Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1687 от 13.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 6908/2025
Вид
Решение № 1687
Подписан
13.04.2026
В сила
19.05.2026
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 77 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 и 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 298, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 342 · Търговски закон
  • чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 342, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1687 гр. Пловдив, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330106908 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът „Йеттел България” ЕАД е предявил против Т.

М. П. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл.

286, ал. 1 ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 347/16.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 736/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХII граждански състав за сумата в общ размер от 762, 45 лв., формирана както следва:

- 131, 33 лв. – непогасени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за периода от 15.08.2022 г. до 14.12.2022 г. по Договор за мобилни услуги № *** от 10.08.2022 г., с който е предоставен мобилен номер ***;

- 505, 77 лв. – непогасени задължения по Договор за лизинг от 10.08.2022 г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат „Samsung Galaxy АЗЗ 5G 128GB Black“, от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода от 15.08.2022 г. до 14.12.2022 г. в общ размер на 87,96 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 15.12.2022 г. до 10.07.2024 г. в общ размер на 417,81 лв. с вкл. ДДС;

- 125, 35 лв. – непогасени задължения по Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 10.08.2022 г., с който е предоставено ползването на комплект от 5 бр. аксесоари (към номер *** от 10.08.2022 г.), от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода от 15.08.2022 г. до 1

14.12.2022 г. в общ размер на 21,80 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 15.12.2022 г. до 10.07.2024 г. в общ размер на 103,55 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 15.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземанията.

Ищецът твърди, че между Т. М. П. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) са сключени Договор за мобилни услуги от № ***, Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на „Йеттел“ и Договор за лизинг от 10.08.2022 г., както и Договор за лизинг на базови аксесоари № *** от 10.08.2022 г. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. септември 2022 г. - м. януари 2023 г., а именно фактура № ***/15.09.2022 г., фактура № ***/15.10.2022 г., фактура № ***/15.11.2022 г., фактура № ***/15.12.2022 г., фактура № ***/15.01.2023 г.

Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпвала 15 дни след издаването й. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както следва: по Договор за мобилни услуги № *** от 10.08.2022 г., с който се предоставя мобилен номер ***, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 131, 33 лв., представляващи незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода от 15.08.2022 г. до 14.12.2022 г.; по Договор за лизинг от 10.08.2022 г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy А33 5G 128GB Black, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 505, 77 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода от 15.08.2022 г. до 14.12.2022 г. в общ размер на 87, 96 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 15.12.2022 г. до10.07.2024 г. в общ размер на 417, 81 лв. с вкл. ДДС; по Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 10.08.2022 г., с който е предоставено ползването на комплект от 5 бр. аксесоари (към номер *** от 10.08.2022 г.), са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 125, 35 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода от 15.08.2022 г. до 14.12.2022 г. в общ размер на 21, 80 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 15.12.2022 г. до 10.07.2024 г. в общ размер на 103, 55 лв. с вкл. ДДС. Поддържа, че настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на договорите за лизинг, респ. в чл. 12 от Общите условия на договорите за лизинг за предоставяне на базови аксесоари, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Видно от съдържанието на чл. 12, ал.

2 от ОУ, клаузата предвижда, че месечните лизингови вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договор/договори за 2 предоставяне на мобилни услуги, сключен/и от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания. В конкретния случай предсрочната изискуемост на лизинговите вноски за предоставените на абоната мобилни устройства е настъпила с прекратяването на договора за мобилни услуги, но без да влече след себе си прекратяване на договорите за лизинг. Във връзка с тази последица във фактура № ***/15.01.2023 г. е начислен предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy АЗЗ 5G 128GB Black и комплект от 5 бр. аксесоари в общ размер на 521, 36 лв. с вкл. ДДС. Заявява, че настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговите вещи не е обвързано с разваляне на договорите за лизинг и не е довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по договорите за лизинг, тъй като в който и момент след възникването му да е било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума е щяла да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до изтичането на договорите. Доколкото устройствата не са били върнати, цената им не е била напълно изплатена и не са предприемани действия по разваляне на договорите за лизинг (на основание чл. 10 от Общите условия), вкл. и от лизингополучателя, като договорите са запазили първоначално уговорения си срок на действие.

Твърди, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.01.2025 г., срокът на Договор за лизинг от 10.08.2022 г. и Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 10.08.2022 г., сключени за период от 23 месеца (съответно до 10.07.2024 г.), е изтекъл и падежът на всички уговорени лизингови вноски е настъпил, което обосновава основателността на претенцията на мобилния оператор за остатъка от лизингови вноски за предоставените с тези договори мобилни устройства.

Следователно ответникът не е изпълнил задължението си да плати лизинговите вноски, задълженията са обявени за предсрочно изискуеми, като впоследствие е настъпил и крайният им падеж. Поддържа, че с последна покана за доброволно плащане от 15.12.2022 г., с която Т. П. е уведомен за размера на начислените му към тази дата задължения - 241, 09 лв., изрично е указано, че при липса на доброволно плащане в срок до 10 дни от датата на писмото, ще бъдат предприети действия за съдебно събиране на дължимите суми, както и че след изтичането на срока ползването на мобилния номер няма да бъде възможно, а всички оставащи към момента лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. С посочената покана се установява обстоятелството, че ответникът е бил уведомен за наличието на неизпълнени задължения към „Иеттел България“ ЕАД и му е била предоставена възможност доброволно да ги заплати, като изрично е бил предупреден за неблагоприятните последици (прекратяването на договора за мобилни услуги, респ. настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски) в случай на неизпълнение. Съдържанието на „Последна покана за доброволно плащане“ напълно отговаря на съдържанието, което изисква чл.

3

87, ал. 1 от ЗЗД - обективирано в писмена форма волеизявление, с което изправният кредитор дава на неизправния длъжник подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Ефектът на развалянето настъпва автоматично с неизпълнението на задълженията, за които е предоставен подходящ срок за изпълнение с предупреждение за неблагоприятните последици, като в конкретния случай договорът за мобилни услуги следва да се счита прекратен от 28.12.2022 г. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът Т. М. П. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител - адв. У.. Счита иска за допустим, но неоснователен.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ.

В приложеното към настоящото дело заповедно производство са приложени писмени доказателства, които следва да се вземат предвид при разглеждане на предявения иск, тъй като исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство.

По делото е представен Договор за мобилни услуги № *** от 10.08.2022 г., сключен между страните, от който се установява, че ищецът е поел задължение да предоставя на Т. П. за срок от 24 месеца мобилните услуги, посочени в договора по стандартен месечен абонамент от 29, 99 лв. на месец за 24 месеца и от 45, 99 лв. след изтичане на първоначалния срок, с предпочетен номер +***, срещу насрещната престация – парично възнаграждение по абонаментна програма “Тотал Макс”. В договора е предвидено, че при изтичане на срока на договора, последният се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време на действието му.

С договора е предвидено, че в случай на неговото прекратяване преди изтичане на срока по вина и инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му, потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси за периода от прекратяване на договора – до изтичане на уговорения срок, която не може да надвишава трикратния размер на стандартния месечен абонамент. В допълнение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната 4 цена на устройството – в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора.

В заповедното производство е представен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение.

От Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща уговореното възнаграждение след предоставяне на уговорените услуги – арг. чл. 23 от Раздел ІV „Цени услугите“.

Представен е договор за лизинг от 10.08.2022 г., по силата на който е уговорено, че ищецът се задължава да предостави на потребителя мобилно устройство „Samsung Galaxy АЗЗ 5G 128GB Black“ за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на лизингополучателя да заплати цената на устройството от 505, 77 лв. на двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от 21, 99 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено право на лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване на устройството десет дни преди изтичане на срока на договора и след заплащане на допълнителна сума от 21, 99 лв. Установено е задължение за връщане на устройството в едномесечен срок след изтичане на срока за договора, ако лизингополучателя не упражни правото си по чл. 1, ал. 2 от договора, като с разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ГПК е предвидено задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на лизинговата вещ в размер на една вноска от 21, 99 лв. С клаузата на чл. 4 е установено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил устройството, предмет на договора.