Решение № 328 от 16.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Въззивно гражданско дело № 20261800500430 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10 от 21.01.2026 г., постановено по гр. д. № 179/2025 г. по описа на Районен съд - Етрополе, са уважени предявените от ищцата Л. В. М. против „Медицински център 1 Етрополе“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и чл. 344, ал.

1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като уволнението, извършено със Заповед № 002/18.02.2025 г., издадена от управителя на „Медицински център 1 Етрополе“ ЕООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, е признато за незаконно и отменено, а ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „административен директор” и ответникът е осъден да й заплати обезщетение за оставянето без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца в размер на сумата от 10 366,09 евро.

В срока по чл. 259 от ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Медицински център 1 Етрополе“ ЕООД. Въззивникът оспорва решението като неправилно. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, неправилно е установил обстоятелствата по делото и погрешно приел, че ищцата се ползва от закрила от уволнение. Счита, че уволнението е извършено законосъобразно и към този момент ищцата не е била в отпуск по болест и не се ползва от закрила от уволнение. Поради изложените аргументи моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове.

1

Уведомена за въззивната жалба, ищцата в първоинстанционното производство Л. В. Митева, се е възползвала от възможността да подаде в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. Твърди, че от представените по делото доказателства се установява, че ищцата е била в отпуск по болест към момента на уволнението и се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Посочва, че работодателят е бил своевременно уведомен за издадения болничен лист. Счита, че в момента на връчване на заповедта за уволнение следва да е налице и закрилата от уволнение. С оглед изложеното моли въззивния съд да отхвърли жалбата и да потвърди решението на първата инстанция.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.

Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно материалния закон.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Районен съд – Етрополе е бил сезиран с искова молба от Л. В. М., с която против „Медицински център 1 Етрополе“ ЕООД са предявени обективно и кумулативно съединени искове, както следва:

1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнение, извършено със Заповед № 002/18.02.2025 г., издадена от управителя на „Медицински център 1 Етрополе“ ЕООД и неговата отмяна;

2/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „административен директор”;

3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, 2 през които ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение в общ размер от 10366,09 евро.

При условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове по чл.

222, ал. 1 от КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради прекратяване на трудовия договор при съкращаване на щата и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор.

За да постанови своето решение, районният съд е приел, че към момента на издаването на процесната заповед за уволнение ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност и се е ползвала от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Според районния съд за да е законосъобразно уволнението, работодателят е трябвало да разполага с предварителното разрешение от Инспекцията по труда. В случая такова разрешение не е представено и затова съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно и го е отменил със законните последици от това.

По съществото на спора и с оглед наведените доводи въззивният съд намира следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Съгласно посочената разпоредба, работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. между ищеца и ответника да е било налице валидно трудово правоотношение, по което ищецът е бил работник или служител, а ответникът работодател; 2. ответникът да е уволнил (прекратил трудовото правоотношение) ищеца; 3. уволнението да е незаконно.

Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 – при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата.

По делото е представен трудов договор от 01.08.2024 г., по силата на който ищцата е полагала труд при ответника „Медицински център 1 Етрополе“ ЕООД на длъжност „Административен директор“ с работно място в гр. Етрополе и основно трудово възнаграждение в размер на 3000 лева.

По делото е представена и заповед № 002/18.02.2025 г., с която е бил прекратен трудов договор с № 023/01.08.2024 г., сключен между страните по делото поради извършеното съкращаване на щатната длъжност. Видно от направеното в заповедта отбелязване ищцата е отказала да я получи на 04.03.2025 г. Това е удостоверено с подписите на двама свидетели в заповедта.

Ищцата не оспорва това обстоятелство, а и то се потвърждава от показанията на свидетеля Н. Г., която е присъствала на връчването и се е подписала като свидетел в самата заповед за уволнение.

3

Съгласно задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд обективирана в ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК и ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК, както и в редица постановени решения по чл. 290 от ГПК – Решение № 108 от 20.02.2024г. по гр.д. № 363/2023г., I ГО; Решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II ТО; Решение № 69/10.05.2022г. по гр.д. № 2530/2021г. на ВКС, III ГО; Решение № 98 от 14.07.2022г. по гр.д. № 2954/2021г., III ГО и др., въззивният съд е съд по същество на материалноправния спор; дейността му е решаваща, а не контролираща; длъжен е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като извърши своя самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, въз основа на която да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. В изпълнение на тези си правомощия настоящият съдебен състав следва да извърши самостоятелна преценка за наличието на твърдените в исковата молба основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение.

В процесната заповед основанието за прекратяване на трудовия договор е посочено като такова по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. В исковата молба ищцата е навела довод, че от заповедта за уволнение не става ясно на какво основание работодателят прекратява трудовия договор. В установената практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 от ГПК е прието, че когато уволненият работник е узнал правното основание за уволнение, извършено при условията на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, независимо, че работодателят не го е посочил в заповедта за уволнение, правото на защита на уволнения не е нарушено, тъй като предметът на спора е определен (така решение № 145 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).

В решение № 205 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 1244 от 2012 г. на IV г.о. на ВКС, както и в цитираното от районния съд решение № 52 от 08.07.2020 г. по гр. д. № 4013/2019 г. на III г.о. на ВКС, това е доразвито като е прието, че дори и работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание. Двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ не са взаимоизключващи се. Работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението.

Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания. В случая ищцата се е защитила срещу заповедта за уволнение като я е оспорила пред съда, оспорила е реалното съкращаване в щата, а в тежест на работодателя е да установи настъпването на основанието за прекратяване на трудовия договор.

В друго свое решение ВКС приема, че грешната правна квалификация на основанието за уволнение не опорочава заповедта за уволнение, тъй като 4 съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. В този смисъл за преценка на уволнителното основание релевантна е не дадената правна квалификация от работодателя, а изложените от него фактически обстоятелства, обосноваващи неговото решение с едностранно волеизявление да прекрати трудовото правоотношение (така решение № 99/05.04.2011 г. по гр. д. № 380/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

Съгласно мотивите на ТР № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК съкращаването на щата като основание за уволнение е налице винаги когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите.