на ректора на ТУ-Варна, с която е прекратено трудовото му правоотношение за длъжността „Професор“ в ТУ – Варна.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът ТУ-Варна, чрез процесуален представител, оспорва иска, счита, че е неоснователен.

Не оспорва следните обстоятелства: 1) Че с т. 1 от Заповед № 237/29.05.2020 г. на ректора на ТУ-Варна било прекратено трудовото правоотношение на и щ е ц а Р о с е н Н и ко л о в В. за академичната длъжност „Професор“ в ТУ-Варна по посоченото професионално направление, считано от 01.06.2020 г. на основание чл.35, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ЗРАСРБ, поради доказано плагиатство; 2) Че ищецът е бил уволняван от тази длъжност на същото основание с предходна Заповед № ЛС-413 /14.11.2018 г. на ВРИД ректор на ТУ-Варна към онзи момент, което уволнение с влязло в сила решение по гр. дело № 18698/2018 год. на РС-Варна е било признато от съда за незаконно и заповедта за уволнението е отменена.

2

Твърди, че уволнението на ищеца е законно, като излага следното: Трудовото правоотношение за академичната длъжност „Професор“ между ищеца Росен В. и ТУ-Варна, не е възникнало по силата на трудов договор, а въз основа на конкурс и избор – с решение на Факултетния съвет на ТУ – Варна за избора на Р. В. за „Професор“ по предложение на научното жури, при участието му в конкурса за заемане на длъжността, обективирано в Протокол № 12/19.04.2016 г. от заседание то на Факултетския съвет на ТУ- Варна, което е било утвърдено от ректора на ТУ, съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗВО и съществува независимо дали спечелилият конкурса заема или не административно – ръководна изборна длъжност. Навежда, че сключването на трудов договор за заемане на академична длъжност има формален характер, тъй като с избора на лицето за професор или доцент и съобразно правилниците на ТУ Варна, всички основни параметри на трудовия договор са нормативно определени, както е и в настоящият случай, в т. ч.: задълженията за академичната длъжност „Професор“ в ТУ-Варна са определени в длъжностна характеристика; в наредба за учебната му заетост като професор-преподавател; в индивидуален учебен план за годишната му академична заетост; отчети за учебната му дейност; множество заповеди на Ректора на ТУ Варна за изплащане на възнаграждение на Р.В. в качеството му на професор за участие в научни журита по процедури за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности както и за изплащане на възнаграждение за ръководство на докторанти; вътрешните правила за организация на работната заплата в ТУ Варна регламентират трудовото му възнаграждение като „Професор“ – преподавател на бакалаври и магистри, като научен ръководител на докторанти, като участник в научни журита и пр. Според чл.11 , ал. 1 съгласно Приложение 2 от същите възнаграждението на научно-преподавателския състав за длъжност професор е определена като основна заплата в размер според броя защитилите докторантура ръководени от него лица. Твърди, че в резултат на недобросъвестното поведение Р. В., нарушавайки разпоредбата на чл. 54, ал. 4 , изр. 2 ЗВО в качеството си на ректор, не е изпълнил задължението си да сключи трудов договор с избрания за „Професор“ от ФС – Р.В. (т. е., със себе си) в едномесечен срок и е допуснал упражняване на права и задължения по академична длъжност без сключен трудов договор, като от друга страна в качеството си на професор мълчаливо се е съгласил и е работил като такъв и е получавал възнаграждение за това без сключен трудов договор. От тази негова недобросъвестност и допуснати нарушения на нормативни документи и правилници ищецът се домогвал да черпи права с твърдението, че няма трудово правоотношение за длъжността „Професор“ в ответното висше учебно заведение. Твърди се още, че към момента на предходното уволнение Р. В. е полагал труд като професор по възникнало по закон трудово правоотношение, което не е било обективирано в трудов договор по негова вина. Оспорват се и твърденията на ищеца, че не са настъпили нови факти и обстоятелства, които да дадат на настоящия ректор на ТУ-Варна основание да го уволни втори път на същото основание. Твърди се, че така нареченото „първо“ уволнение, видно от съдържанието на уволнителната Заповед № ЛС 413/14.11.2018 г. , е било формулирано като прекратяване на трудово правоотношение за длъжността „професор“ без да засяга трудовото правоотношение на ищеца като ректор, тъй като към момента на издаване на заповедта Заповед № ЛС - 413/14.11.2018 г. от ВРИД ректор на ТУВарна, ищецът Р. В. е бил отстранен от изпълнение на правомощията му като ректор със Заповед № РД09-3271/13.11.2018 г. на Министъра на образованието и науката, с която е бил назначен временно изпълняващ длъжността Ректор на ТУ-Варна, поради установено плагиатство от действащия ректор. Трудовото правоотношение на Р. В. за длъжността ректор на ТУ-Варна било прекратено с избора на нов ректор на ТУ-Варна от ОС, проведено на 23.03.2019 г. Отделно от това мандатът на Р.В. като ректор е изтекъл на 30.06.2019 г., като междувременно на проведено общо събрание на ТУ-Варна на 26.06.2019 г. отново е избран нов ректор, който е действащ и понастоящем. На 27.05.2020 г. със заявление Вх. № 2086/27.05.2020 г. до ректора на ТУ-Варна ищецът поискал да бъде възстановен и да заеме мястото си на „професор“, тъй като никой не му бил отнел това звание, респ., тази длъжност. Тази негова претенция се основавала на чл. 18 от Правилника за устройство и дейността на ТУ Варна, според който за него в катедрата се запазвала длъжността, за която е хабилитиран, т. е. за професор. С това си действие ищецът на практика потвърждава съществуването на трудово правоотношение между него и ответното висше учебно заведение за академичната длъжност професор.

По тези съображения, счита, че предявеният иск е неоснователен и настоява за отхвърлянето му.

В съдебно заседание ищецът , чрез процесуален представител, поддържа предявения иск и 3 настоява да бъде уважен.

В съдебно заседание о тветникът, чрез процесуален представител, оспорва иска, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от допълнително споразумение № ЛС-727/30.06.2015 год. към трудов договор, сключено въз основа на Решение на ОС на ТУ-Варна по протокол №1/29.06.2015 год. (с което решение Р. Н. В. е избран за ректор на университета) ищецът Р.В. е назначен на длъжността „ректор“ на ТУ-Варна.