Решение № 1940 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1940 гр. С., 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20221110152575 по описа за 2022 година

„Т. С.”ЕАД е предявила против М. А. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че М. А. К. дължи на „Т. С.“ЕАД сумата от 3052.68 лева- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 до 30.04.2021, мораторна лихва в размер от 403.79 лева за периода от 15.09.2019 до 04.03.2022, сума в размер на 57.81 лева – дялово разпределение за периода от м.02.2019 до м.04.2021 и сума в размер на 11.27 лева –мораторна лихва за периода от 31.03.2019 до 04.03.2022, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни отношения, по силата на които й е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна последната се явява неизправна страна, тъй като е останала задължена за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и обезщетение за забавено изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК М. А. К. оспорва предявените искове.Твърди, че е заплатила процесните суми, за което представя доказателства.

1

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени съобщение към фактура №1005513335 от 31.07.2020 и съобщение към фактура №********** от 31.07.2021.

По делото е представен списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда , находяща се в гр.С., жк. „Б.”№16А, вх.А.

Видно от протокол от 27.08.2002 ОС на ЕС, с адрес:гр.С., жк. Б., бл.16А, вх.А-Б е взело решение да се сключи договор за услугата „Т. счетоводство” с „Т. С.”ЕООД.Договорът е сключен на 16.09.2002г.

По силата на договор №Д-0-67/03.06.2020 „Т. С.”ЕАД е възложило на „Т.

С.”ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост /СЕС/ или в сграда с повече от един клиент в гр.С..|

По делото са представени платежни нареждания за суми, заплатени в полза на „Т. С.”ЕАД.

По делото е представена Декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от М. А.

К. за имот- апартамент №36, находящ се в гр.С., жк. „Б.”, бл.16А, вх.А, ет.9.

По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от 21.07.1988 Д. С. К. и М. А. К. са придобили от държавата апартамент №36, на IX етаж, в жилищна сграда-блок 16-А, вх.А, комплекс Б..

Видно от удостоверение за наследници Д. С. К. е починал като е оставил за свои наследници по закон М. А. К. –съпруга, С. Д. К.-син и Л. Д. . – дъщеря.

Съгласно заключението на ССЕ при извършената проверка не се установяват данни за постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период.Съгласно заключението на ССЕ стойността на топлинната енергия е в размер на 3052.68 лева, а лихвата за забава е в размер на 403.79 лева.Според вещото лице платените суми са тези, които е посочила и те са отразени от ищеца и са приспаднати от ищеца за процесния период.Останалите суми, за които са представени платежни нареждания са за друг период.

Съгласно заключението на допълнителната ССЕ общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период от 01.05.2018 до 30.04.2021 възлиза на сумата от 3110.49 лева, от която 57.81 лева – дялово 2 разпределение. Съгласно заключението на допълнителната ССЕ има две платежни нареждания в размер на 352.83 лева и 204.68 лева, в които са посочени плащания по фактури, които са извън процесния период.Но ако се признаят за плащания по фактури включени в процесния период, тогава сумите ще бъдат 2286.81 лева.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 е въведено понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия”.Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената на топлинната енергия.

По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от 21.07.1988 Д. С. К. и М. А. К. са придобили от Държавата апартамент №36, на IX етаж, в жилищна сграда-блок 16-А, вх.А, комплекс Б..

С оглед на което съдът намира, че Д. С. К. и М. А. К. са придобили процесния имот в собственост.

С оглед на което съдът приема, че всеки от двамата е придобил по ½ част от процесния имот.Ако се приеме, че към момента на придобиването на имота Д. К. и М. К. са били в брак, имотът е придобит в режим на СИО, т.е. бездялова съсобственост.Със смъртта на Д. К. е прекратена СИО и се е превърнала в обикновена дялова съсобственост.С оглед на което ответницата М. К. е придобила ½ идеална част от имота на собствено основание по силата на договора.По отношение на ½ част на Д. К. тя е наследена от ответницата М. К. и децата му Спас Колев и Л. ., като всеки от тях е придобил по 1/3 част от ½ част по наследяване или всеки по 1/6 част.

3

С оглед на което съдът приема, че М. К. е придобила ½ част на основание договора за продажба и 1/6 по наследяване или общо 4/6 идеални части от процесния имот. С. К. е придобил 1/6 идеална част от процесния имот и Л. . е придобила 1/6 идеална част от процесния имот.

С оглед на което ответницата М. К. се легитимира като собственик на 4/6 идеални части от процесния имот.

При съсобственост когато единият съсобственик сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част, и за другите притежавани от другите съсобственици, поради което дължи цената на топлинната енергия за цялото жилище.Ако такъв договор не е сключен с топлопреносното дружество, съсобствениците дължат цената на доставена топлинна енергия за битови нужди съобразно дяловете си в съсобствеността.В този смисъл е Тълкувателно решение №2/2017 на ОСГК на ВКС.

По делото няма доказателства ответницата М. К. да е сключила договор с ищеца чрез откриване на индивидуална партида за имота на нейно име, поради това всеки от съсобствениците следва да отговаря за задълженията за топлинна енергия съобразно квотата си в съсобствеността.

С оглед ва което съдът намира, че ответницата следва да отговаря за 4/6 от задълженията на процесния имот за топлинна енергия.

По отношение на възражението за плащане

Съгласно заключението на допълнителната ССЕ начислените суми за топлинна енергия са в размер на 4262.55 лева, а от тях са заплатени суми в общ размер от 1729.30 лева.С оглед на което съдът приема, че са останали дължими суми в размер на 2533.25 лева.

Представените платежни нареждания по делото са отразени в таблицата на заключението на ССЕ за платени суми с изключение на две платежни нареждания за следните суми, а именно:352.83 лева и 204.68 лева.

Видно от платежното нареждане сумата от 352.83 лева е заплатена по фактура №0089336024 и по фактура №0088906443.Видно от таблицата на ССЕ фактура №0089336024 и фактура №0088906443 не са включени във фактурите за процесния период.Поради това съдът намира, че плащането в 4 размер от 352.83 лева се отнася за друг период, а не за процесния.

Видно от платежното нареждане сумата от 204.68 лева е заплатена по фактура №0089764176 и по фактура №**********. Видно от таблицата на ССЕ фактура №0089764176 и фактура №********** не са включени във фактурите за процесния период.Поради това съдът намира, че плащането в размер на 204.68 лева са отнася за друг период, а не за процесния.

В този смисъл е и заключението на ССЕ.Съгласно заключението плащанията в размер от 352.83 лева и 204.68 лева са извън процесния период.

Доколкото плащанията в размер на 352.83 лева и 204.68 лева касаят друг период, те не следва да бъдат взети в предвид и приспаднати от общата дължима сума за процесния период.

Предвид изложеното съдът намира, че след приспадане от сумата в размер на 4262.55 лева на заплатени суми в общ размер от 1729.30 лева, остава дължима сума в размер от 2533.25 лева.В тази сума са отразени и плащанията на ответницата, направени с платежни нареждания, приложени по делото.

Ответницата следва да отговаря за 4/6 от задълженията за топлинна енергия, а именно: за сумата от 1688.83 лева.

С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следвада бъде уважен за сумата от 1688.83 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 3052.68 лева.

По отношение на лихвите за забава

Съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия от 27.06.2016г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Поради това покана не е необходима за настъпване на изискуемостта на задължението.

С погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания.Поради това и лихвата за забава върху главница от 2533.25 лева възлиза в размер на 335.08 лева.

Ответницата дължи 4/6 от задълженията за лихва за забава или сумата в размер на 223.38 лева.

С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от 5

ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следвада бъде уважен до размера от 223.38 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 403.79 лева.

По отношение на дяловото разпределение

Дяловото разпределение е в размер на 57.81 лева.Ответницата отговаря за 4/6 от задълженията или за сумата от 38.54 лева- дялово разпределение.

По отношение на лихвите за забава върху дяловото разпределение Лихвата за забава върху дяловото разпределение се дължи от получаване на поканата от ищеца до ответника.По делото не са ангажирани доказателства ответницата да е канена от ищеца да изпълни задълженията си .С оглед на което съдът приема, че ответницата не дължи лихви за забава върху дяловото разпределение.

С оглед на което искът с правно основание чл.422, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД спрямо ответницата за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да бъде отхвърлен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца съобразно уважената част от исковете.Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в размер на 420.51 лева, от които 70.51 лева – държавна такса, 250 лева – депозит за ССЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 232.67 лева.

Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер на 120.51 лева, от които 70.51 лева – държавна такса и 50 лева –юрисконсултско възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 66.68 лева.

6

Ответницата е реализирала разноскив размер от 900лева, от които 700 лева за адвокатско възнаграждение и 50 лева – депозит за ССЕ и 150 левадепозит за допълнителна ССЕ. Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 402.01 лева.