Решение № 683 от 20.06.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2028/2018
- Вид
- Решение № 683
- Подписан
- 20.06.2018
- В сила
- 20.06.2018
- Състав
- ТОНИ ПЕТКОВ ГЕТОВ, ВЕРА СТАНИСЛАВОВА ЧОЧКОВА, АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.198, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.223 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……… гр. София, ....................................... г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на осми юни през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АНЕТА
ИЛЧЕВА при секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора от СГП Деян маринов, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХ дело № 2028 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 28.01.2015 г. по НОХ дело № 12478/12 г. по описа на Софийският районен съд, Наказателна колегия, 14 състав е признал подсъдимия П.П.Д. EГH ********** за виновен в това, че на 18.03.2012г. около 00.30 часа в гр. София, на бул. „Житница” пред вход „Е” на блок 255 отнел чужда движима вещ - златен синджир от бяло и жълто злато с дължина около 60 см. и тегло от 16 грама на стойност 720.00 лева от владението на Н. *** с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - бръкнал под якето на Н. Л.Н., разкопчал го и издърпал от врата на Н. Л.Н. синджира, поради което и на основание чл.54, вр. чл.198, ал.1 от НК го е осъдил на наказание четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Съдът е осъдил П.П.Д. да заплати по сметка на СРС 100.00 лв. (сто лева) разноски по делото.
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подс.
Д. – адв. Е.П. с допълнение от защитника му адв. Б.. В жалбата и допълнението се твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна, той като не е доказано по безспорен начин извършването на престъплението от страна на подс. Д.. Моли да бъде оправдан, като алтернативно моли, ако съдът приеме, че подс. д. е виновен за извършеното престъпление, то наложеното му наказание да бъде намалено и изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК.
В закрито заседание на 02.05.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетелите, както и изслушване на експертизи.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Д. – адв. бБров заявява, че поддържа жалбата като по същество доразвива доводите, посочени в същата. Моли подсъдимият да бъде признат за невинен, тъй като обвинението не е доказано по безспорен начин. Алтернативно поддържа, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като подзащитният му е бил неосъждан към момента на извършване на деянието.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът от Софийска градска прокуратура моли подадената жалба да не бъде уважавана и атакуваната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.
Подсъдимият Д. моли да му бъде наложено по-леко наказание или да бъде оправдан.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в подадената жалба‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно и изчерпателно в мотивите на присъдата. При обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи в жалбата, както и в съдебното заседание, въззивният съд не намери основания за промяна в установената по делото фактическа обстановка, поради което не смята за нужно да преповтаря.
Изводите на първоинстанционния съд за времето, авторството и механизма на изпълнителното деяние на извършеното престъпление от подсъдимия Д. се основават на внимателен и задълбочен анализ на достъпните доказателства и доказателствени средства. При обсъждането на тези доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка.
С оглед на така приетата фактическа обстановка настоящата инстанция приема за правилен и законосъобразен правният извод на районния съд, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. е осъществил състава на престъпление по чл. 198 ал.1 от НК, като от обективна страна подс. Т. е осъществил изпълнителното деяние, като е отнел инкриминираните движими вещи от владението на св. Н. без негово съгласие и с намерение да ги присвои, като употребил за това сила. От субективна страна подсъдимият Д. е действал при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е обществено-опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът не споделя доводите на защитата на подс. Д., че не е доказано по безспорен начин авторството на деянието от страна на последния. Правилно районният съд е кредитирал показанията на св. Р., дадени на ДП пред съдия по реда на чл.223 НПК. Тези показания са ясни, последователни и логични, като се подкрепят и от другите събрани по делото доказателства, в т.ч. от показанията на св. Н. и от представените разпечатки от телефонните номера, ползвани от подс. Д. и св. Р.. От своя страна показанията на св. Н. също са категорични и последователни, като той е разпознал именно подс. Д. като лицето, взело златния синджир от врата му. В този смисъл районният съд правилно е кредитирал показанията му, като е взел предвид и евентуалната му заинтересованост от делото като пострадало лице.
Настоящият съдебен състав споделя и доводите на контролирания такъв относно това защо не кредитира показанията на свидетелите Л., У.и Н.. Техните показания са и противоречиви. Така например св.
М.Л.твърди, че през цялата нощ на 17 срещу 18.03. 2012г. / от около 23,00ч. на 17.03.2012г. до около 10,00ч. сутринта на 18.03.2012г./ е бил с подсъдимия в казино на ъгъла на пазар „Красно село“, където са играли на „машинките“ е са употребявали алкохол. Свидетелят С.У.пък твърди, че той е бил от около 21-22,00ч. на 17.03.2012г. до сутринта на 18.03.2012г. в казино „Милениум“ до пазара „Красно село“ непрекъснато с подс. Д., като заявява в показанията си дадени в с.з. на 25.09.2013г., че „….Един М.Л.същи се появи, но той беше при нас на пресекулки…“, т.е. и двамата свидетели / Л.и У./ претендират, че са били през цялата нощ на 17 срещу 18.03.2012г. с подсъдимия в казиното, но всеки от тях заявява, че именно той е отишъл там с подс. Д. / но сочат различни часове /, а на практика в показанията си св. У.отрича св. Л.да е бил там през цялото време – „… той беше при нас на пресекулки…“. Св. Н. твърди, че на инкриминираната дата е била на работа като крупие в казино „Сити“ в жк „Красно село“ и че подс. Д. е бил там през цялата нощ заедно със „С.“. Предвид противоречивите показания на посочените свидетели правилно първоинстанционният съд не им е дал вяра, приемайки, че те изграждат алиби на подс. Д. за времето, през което е осъществил грабежа на св. Н.. В този смисъл съдът не споделя доводите на защитата в тази насока.
При определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д. първостепенният съд правилно е приел като смекчаващо вината обстоятелства чистото му съдебно минало. Тук следва да се отчетат още обстоятелството, че подс. Д. не е имал никакви други криминалистични регистрации / видно от приложената справка л.59 от ДП /, а оттам и ниската степен на обществена опасност на дееца, както и обстоятелството, че от деянието е изминал дълъг времеви период / повече от 6 години /. Като отегчаващи вината обстоятелства районният съд е отчел начина на извършване и предварителната подготовка на деянието, както и че подсъдимият „…не полага обществено-полезен труд..“ Настоящият съдебен състав намира, че обстоятелството, че дадено лице не полага „обществено-полезен“ труд не може да се счита като отегчаващо вината обстоятелство. При индивидуализацията на наказанието на подс. Д. е наложил наказание над минималното, като е постановил същото да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим. Настоящият съдебен състав намира, че така наложеното наказание е явно несправедливо предвид изложените по-горе смекчаващи вината обстоятелства. Това деяние явно е инцидентно в живота на подс. Д., доколкото преди него той не е имал каквито и да са противообществени прояви. В този смисъл настоящият състав на съда приема, че жалбата на подс. Д. в тази й част е основателна, поради което и присъдата следва да бъде изменена в частта й относно наложеното наказание на подс. Д.. Като отчете посочените смекчаващи и оттгечаващи вината обстоятелства, съдът счита, че на подс. Д. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Съдът прецени, че най-подходящото и адекватно наказание за извършеното деяние от подс. Д. е “лишаване от свобода” в минимума, предвиден в закона – 3 години, като изпълнението на така наложеното наказание следва да бъде отложено за срок от 5 години на основание чл.66 ал.1 от НК. Високият изпитателен срок настоящият състав мотивира с обществената опасност на деянието и с начина на извършването му / предварителна подготовка, изразяваща се в информацията, дадена му от св. Р.
/.
При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила или необоснованост / извън приложението на закона относно наложеното наказание /, поради което прима, че същата следва да бъде потвърдена в останалата й част.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 3, във вр. чл. 337 ал.1 т.1 от НПК, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда 28.01.2015 г. по НОХ дело № 12478/12 г. по описа на Софийският районен съд, Наказателна колегия, 14 състав, като намалява наложеното наказание на П.П.Д. EГH ********** на основание на основание чл.198, ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК от четири години лишаване от свобода на срок от 3 / три / години, като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 5 / пет / години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и портест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.