Решение № 1068 от 24.09.2019, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 358/2019
- Вид
- Решение № 1068
- Подписан
- 24.09.2019
- Състав
- АННА ДИМИТРОВА ДЪБОВА, СВЕТЛАНА ИВАНОВА ИЗЕВА, РАДОСТИНА АНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 или ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 или ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 или ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 или ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 или ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 22 · Семеен кодекс
- чл. 23 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 29 · Семеен кодекс
- чл. 29, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ №1068 гр. Пловдив, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Дъбова възз. гр. д. № 358/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
Решение № 547/28.12.2018 г., постановено по гр.д. № 844/2016 г. по описа на Районен съд – Асеновград, II граждански състав, са отхвърлени предявените от С.Б.С. против Л.М. М. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл. 23, ал. 1 СК за приемане за установено, че ищецът е единствен собственик на следните недвижими имоти, придобити по време на брака между страните: 1. СОС с ИД № ***, последно изменение със Заповед – няма издадена заповед за изменение в КК и КР, адрес на имота: гр. ****, обект 2, който СОС се намира в сграда № 2, разположена в ПИ с ИД № ***, предназначение на СОС за търговска дейност, брой нива – едно, посочена в документа площ 64, 24 кв.м., прилежащи части, избено помещение № 17, състоящо се от 6.69 кв.м. и 6.195% ид.ч. от общите части на сградата; 2. СОС с ИД № *** по КК и КР на гр. ****, одобрен със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК, гр. ****, последно изменение със Заповед – няма издадена заповед за изменение на КК и КР, адрес на имота: гр. ****, който СОС се намира в сграда № 10 в ПИ с ИД № ***, с предназначение на СОС жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, посочена в документа площ 97. 50 кв.м., прилежащи части: изба № 3, таван № 3, 10.49 % ид.ч. от общите части на сградата; 3. на 28 973/112 410 ид.ч. от имот: СОС с ИД № *** по КК и КР на гр. *****, одобрен със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК гр.****, последно изменение със Заповед КД-14-16-591/25.11.2009г. на Началника на СГКК гр.****, с адрес на имота: гр. ****, който СОС се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с ИД № ***, предназначение на СОС – за търговска дейност, брой нива на обекта едно, с площ 54.85 кв.м., прилежащи части 1.753% ид.ч. от общите части на сградата; 4. на 14 684/56 970 ид.ч. от имот СОС с ИД № *** по КК и КР на гр.****, одобрен със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК гр.****, последно изменение със Заповед КД-14-16-591/25.11.2009 г. на Началника на СГКК гр.****, адрес на имота: гр. ****, който СОС се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с ИД № ***, предназначение на СОС – за търговска дейност, брой нива на обекта – едно, посочена в документа площ 27.80 кв.м., прилежащи части 0.888% ид.ч. от общите части на сградата.
С първоинстанционното решение е отхвърлен и предявения при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, иск да се приеме за установено на основание чл. 23, ал. 1 СК, че е индивидуален собственик на 11 000/36 000 ид.ч. от имота, посочен в пункт 2, както и исковете за приемане за установено на основание чл.
29, ал. 1 СК, че ищецът е собственик на 9/10 ид.ч. от имуществото, придобито в режим на СИО, поради значително по-голям принос в придобиването му, а именно: от описаните имоти, респективно ид.части от същите, съгласно изложените: 25 000/36 000 ид.ч. от имота по п. 2 – в случай, че съда не уважи претенцията му, че е собственик на целия имот; 83 437/112 410 ид.ч. от имот описан в п. 3; 42 286/56 970 ид.ч. от имота, описан в п .4; 2 641 ид.ч. от 66 % ПИ с ИД № *** описан в п. 5, имота описан в п. 6 по молбата и имотите описани в п. 7 по молбата, както и искът за установяване, че ищецът има по-голям дял, а именно 9/10 ид.ч. от цялото имущество, описано в молбата, за което съдът не е приел, че е негова индивидуална собственост в същото съотношение.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца С. Б.С. с твърдения, че последното е постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуални закон и при липса на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота всички представени по делото писмени доказателства, доказващи основателността на предявените искове. При постановяване на решението не са обсъдени и съпоставени гласните доказателствени средства, събрани чрез показанията на разпитаните в производството свидетели. Сочи се, че съдът е цитирал практика на Върховния касационен съд избирателно и единствено в интерес на насрещаната страна, без да съобрази постановките на Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, имащо задължителен характер. Счита, че съдът е следвало да остави исковата молба без движение с указания за посочване и на движимите вещи от имуществото, представляващо СИО, след като било необходимо и неговото посочване. Намира за неправилен извода на съда, че всички средства от трудова дейност, вложени в недвижимо имущество, обуславят възникване на СИО по отношение на това имущество. Доходите на ищеца, придобити в А., представлявали лични средства, придобити при липсата на принос от страна на неговата бивша съпруга. Посочва, че съгласно разпоредбите на новия Семеен кодекс спестяванията на съпрузите са тяхна лична собственост. Обезщетението, получено от ищеца при пенсионирането му също било лична собственост, като част от него - в размер от 11 000 лв., била вложена при закупуване на имота, посочен в т. 2 от исковата молба. Сочи се, че липсата на общо домакинство в периода от 01.02.2004 г. до 23.12.2013 г., в който ищецът е бил в А., изключва приноса, изразяващ се в поддържане на домакинството, а под грижи за отглеждане на децата законодателят има предвид единствено непълнолетните деца, но не и навършилите пълнолетие. Първоинстанционният съд не е възприел и грижите, които ищецът е полагал за децата – както в грижата за последните, така и за тяхната издръжка, в който смисъл били показанията на свидетелите Г., Р. и Ф. Неправилно съдът не е възприел извънсъдебното признание на ответната страна в подписната от нея декларация, че вложените средства в закупуването на апартамента по т. 2 са лични на нейния съпруг. По иска с правно основание чл. 29 СК следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че кредитите били изплащани със средства на ищеца С., доколкото бракът не представлявал средство за неоснователно обогатяване на другия съпруг. По изложените съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
В законоустановения за това срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Л.М.С. с доводи за нейната неоснователност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани страни против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допшустими.
По силата на правната норма, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно само относно валидността и допустимостта на решението, а относно неговата правилност е ограничен до посочените в жалбата основания - т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т.нар. „ограничен въззив”).
Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни съображения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или е постановил решението си в нарушение на материалния закон.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл. 23, ал. 1 СК за приемане за установено, че ищецът е единствен собственик на следните недвижими имоти, придобити по време на брака между страните: 1. СОС с ИД № ***, последно изменение със Заповед – няма издадена заповед за изменение в КК и КР, адрес на имота: гр. ****, който СОС се намира в сграда № 2, разположена в ПИ с ИД №
***, предназначение на СОС за търговска дейност, брой нива – едно, посочена в документа площ 64, 24 кв.м., прилежащи части, избено помещение № 17, състоящо се от 6.69 кв.м. и 6.195% ид.ч. от общите части на сградата; 2. СОС с ИД № *** по КК и КР на гр. ****, одобрен със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК, гр. ****, последно изменение със Заповед – няма издадена заповед за изменение на КК и КР, адрес на имота: гр. ****, който СОС се намира в сграда № 10 в ПИ с ИД № ***, с предназначение на СОС жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, посочена в документа площ 97. 50 кв.м., прилежащи части: изба № 3, таван № 3, 10.49 % ид.ч. от общите части на сградата; 3. на 28 973/112 410 ид.ч. от имот: СОС с ИД № *** по КК и КР на гр. ****, одобрен със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК гр.****, последно изменение със Заповед КД-14-16-591/25.11.2009г. на Началника на СГКК гр.****, с адрес на имота: гр. ****, който СОС се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с ИД № ***, предназначение на СОС – за търговска дейност, брой нива на обекта едно, с площ 54.85 кв.м., прилежащи части 1.753% ид.ч. от общите части на сградата; 4. на
14 684/56 970 ид.ч. от имот СОС с ИД
№ *** по КК и КР на гр.****, одобрен със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК гр.*****, последно изменение със Заповед КД-14-16-591/25.11.2009 г. на Началника на СГКК гр.****, адрес на имота: гр. *****, който СОС се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с ИД № ***, предназначение на СОС – за търговска дейност, брой нива на обекта – едно, посочена в документа площ 27.80 кв.м., прилежащи части 0.888% ид.ч. от общите части на сградата
При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, да се приеме за установено на основание чл. 23, ал. 1 СК, че е индивидуален собственик на 11 000/36 000 ид.ч. от имота, посочен в пункт 2, и ако съдът приеме, че частта в цената на имота, която представлява тегления кредит от ДСК, а именно 25 000 лева, спрямо цялата стойност на имота от 36 000 лева за възникнала СИО.
При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли главните искове по чл. 23, ал. 1 СК, да се приеме за установено на основание чл. 29, ал. 1 СК, че собственик на 9/10 ид.ч. от имуществото, придобито в режим на СИО, поради значително по-голям принос в придобиването му, а именно: от описаните имоти, респективно ид.части от същите, съгласно изложените: 25 000/36 000 ид.ч. от имота по п. 2 – в случай, че съда не уважи претенцията му, че е собственик на целия имот; 83 437/112 410 ид.ч. от имот описан в п. 3; 42 286/56 970 ид.ч. от имота, описан в п .4; 2 641 ид.ч. от 66 % ПИ с ИД № *** описан в п. 5, имота описан в п. 6 по молбата и имотите описани в п. 7 по молбата. В случай, че не се уважи изцяло или част от исковите претенции, отразени в петитума на молбата, относно имотите по п. 1 - 4 включително, предявява иска за установяване, че има по-голям дял, а именно 9/10 ид.ч. от цялото имущество, описано в молбата, за което съдът не е приел, че е негова индивидуална собственост в същото съотношение.
По главните искове с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за установяване на пълна трансформация на имущество, придобито по време на брака, в лично имуществото само на единия съпруг, съдът намира следното:
Страните са сключили граждански брак на 05.09.1982 г. – при действието на Семейния кодекс от 1968 г. и е прекратен на 29.01.2015 г. с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 5587/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив. За заварени бракове от новия СК се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност щом съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор, или не са избрали режим на разделност.
Разпечатката съдържа 27 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50b7666e-b191-406e-8cce-daf45baa89c1