Решение № 563 от 01.08.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Русе, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20224520200353 по описа за 2022 година , за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на СТ. ЗДР. Н. против Наказателно постановление № 211085-003312/10.12.2021 г., издадено от Началник група при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като в тази насока се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Административнонаказващият представител. орган, редовно призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е 1 получено от жалбоподатя на 11.02.2022 г., а жалбата е подадена на 18.02.2022 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 27.10.2021 г. свидетелят Ц. Т. Т. управлявал МПС – лек автомобил Ситроен ЦЗ с рег. номер Р6396ВК, негова собственост, на територията на гр. Русе, като от бул.

„Христо Ботев“ се включил в движението по бул. „Васил Левски“, посока ул.

„Стрешер планина“, движейки се в дясната лента.

По същото време жалбоподателят СТ. ЗДР. Н., управлявайки МПС - лек автомобил Ленд Ровер Фриландер 2 с рег. № ЕН1360КС, негова собственост, предприел маневра за излизане от паркинг на крайпътен имот по бул. „Васил Левски“.

Жалбоподателят Н. не пропуснал движещия се в дясната лента на бул. „Васил Левски“ водач – свидетелят Ц.Т., приемайки, че последният ще намали скоростта си и ще го пропусне. Вследствие от това около 17:05 часа настъпило ПТП, като жалбоподателят Н. блъснал странично управляваното от свидетеля Т. МПС.

На място бил изпратен свидетелят С.И. – младши инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. След като извършил оглед на местопроизшествието и снел обяснения от двамата водачи, свидетелят И. приел, че с поведението си, изразило се в непропускане на движещия се с предимство свидетел Ц.Т., жалбоподателят е осъществил нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. В тази насока свидетелят И. съставил АУАН № 21-1085-003312/27.10.2021 г., който бил подписан от жалбоподателя с отбелязване, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН последният подал възражение, в което изложил гледната си точка за случилото се, а именно, че ПТП-то настъпило поради несъобразена скорост от страна на другия участник – свидетелят Т..

Непосредствено след съставяне на АУАН-а, служител на ОД на МВР-Русе, съставил и Протокол за ПТП № 1783032, в който отбелязал като причината за настъпване на ПТП-то отнемане на предимството на управляваното от свидетеля Т.

МПС от страна на управляваното от жалбоподателя МПС. Така съставения протокол бил подписан от жалбоподателя и свидетеля Т..

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за 2 осъщественото нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 21-1085-003312/27.10.2021 г., Наказателно постановление № 21-1085-003312/10.12.2021 г., писмо от Община – гр. Русе, ведно с приложените към него схеми, възражение, справка от извършена проверка по възражение, докладна записка, Протокол за ПТП ведно с приложените към него снимки, справка за нарушител/водач, гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля С.И. и веществени доказатества – оптичен носител, приобщен чрез извършване на оглед по реда на чл. 285 от НПК на намиращия се на него видеозапис.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – младши инспектор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – началник на група при Сектор на „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Съдът не споделя изложеното от жалбоподателя, че при съставяне на АУАН-а било допуснато нарушение на процесуалните правила, доколкото същият бил съставен в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Процесният АУАН е съставен съобразно 3 разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, а именно в присъствието на свидетеля Т., който е присъствал при извършване на нарушението.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

На следващо място съдът приема, че жалбоподателят С.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че свидетелят Т. с управлявания от него се е движил по в дясната лента по бул. „Васил Левски“, посока ул. „Стрешер планина“, когато жалбоподателят Н. с управляваното от него МПС е предприел маневра за излизане от паркинг на крайпътен имот по бул. „Васил Левски“. В резултат от това последвал сблъсък между двете МПСта с материални щети. От доказателствата по делото се установи и че жалбоподателят Н. предприел маневрата без да вземе адекватни мерки, като да прецени положението, посоката и скоростта на движение на свидетеля Т. и да съобрази действията си с правилата за предимство, като пропусне последния да премине. Видно от така изложеното жалбоподателят Н. е разполагал с обективна възможност да възприеме свидетеля Т., обстоятелство, което Н. не оспорва, и да го пропусне, след което безопасно да извърши желаната от него маневра, осъществявайки от обективна страна състава на нарушението, във връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

От субективна страна нарушението е извършено по непредпазливост, в хипотезата на небрежност, доколкото у жалбоподателя Н. липсват представи относно общественоопасния характер на деянието и за възможността от настъпване на 4 общественоопасните последици, инкриминирани в състава на нарушението, но като правоспособен водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди и да предотврати настъпването на тези последици.

Съдът намира, че АНО правилно е издирил и приложил относимата санкционна норма за това нарушение - чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за водач, който причини пътнотранспортно произшествие, в резултат от неспазване на правилата за движение.

Доколкото така цитираната разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер, то съдът не разполага с възможност да го измени.

Не се установиха многобройни или едно, но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да обосновава извод, че извършеното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията от този вид, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а жалбата следва да се остави без уважение.

По разноските:

По делото не са направени искания за присъждане на разноски и не са представени доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 9 във вр. с чол. 58д, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1085-003312/10.12.2021 г., издадено от Началник група при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на СТ. ЗДР. Н., с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5