Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 30 от 07.01.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1155/2025
Вид
Определение № 30
Подписан
07.01.2026
В сила
07.01.2026
Състав
Емилия Василева, Зорница Хайдукова, Анна Баева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. София, 07.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002901155 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Агро номер едно“ ООД, гр. Добрич в качеството си на процесуален субституент на „Земеделие БГ“ ЕООД /н./ чрез процесуален представител адвокат З. М. срещу решение № 18 от 17.01.2025 г. по в. т. дело № 279/2024 г. на Апелативен съд - Варна, I състав, с което е обезсилено решение № 124 от 21.12.2023 г. по т. дело № 201/2022 г. на Окръжен съд – Добрич и е прекратено производството по делото, образувано по предявените в обективно евентуално и кумулативно съединение установителни искове от „Агро номер едно“ ООД в качеството на процесуален субституент на „Земеделие БГ“ ЕООД срещу „Мими - кар 90“ ЕООД.

Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като въззивната жалба е подадена от лице без представителна власт, евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писменото изложение към касационната жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал.

2, предл. 2 ГПК поради неговата недопустимост, чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и 1 процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Позовава се и на очевидна неправилност на решението на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът сочи следните правни въпроси:

1. Имат ли право кредиторите на неплатежоспособния длъжник да заместват синдика в правомощията му по осъществяване на процесуални действия за защита на масата по несъстоятелността извън случаите на специалната легитимация по чл. 649 ТЗ? Имат ли кредиторите на неплатежоспособния длъжник правото да предявяват в качеството си на процесуални субституенти на длъжника искове за нищожност на сключена от длъжника разпоредителна сделка и обусловения от тях иск за установяване на собствеността на вещите на длъжника, прехвърлени с тази сделка? /т. 1.1 от изложението/

2. След откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника отпада ли процесуалната легитимация на кредитора в качеството му на процесуален субституент на длъжника по предявен от кредитора преди откриване на производството по несъстоятелност иск с правно основание чл.

134 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за продажба на земеделска техника, сключен от длъжника преди началната дата на неплатежоспособността, както и по обусловения от него иск по чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 124 ГПК за признаване, че длъжникът /вече в несъстоятелност/ е собственик на прехвърлената с договора за продажба земеделска техника? /т. 1.2. от изложението/

3. Изключва ли се с откриване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника интереса на кредитора да води тези искове, с оглед трансформирането на имуществото на длъжника в „маса по несъстоятелност“ и удовлетворяването на вземането на кредитора само в рамките на универсалното производство? /т. 1.3. от изложението/ 4. Ако бъде установено по иск, предявен от кредитора в качеството му на процесуален субституент на длъжника в несъстоятелност, по отношение на длъжника и на приобретателя наличието на основание по чл. 26 ЗЗД на 2 прехвърлителната сделка, сключена между тях, валидността на сделката ще бъде ли отречена и по отношение на останалите кредитори на длъжника? /т.

1.4. от изложението/

5. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по всички предявени искове и да изложи фактически и правни изводи по спорния предмет на делото? /т. 3 от изложението/ - противоречие с решение № 288/28.02.2020 г. по гр. д. № 134/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 348/28.10.2013 г. по гр. д.

№ 1363/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50168/09.12.2022 г. по т. д. № 1983/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50281/11.09.2023 г. по гр. д. № 766/2022 г. на ВКС, ГК, IV г. о., ППВС № 1/13.07.1953 г., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Касаторът поддържа, че първите три въпроса са решени в противоречие с практика на ВКС, обективирана в определение № 36/28.01.2022 г. по гр. д.

№ 2541/2021 г. на ВКС, II г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение от 21.04.2023 г. по в. гр. д. № 4244/2021 г. на СГС, определение № 99/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 830/2020 г. на ВКС, I г. о., определение № 5180/13.11.2024 г. по гр. д. № 4488/2023 г. на ВКС, I г. о., определение № 120/13.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1332/2020 г. на ВКС, II г. о., определение № 115/09.07.2020 г. по ч. гр. д. № 728/2020 г. на ВКС, II г. о.

Вторият въпрос /т. 1.2. от изложението/ е решен в противоречие с определение № 36/28.01.2022 г. по гр. д. № 2541/2021 г. на ВКС, II г. о., определение № 92/16.02.2017 г. по ч. т. д. № 2413/2016 г. на ВКС, I т. о.

Третият въпрос /т. 1.3. от изложението/ е решен в противоречие с определение № 267/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 139/2009 г. на ВКС, II т. о.

Вторият въпрос, посочен в т. 1.1. от изложението/ е решен в противоречие с определение № 374/10.08.2022 г. по ч. т. д. № 1239/2022 г. на ВКС, II т. о.

Четвъртият въпрос /т. 1.4. от изложението/ е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение 5/2020 г. от 30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът сочи следните правни въпроси в т. 1.5.2. от изложението:

3

1. След откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника отпада ли процесуалната легитимация на кредитора в качеството му на процесуален субституент на длъжника по предявен от кредитора преди откриване на производството по несъстоятелност иск с правно основание чл.

134 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за продажба на земеделска техника, сключен от длъжника преди началната дата на неплатежоспособността, както и по обусловения от него иск по чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 124 ГПК за признаване, че длъжникът /вече в несъстоятелност/ е собственик на прехвърлената с договора за продажба земеделска техника?

2. Искове, които са предявени от кредитор на длъжник по чл. 134 ЗЗД преди откриване на производството по несъстоятелност, допустими ли са и след откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, което е станало по време на процеса?

Допустим ли е иск по чл. 134 ЗЗД, предявен от кредитор на длъжник в производство по несъстоятелност?

Касаторът поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, доколкото е налице противоречие в практика на гражданските и търговските отделения на ВКС.

В т. 4 от изложението касаторът обосновава очевидна неправилност на въззивното решение с липсата на мотиви относно недопустимостта на предявения иск по чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 124 ГПК и липсата на правни и фактически съображения по него.

В т. 5 от изложението касаторът се позовава и на недопустимост на въззивното решение, като сочи и следния правен въпрос, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и в частност с решение № 435/13.04.1970 г. по гр. д. № 2662/1970 г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 41/01.02.2011 г. по ч. гр. д. № 357/2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 660/01.12.2020 г. по т. д. № 2812/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.: Въз основа на декларация, с която се потвърждават упълномощаване и извършени действия без представителна власт, може ли да възникне упълномощаване?

„Земеделие БГ“ ЕООД /н./ чрез синдика С. С. и процесуалния си представител адвокат З. М. не оспорва касационната жалба и счита, че решението на апелативния съд е недопустимо, тъй като въззивната жалба е 4 подадена от лице без представителна власт, предвид липсата на ново пълномощно, с което да бъде упълномощен адвокат Т. Г. като процесуален представител на ответното дружество. Поддържа становище, че решението евентуално е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.

Ответникът „Мими - кар 90“ ЕООД /ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адвокат Т. В. Г. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната недопустимост поради липса на правен интерес на касатора от обжалване на въззивното решение, тъй като същият в качеството си на кредитор в несъстоятелността не може да бъде процесуален субституент на обявения в несъстоятелност длъжник в производството по предявените искове. Излага евентуални доводи за липса на предпоставките по чл. 280,ал. 2 и ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в следния смисъл: решението е валидно и допустимо; една част от формулираните въпроси са неотносими, доколкото не са били предмет на разглеждане и не са обсъждани от въззивния съд; въпросите от т. 1.1. до т. 1.3. в изложението представляват един и същи въпрос, формулиран по различен начин, посочените определения по чл. 288 ГПК не представляват практика на ВКС, обуславяща основание по чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК; същите определения се отнасят до въззивни решения по искове за защита на абсолютно право /чл. 108 ЗС/, какъвто не е настоящият случай; по въпроса по т. 1.4 от изложението тълкувателните решения са неотносими; не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; въззивното решение не е очевидно неправилно. Ответникът релевира и евентуални доводи за правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна, участвала като ищец в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство, в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в 5 изложението към нея се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по обективно евентуално и кумулативно съединени установителни искове, предявени от „Агро номер едно“ ООД в качеството на процесуален субституент на „Земеделие БГ“ ЕООД срещу „Мими - кар 90“ ЕООД:

1/ иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег. № 5605 от 11.07.2019 г. на нотариус Александър Ганчев с рег. № 194 на НК, с който „Земеделие БГ“ ЕООД продава на „Мими - кар 90“ ЕООД зърнокомбайн, марка „JOHN DEERE 9640WTS“ с рег. № ТХ11041, рама № Z09640A075021, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „JOHN DEERE 620R“, рег. № ТХ11460 А, рама № Z0620RX026996, като привиден;

2/ в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 152 ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор за продажба на земеделска техника поради противоречието му със закона;

3/ в условията на кумулативност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на „Мими - кар 90“ ЕООД, че „Земеделие БГ“ ЕООД е собственик на горепосочения зърнокомбайн.