Решение № 132 от 20.11.2024, Районен съд - Златоград
- Съд
- Районен съд - Златоград
- Дело
- Гражданско дело 162/2024
- Вид
- Решение № 132
- Подписан
- 20.11.2024
- Състав
- Динко Карамфилов Хаджиев
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 132 гр. З., 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20245420100162 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, буква ,,в‘‘ от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от К. А. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. ,,К. А.‘‘ №, чрез адв. К. Г. Г., съдебен адрес: гр. З., ул. ,,С. С.‘‘ № срещу О.
З. Я., ЕГН **********, адрес: с. Д., област В. Т., ул. ,,Ч.‘‘ № с искане за отмяна на извършено дарение на недвижим имот.
В исковата си молба К. Ч., чрез адв. Г. твърди, че на 24.10.2012г. с нот. акт за дарение на недвижим имот №166, том I, рег. №2274, дело №136/2012г. на нотариус М. Д., твърди, че е дарила на дъщеря си О. Я. 5/16 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот – приземен етаж от триетажна жилищна сграда, със застроена площ 58кв.м., построена в УПИ VIII – 1083, квартал 102 по плана на гр. Н., който недвижим имот се намира на ул. ,,К. А.‘‘ № в гр. Н..
Твърди, че от даряването са изминали повече от 10г., ищцата е стара, силите не й достигат, за да се грижи сама за себе си. Твърди, че е инвалид със 100% загубена работоспособност с чужда помощ, с пенсия 848, 33 лева, която не й достига, за да посреща нуждите си от храна, дърва за огрев, ел. енергия, лекарства за сърце и високо кръвно, и др.
К. Ч. твърди, че с нотариална покана, връчена на ответницата на 24.03.2024г. я е уведомила, че има нужда от издръжка и съответно я е поканила да й плаща по 200 лева месечно, считано от 01.03.2024г. ежемесечно, до 15-то число на текущия месец. Ответницата, обаче отказала да 1 дава издръжка.
Имайки предвид гореизложените твърдения, ищцата моли съда да постанови решение, с което да отмени посоченото по-горе дарение за 5/16 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот.
В съдебно заседание, чрез адв. Г., ищцата поддържа предявеният иск.
Ответницата не подава писмен отговор, но чрез адв. Г. Д. в съдебно заседание оспорва предявения иск, като навежда твърдения, че на първо място ищцата не се нуждае от издръжка, на второ място самата тя не в състояние да осигурява претендираната издръжка.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.
От приложения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот №166, том I, рег. №2274, дело №136/2012г. се установява, че К. А. Ч. е дарила на дъщерите си О. З. Я. и С. З. М. собствените си идеални части от жилищен етаж, а именно 5/8 от жилищен етаж от триетажна жилищна сграда със застроена площ 58кв.м., който етаж се ползва, като сутерен и сградата е построена в УПИ VII – 1083, кв. 102 по ПУП на гр. Н..
Приложено е ЕР №2935 / 11.10.2006г. на Очен ТЕЛК – П., в което е посочено, че К. А. Ч. е със 100% загубена работоспособност с чужда помощ пожизнено. Водещата диагноза е старческа катаракта. На решението липсва отбелязване дали и кога е влязло в сила.
С нотариална покана от 26.022024г. К. Ч. е поканила дъщеря си О. Я. да й заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева. О. Я. е предупредена, че ако откаже да дава издръжка, майка й ще се обърне към съда за отмяна на посоченото дарение. Нотариалната покана е получена на 24.03.2024г.
По делото е приложено разпореждане от ТП на НОИ С., от което се установява, че месечният размер на пенсията и добавките на К. А. Ч. е в размер на 848, 33 лева.
Приложени са два броя епикризи, от които се установява здравословното състояние на О. З. Я., като едната епикриза е от 2019г., а другата от 2020г., но съдът счита, че не следва да се коментират в настоящото решение заболяванията, с оглед деликатния характер на второто заболяване.
Представена е и образна диагностика от проведено изследване на О. Я., от което се установява, че същата страда от спондилоартроза. Съпругът на ответницата получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 739, 85 лева.
От приложената служебна бележка от Агенция по заетостта се установява, че за периода 03.12.1999г. до 12.02.2020г. О. Я. е имала 11 периода, близки във времето, през които е била безработна.
С. З. Ч. и С. З. М. са прехвърлили на свидетеля М. Ч. (син на С. и племенник на С.) своите идеални части от посочения по-горе недвижим имот и по-точно от трите етажа. По делото е приложена схема от СГКК на процесната жилищна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 2
***.
По делото е приложено Решение №110/06.04.1999г. на ПК Н., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на И. А. Ч. по отношение на три ниви в землището на гр. Н., с площ съответно 3,720 декара, 4,775 декара и 2.098 декара.
О. З. Я., К. А. Ч. и С. З. М. са наследници на И. А. Ч., което име е идентично и с името Н. И. Ч..
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че О. Я. притежава идеални части от два недвижими имота в с. Д., общ. Л., обл. В. Т., както и ищцата също притежава идеални части от недвижими имоти. Един от имотите притежавани от О. Я. е в незадоволително състояние (жилищна сграда).
Като свидетели по делото са разпитани М. Ч., внук на ищцата и племенник на ответницата и неговата майка А. Ч., която е снаха на К. и зълва на О.. Съдът следва много внимателно да преценя показанията на свидетелите, тъй като те са в близки отношения с ищцата, а освен това свидетелят М. Ч. има очакване, при успешен изход на настоящото дело баба му да му прехвърли и стаята, която леля му О. притежава.
Въпреки посоченото по-горе, от свидетелските показания следва да се приеме, че с оглед възрастта на ищцата, която е на 84г. същата им заболявания, не чува добре, не се движи добре, има болки в кръста. Оплаква се от високо кръвно, като дрехите й се перат от съпругата и майката на М. Ч.. Същата обаче излиза на двора и въпреки че в посоченото по-горе ЕР на ТЕЛК е със 100% загубена работоспособност, е успяла да положи подписи в различни документи по настоящото дело – например пълномощно за адвокат и ДПЗС.
Ищцата лично получава пенсията си, като от там заделя пари за дърва и лекарства. Заделя пари също за погребение, а и по настоящото дело, съдът установява, че е заплатила лично тя над 800 лева разноски за адвокат, ДТ и други. Когато се налага да влезе в болница, тя е придружавана от снаха си А.
Ч. и хора от семейството й. Ответницата О. не праща пари за издръжка, нито продукти за майка си, интересува се кой получава пенсията й.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. С тълкувателно Решение №1/21.10.2013г. на ВКС по тълк.д.
№1/2013г., ОСГК са дадени задължителни указания към съдилищата по приложението на чл. 227, ал. 1, буква ,,в‘‘ от ЗЗД. ВКС посочва, че не даването на издръжка следва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени, като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. Посочва се, че такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде. Сочи се, че е морално укоримо поведението на дарения, ако той е имал висок жизнен стандарт към момента на дарението, осигурявал 3 е и на своите близки такъв начин на живот, а впоследствие при възникнала за дарителя нужда от издръжка да използва оправданието, че ако я даде, то това ще намали този му стандарт на живот. Признателността изисква дарителят да намали собствения си стандарт на живот в случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но до нивото на минималните лични и обичайни нужди на дарения и лицата, на които той дължи издръжка по закон.
В изпълнение на това тълкувателно решение, ВКС е постановил и Решение №82/24.06.2019г. по гр.д. №2911/2018г., трето г.о., както и Определение №4898/30.10.2024г. по гр.д. №551/2024г.; Определение № 1427/26.03.2024г. по гр.д. №3492/2023г., четвърто г.о. и други.
В горната съдебна практика на ВКС се доразвиват приетите принципни положения в тълк. решение и се доуточнява, че възражението на ответника, че не е в състояние да дава издръжка, защото може да постави себе си в по-неблагоприятно положение, се прави от ответника, и се доказва от него. Приема се също, че специфичните грижи , от които се нуждае лице в напреднала възраст, следва да се докажат. Нуждата от чужда помощ следва да е постоянна. Следва да се вземе предвид размера на пенсията, която дарителят получава, здравословното състояние на същият и разходите му, и чак след това да се направи извод за дължимостта на издръжката. ВКС приема, че здравословното състояние и финансовите възможности се доказват и със съответните експертизи.
В горепосоченото определение от 2024г., ВКС дава да се разбере, че следва да се държи сметка и за прага на бедност за едно лице, посочено на НСИ, след което да се вземе предвид нуждата на дарителя и възможностите на надарения.
Обобщава се, че кумулативните предпоставки за уважаване на иск по чл. 227, ал. 1, буква ,,в‘‘ от ЗЗД са: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и той да е отказал да я даде. Приема се, че възможността на надарения да дава издръжка не е елемент от фактическия състав на чл. 227, ал. 1, буква ,,в‘‘ от ЗЗД, а правопрепятстващо обстоятелство, което след въвеждане от страна на ответника подлежи на доказване именно от него, а не от ищеца.
Съобразявайки горепосочените изисквания в съдебната практика, съдът намира, че в настоящия случай липсват две от предпоставките за уважаване на иска. На първо място, с оглед получаваната пенсия, притежаването на идеални части от недвижими имоти и липсата на доказателства за сериозни заболявания, съдът намира, че ищцата не е изпаднала в такава нужда, че да има нужда от издръжка от ответницата.
Пенсията на ищцата е над прага на бедност, посочен от НСИ и освен това, както се посочи по-горе ищцата заделя пари за погребение, а освен това е направила разход по настоящото дело над 800 лева. Всичко това говори, че нейния доход и пенсия е достатъчен да покрие нуждите й.
Вярно е, че тя живее покрай разпитаните по делото свидетели и е логично да получава помощ от тях. Тази помощ , която получава от тях е във връзка и с получените етажи от къщата от внука й М. Ч.. За ответницата е 4 останала една стая, която съответства на нейната идеална част и явно по този начин е разпределено ползването.
На следващо място, съдът намира, че не се доказва по делото възможност на О. Я. да дава исканата издръжка от нейната майка в размер на 200 лева. Вярно е, че е в тежест на ответника да докаже липсата на такава възможност. В случая, обаче ответникът не е подал отговор на исковата молба (адв. Д. е ангажиран по- късно) и не е ангажирал доказателства за моментния си доход. Това обаче не означава, че ищецът е лишен от възможност да доказва способност на ответника да му дава издръжка, което би било в полза на самия ищец, но по делото не е направено.
Установено е по делото, обаче че за един период от около 20г., тя (ответникът) е била безработна в продължение на 11 пъти. Здравословното й състояние също налага разходи за лекарства и евентуално болничен престой.
Притежаваните идеални части от недвижими имоти няма да донесат някакъв висок приход, дори и да се продадат. Дори да се стартира процедура по продажба, то за осъществяването й е нужно време. Друг е въпросът какви средства биха се получили.
Тоест съда прави извода, че ответницата няма как да осигури издръжка на своята майка без да накърни минималните свои нужди от издръжка.
Следва да се посочи и нещо друго, много важно, целта на К. Ч., с воденето на настоящото дело, не е толкова да получи издръжка, колкото внукът й М. да получи собствеността и на стаята , която се ползва от О. Я..
Ако ищцата е имала такава нужда от издръжка, то тя би уредила прехвърлянето на собствеността на всичките си деца, срещу задължение за гледане и издръжка.